България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
14 юни 1923 г.: Убит е Александър Стамболийски
На този ден през 1923 г. Александър Стамболийски е убит. За физически извършител на убийството е сочен скопският войвода на ВМРО Величко Велянов, известен с прякора Чичето, въпреки че във фаталния ден лидерът на БЗНС е бил изтезаван не само от него.
Прочетете също: 12 юни: Българите в Македония вдигат Тиквешкото въстание. Георги Раковски е осъден на смърт
След извършения на 9 юни държавен преврат от организацията Народен сговор и Военния съюз, правителството на Александър Стамболийски е свалено. Партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите подкрепят новия кабинет. В тази ситуация БКП обявява неутралитет.
Само ден след преврата военният министър Иван Вълков издава устна заповед на капитан Иван Харлаков за ликвидирането на Стамболийски. Операцията по залавянето му се ръководи от полковник Славейко Василев. Вестта за преврата заварва Стамболийски на вилата в родното му село Славовица, Пазарджишко. Само ден преди това там го посещава лично цар Борис III. По това време къщата на лидера на БЗНС се охранява от 10 войници от 1 конен полк заради атентата през февруари. Стамболийски е заловен край село Голак на 13 юни, след като прави опит да стигне до двореца в Кричим. След залавянето той е отведен във вилата си в село Славовица, където дейци на ВМРО го подлагат на нечовешки изтезания и след това го убиват.
В последните мигове от живота си Стамболийски е подложен на зверски мъчения - мушкан е с ножове и разрязан на 75 парчета, ушите и половината му скалп също са отрязани. Той издъхва в адски мъки, успявайки със сетни сили да изпише със собствената си кръв на стената на дома си датата на зловещото престъпление. Главата му е отрязана и поставена в конска торба, след което лично Иван Харлаков я отнася в София.
Прочетете също: 10 юни: Пенчо Славейков умира в изгнание. ОН решава да отпусне бежански заем на България
В историята на България Александър Стамболийски остава като една от най-противоречивите личности. През 1915 г. той е осъден на доживотен затвор след скандал по време на срещата си с цар Фердинанд, на която Стамболийски категорично се противопоставя на плана на монарха за включването на България в Първата световна война на страната на Великите сили.
През 1922 г. след провеждането на референдум за съдене на виновниците за двете национални катастрофи с мнозинство е наложено осъждането. В резултат на това започва съденето на определена част от политическия и военния елит. Всички, които са извън земеделското съсловие, са подложени на тормоз, а управлението на Стамболийски все повече започва да се определя като тоталитарно. Той решава еднолично да разпусне 19-тото Народно събрание и с въвеждането на нова избирателна система, както и с промяна на конституцията печели убедително 212 места в новия парламент. Но радостта от победата му не трае дълго.
През това време неговите многобройните врагове се обединяват срещу него, за да го свалят от власт и да го ликвидират. Наложената от него диктатура настройва всички срещу земеделците. От друга страна ВМРО негодува от Нишкото споразумение, в което Стамболийски поема ангажимент за унищожаването на организацията.
Управлението на Стамболийски съвпада и с още един тежък момент за България - нейната загуба в Първата световна война и разпокъсването на нейните територии след Ньойския договор, който е подписан лично от Стамболийски. Всичко това слага началото на една от най-тежките кризи в българската история. Близо 105 000 души са загиналите на фронта, а ранените са двойно повече. На фона на разбитата икономиката и външнополитическата изолация, на страната са наложени тежки репарации, които многократно надхвърлят нейните възможности.
Прочетете също: 11 юни: Александър Стамболийски нарежда на въстаниците около Пазарджик да се разпръснат
