Открит е неизвестен досега слой от земната мантия

„Това откритие е изключително важно, защото ни позволява да разберем по-точно как е устроена астеносферата, какви свойства има. По-специално то ще ни помогне да разкрием причината, поради която астеносферата е по-пластична от заобикалящите я породи. Разбирането на това е критично важно за изучаването на тектонските процеси на Земята“, казва Карън Фишър, професор в университета „Браун“ (САЩ).

Недрата на Земята се състоят от няколко слоя – твърда земна кора, полутечна мантия, външно течно метално и вътрешно твърдо ядро. Кората е разделена на няколко огромни фрагмента – тектонски плочи, които бавно „плуват“ по повърхността на мантията и се сблъскват една с друга. Тези сблъсъци водят до раждането и изчезването на континенти, планински вериги и други големи неравности на релефа.

Ядрото на Земята сменя рязко скоростта и посоката си на въртене, а понякога дори спира

Учените отдавна се интересуват от това как протича процесът на дрейф на континентите, каква роля играе в него така наречената астеносфера, разположена на дълбочина 100 – 120 км от повърхността на Земята. Така геолозите наричат ​​най-горния слой на мантията, който има по-висока пластичност от съседните слоевете на литосферата. Благодарение на това литосферните блокове могат да се плъзгат по него, което осигурява движението на континентите.

Както отбелязват Фишър и нейните колеги, изследователите отдавна спорят защо астеносферата е по-пластична от съседните ѝ слоевете на литосферата. Част от учените смятат за причина това, че някои от породите на астеносферата се намират в частично или напълно разтопено състояние, докато други го отдават на разликите в температурата и налягането в астеносферата и други слоеве на мантията.

Американските геолози установили, че вътре в астеносферата, на дълбочина около 150 км, съществува още един слой, който действително е запълнен с частично разтопени скали. Учените стигнали до този извод в хода на анализ на данни, събрани от 716 сеизмични станции по време на наблюдения на така наречените срязващи сеизмични вълни, които се отразяват от границата между кората и мантията.

Когато сърцето на Земята спре: Какво означават промените в земното ядро

Анализът на данните, извършен от изследователите, неочаквано показал, че на дълбочина от 150 км в половината от изследваните от тях региони на Земята има тънък слой скали, в който скоростта на сеизмичните вълни рязко се увеличава. Както обясняват изследователите, тази аномалия показва наличието на частично или напълно разтопен слой породи, разположен в подножието на астеносферата.

Когато учените сравнили карта на разпределението на подобни области в астеносферата с това колко бързо се движат тектонските плочи в различни региони на Земята, те не открили никакви закономерности, които да ги свързват. Според Фишър и нейните колеги това свидетелства, че наличието или отсъствието на разтопени скали в астеносферата не е главният фактор, определящ нейната пластичност. Това откритие значително ще ускори изследването на астеносферата, заключават учените.

ОЩЕ: Какво се случва под Земята и защо това е толкова важно за човечеството?