За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите.
„Часовниците в стаята на мама” е колкото личен, толкова и универсален роман. Опит чрез три поколения жени от едно семейство да се проникне в многопластовата същност на жената и в проблематичните отношения между майка и дъщеря.
Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.
Откъс от книгата на Мари-Елен Плас - „60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“
Мария Монтесори
Родена през 1870 г., тя е първата жена лекар в Италия.
Пролог
Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош.
Когато се появи бебето, ние го посрещаме и се грижим за него. Но не по-малко необходимо е да подхранваме и неговото желание за откривателство, да насърчаваме неговата любознателност и да му помагаме да развива способността си за концентрация в атмосфера на спокойствие и сигурност.
Момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето, жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, и друга, която носи в корема си русалка, мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало.
На 10 март излиза от печат колекцията от литературни есета „Императорите на сладоледа“. Съставител и преводач на книгата е Стоян Гяуров, който е и автор на есето „Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо”.
„Императорите на сладоледа.
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои?
Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон.
Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа.
24 октомври 79 г. сл. Хр. Обикновен петъчен ден в Помпей, град с население от около дванайсет хиляди души. Те, както и безброй много други в империята, работят, отиват в термите, любят се.
В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита – безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало.
Откъс от книгата на Мари-Елен Плас - „60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“
Мария Монтесори
Родена през 1870 г., тя е първата жена лекар в Италия.
Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.
Пролог
Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош.
На 10 март излиза от печат колекцията от литературни есета „Императорите на сладоледа“. Съставител и преводач на книгата е Стоян Гяуров, който е и автор на есето „Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо”.
„Императорите на сладоледа.
Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа.
„Часовниците в стаята на мама” е колкото личен, толкова и универсален роман. Опит чрез три поколения жени от едно семейство да се проникне в многопластовата същност на жената и в проблематичните отношения между майка и дъщеря.
Когато се появи бебето, ние го посрещаме и се грижим за него. Но не по-малко необходимо е да подхранваме и неговото желание за откривателство, да насърчаваме неговата любознателност и да му помагаме да развива способността си за концентрация в атмосфера на спокойствие и сигурност.
За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите.
Момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето, жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, и друга, която носи в корема си русалка, мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало.
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои?
24 октомври 79 г. сл. Хр. Обикновен петъчен ден в Помпей, град с население от около дванайсет хиляди души. Те, както и безброй много други в империята, работят, отиват в термите, любят се.
В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита – безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало.
Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон.
За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите.
Излезе „Черната къща” на Питър Мей, един изкусно написан, спиращ дъха трилър с потресаващ обрат на самия финал.
„Часовниците в стаята на мама” е колкото личен, толкова и универсален роман. Опит чрез три поколения жени от едно семейство да се проникне в многопластовата същност на жената и в проблематичните отношения между майка и дъщеря.
Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.
Откъс от книгата на Мари-Елен Плас - „60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“ Мария Монтесори Родена през 1870 г., тя е първата жена лекар в Италия.
„Орелиен“ е смятан за връх в творчеството на Арагон и в същото време за един от най-великите любовни романи на изминалото столетие.
Пролог Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош.
Когато се появи бебето, ние го посрещаме и се грижим за него. Но не по-малко необходимо е да подхранваме и неговото желание за откривателство, да насърчаваме неговата любознателност и да му помагаме да развива способността си за концентрация в атмосфера на спокойствие и сигурност.
Момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето, жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, и друга, която носи в корема си русалка, мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало.
На 10 март излиза от печат колекцията от литературни есета „Императорите на сладоледа“. Съставител и преводач на книгата е Стоян Гяуров, който е и автор на есето „Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо”. „Императорите на сладоледа.
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои?
Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон.
Жюли е много млада, но вече е майка и се бори за оцелее, както може. Работи като касиерка в супермаркет, а шефът ѝ я тормози.
Жюли ги е виждала всякакви. Може да се опълчи, да поеме този риск, да загуби работата си, но да запази достойнството си.
Жюли, касиерка в супермаркет, самотна майка, ги е виждала всякакви – от тираничния шеф, който й прави неприлични намеци, до капризните клиенти.
„РЕКТИНА, РАЗКАЖИ…“ Няколко години след изригването SI MEMINI Ако си спомням… В полумрака проблясват дълбоки и тъмни очи.
Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа.
24 октомври 79 г. сл. Хр. Обикновен петъчен ден в Помпей, град с население от около дванайсет хиляди души. Те, както и безброй много други в империята, работят, отиват в термите, любят се.
Съдбата е вплетена в музиката на случайността. Неочаквана среща, импулсивно решение... и ето че съдбата поема със своя собствена интригуваща инерция.
В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита – безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало.
