Държавите-членки на НАТО, които са на Източния фланг в Европа – Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша – планират да започнат мащабно поставяне на мини по границите си с Русия и Беларус.
Членовете на НАТО се съгласиха да увеличат значително разходите си за отбрана - до 5% от брутния вътрешен продукт на всяка страна членка, както поиска президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Войната в Украйна няма да бъде обсъждана на срещата на върха на Алианса в Хага - дневният ред е драстично съкратен в последния момент. В Хага, както на срещата на Г-7 в Канада, няма да има дълги комюникета, а само кратки изявления за нови ангажименти.
На предстоящата среща на върха на НАТО в Хага (24-25 юни) държавите членки ще разгледат нова амбициозна инициатива - вноските за отбраната на Украйна да бъдат включени в новите целеви разходи, които се очаква членовете на Алианса да приемат.
Планираното увеличение на разходите за отбрана на държавите в еврозоната може да поднови опасенията относно държавния дълг в някои страни, ако тези разходи не са съпроводени с необходимия икономически растеж.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи членовете на алианса да увеличат разходите за отбрана до 3,5% от БВП и да отделят допълнителни 1,5% за по-широки разходи, свързани със сигурността.
Във Франция се създава фонд за финансиране на проекти в сферата на отбраната на стойност 450 милиона евро. Фондът се организира от Френската публична инвестиционна банка Бе Пе И франс (Bpifrance) и ще бъде част от усилията за увеличаване на разходите за отбрана, породени от опасенията от руско нападение и от съмненията относно бъдещето на американската защита на Стария континент.
Италия трябва да увеличи разходите си за отбрана до поне 2% от БВП, заяви днес вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни, цитиран от италианската новинарска агенция АНСА и БТА. „Трябва да настроим разходите си за отбрана до поне 2%“, заяви Таяни след днешното си посещение в щаба на националната полиция.
Хърватският министър на финансите Марко Приморац каза днес, че Хърватия може да си позволи да отделя повече средства за отбрана благодарение на стабилната си финансова позиция, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ. „Ще видим какво ще стане.
Латвия ще продължи да увеличава разходите си за отбрана до 4% от брутния вътрешен продукт през следващата година и до 5% през следващите години, обявиха министър-председателката Евика Силиня и министърът на отбраната Андрис Спрудс след заседание на правителството в Рига, предаде ДПА.
За мен е нормално България да помисли за около 2,5% от БВП за отбрана. Ние не искаме шоково увеличение. Трябва да се съобразим с възможността на икономиките, но с една стъпка на нарастване може да достигнем 2,5%.
Продължаващата война на Русия в Украйна доведе до увеличаване на военните разходи в световен мащаб до 2,46 трилиона долара през 2024 г., което представлява ръст със 7,4%.
Два процента от БВП за отбрана няма да бъдат достатъчни, необходимо е значително увеличение, заяви днес генералният секретар на НАТО Марк Рюте на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър в централата на алианса в Брюксел.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за преговори с Русия за Украйна, но казва, че Европа трябва да увеличи военните разходи и да харчи повече за собствената си отбрана.
Години наред Германия и нейните съюзници, които обичат строгите икономии, бяха фискалните лидери на Европа. Техният девиз беше простичък - никакъв общ дълг, никакви бюджетни свободи и абсолютно никакви празни чекове за Брюксел.
Литва и Естония станаха първите държави членки на НАТО, които се съгласиха с искането на президента на САЩ Доналд Тръмп да отделят повече от 5% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана.
Европейският съюз (ЕС) иска да предложи на Доналд Тръмп да инвестира повече в неговата отбрана, но в замяна да го помоли да не започва търговска война, заяви Стефан Сежурне, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за индустриалната стратегия. „Не можем да водим търговска война и в същото време да изграждаме Европа на отбраната“, каза той в ефира на „Франс интер“, цитиран от АФП. „Сделката със Съединените щати е „да“ на откъсването“ от европейската отбрана “и на изграждането на европейски гаранции за сигурност в допълнение към НАТО, но не можем да направим това с търговска война на прага ни.
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли предложение за почти двойно увеличение на бюджета за отбрана, като се опита да се позиционира като глас на умереността преди предсрочните избори следващия месец. Значителното увеличаване на разходите за отбрана, „без да се каже за какво ще бъдат похарчени парите и откъде ще дойдат“, е „половинчата“ идея, заяви Шолц пред седмичника „Щерн“, цитиран от АФП. „Кой ще плати сметката?
Европейските министри на външните работи от страните членки на НАТО са започнали да обсъждат план за постепенно увеличаване на разходите за отбрана на Алианса.
Държавите-членки на НАТО, които са на Източния фланг в Европа – Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша – планират да започнат мащабно поставяне на мини по границите си с Русия и Беларус.
Години наред Германия и нейните съюзници, които обичат строгите икономии, бяха фискалните лидери на Европа. Техният девиз беше простичък - никакъв общ дълг, никакви бюджетни свободи и абсолютно никакви празни чекове за Брюксел.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за преговори с Русия за Украйна, но казва, че Европа трябва да увеличи военните разходи и да харчи повече за собствената си отбрана.
Войната в Украйна няма да бъде обсъждана на срещата на върха на Алианса в Хага - дневният ред е драстично съкратен в последния момент. В Хага, както на срещата на Г-7 в Канада, няма да има дълги комюникета, а само кратки изявления за нови ангажименти.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи членовете на алианса да увеличат разходите за отбрана до 3,5% от БВП и да отделят допълнителни 1,5% за по-широки разходи, свързани със сигурността.
Продължаващата война на Русия в Украйна доведе до увеличаване на военните разходи в световен мащаб до 2,46 трилиона долара през 2024 г., което представлява ръст със 7,4%.
Членовете на НАТО се съгласиха да увеличат значително разходите си за отбрана - до 5% от брутния вътрешен продукт на всяка страна членка, както поиска президентът на САЩ Доналд Тръмп.
На предстоящата среща на върха на НАТО в Хага (24-25 юни) държавите членки ще разгледат нова амбициозна инициатива - вноските за отбраната на Украйна да бъдат включени в новите целеви разходи, които се очаква членовете на Алианса да приемат.
Литва и Естония станаха първите държави членки на НАТО, които се съгласиха с искането на президента на САЩ Доналд Тръмп да отделят повече от 5% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана.
Планираното увеличение на разходите за отбрана на държавите в еврозоната може да поднови опасенията относно държавния дълг в някои страни, ако тези разходи не са съпроводени с необходимия икономически растеж.
Европейските министри на външните работи от страните членки на НАТО са започнали да обсъждат план за постепенно увеличаване на разходите за отбрана на Алианса.
Италия трябва да увеличи разходите си за отбрана до поне 2% от БВП, заяви днес вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни, цитиран от италианската новинарска агенция АНСА и БТА. „Трябва да настроим разходите си за отбрана до поне 2%“, заяви Таяни след днешното си посещение в щаба на националната полиция.
За мен е нормално България да помисли за около 2,5% от БВП за отбрана. Ние не искаме шоково увеличение. Трябва да се съобразим с възможността на икономиките, но с една стъпка на нарастване може да достигнем 2,5%.
Хърватският министър на финансите Марко Приморац каза днес, че Хърватия може да си позволи да отделя повече средства за отбрана благодарение на стабилната си финансова позиция, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ. „Ще видим какво ще стане.
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли предложение за почти двойно увеличение на бюджета за отбрана, като се опита да се позиционира като глас на умереността преди предсрочните избори следващия месец. Значителното увеличаване на разходите за отбрана, „без да се каже за какво ще бъдат похарчени парите и откъде ще дойдат“, е „половинчата“ идея, заяви Шолц пред седмичника „Щерн“, цитиран от АФП. „Кой ще плати сметката?
Във Франция се създава фонд за финансиране на проекти в сферата на отбраната на стойност 450 милиона евро. Фондът се организира от Френската публична инвестиционна банка Бе Пе И франс (Bpifrance) и ще бъде част от усилията за увеличаване на разходите за отбрана, породени от опасенията от руско нападение и от съмненията относно бъдещето на американската защита на Стария континент.
Два процента от БВП за отбрана няма да бъдат достатъчни, необходимо е значително увеличение, заяви днес генералният секретар на НАТО Марк Рюте на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър в централата на алианса в Брюксел.
Европейският съюз (ЕС) иска да предложи на Доналд Тръмп да инвестира повече в неговата отбрана, но в замяна да го помоли да не започва търговска война, заяви Стефан Сежурне, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за индустриалната стратегия. „Не можем да водим търговска война и в същото време да изграждаме Европа на отбраната“, каза той в ефира на „Франс интер“, цитиран от АФП. „Сделката със Съединените щати е „да“ на откъсването“ от европейската отбрана “и на изграждането на европейски гаранции за сигурност в допълнение към НАТО, но не можем да направим това с търговска война на прага ни.
Латвия ще продължи да увеличава разходите си за отбрана до 4% от брутния вътрешен продукт през следващата година и до 5% през следващите години, обявиха министър-председателката Евика Силиня и министърът на отбраната Андрис Спрудс след заседание на правителството в Рига, предаде ДПА.
Държавите-членки на НАТО, които са на Източния фланг в Европа – Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша – планират да започнат мащабно поставяне на мини по границите си с Русия и Беларус.
Членовете на НАТО се съгласиха да увеличат значително разходите си за отбрана - до 5% от брутния вътрешен продукт на всяка страна членка, както поиска президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Войната в Украйна няма да бъде обсъждана на срещата на върха на Алианса в Хага - дневният ред е драстично съкратен в последния момент. В Хага, както на срещата на Г-7 в Канада, няма да има дълги комюникета, а само кратки изявления за нови ангажименти.
На предстоящата среща на върха на НАТО в Хага (24-25 юни) държавите членки ще разгледат нова амбициозна инициатива - вноските за отбраната на Украйна да бъдат включени в новите целеви разходи, които се очаква членовете на Алианса да приемат.
Планираното увеличение на разходите за отбрана на държавите в еврозоната може да поднови опасенията относно държавния дълг в някои страни, ако тези разходи не са съпроводени с необходимия икономически растеж.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи членовете на алианса да увеличат разходите за отбрана до 3,5% от БВП и да отделят допълнителни 1,5% за по-широки разходи, свързани със сигурността.
България трябва да търси възможност за отделяне на 3% от БВП за отбрана. Инвестициите в хората са от ключово значение – подготовка и екипировка.
Във Франция се създава фонд за финансиране на проекти в сферата на отбраната на стойност 450 милиона евро. Фондът се организира от Френската публична инвестиционна банка Бе Пе И франс (Bpifrance) и ще бъде част от усилията за увеличаване на разходите за отбрана, породени от опасенията от руско нападение и от съмненията относно бъдещето на американската защита на Стария континент.
Италия трябва да увеличи разходите си за отбрана до поне 2% от БВП, заяви днес вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни, цитиран от италианската новинарска агенция АНСА и БТА. „Трябва да настроим разходите си за отбрана до поне 2%“, заяви Таяни след днешното си посещение в щаба на националната полиция.
Хърватският министър на финансите Марко Приморац каза днес, че Хърватия може да си позволи да отделя повече средства за отбрана благодарение на стабилната си финансова позиция, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ. „Ще видим какво ще стане.
Латвия ще продължи да увеличава разходите си за отбрана до 4% от брутния вътрешен продукт през следващата година и до 5% през следващите години, обявиха министър-председателката Евика Силиня и министърът на отбраната Андрис Спрудс след заседание на правителството в Рига, предаде ДПА.
За мен е нормално България да помисли за около 2,5% от БВП за отбрана. Ние не искаме шоково увеличение. Трябва да се съобразим с възможността на икономиките, но с една стъпка на нарастване може да достигнем 2,5%.
Продължаващата война на Русия в Украйна доведе до увеличаване на военните разходи в световен мащаб до 2,46 трилиона долара през 2024 г., което представлява ръст със 7,4%.
Два процента от БВП за отбрана няма да бъдат достатъчни, необходимо е значително увеличение, заяви днес генералният секретар на НАТО Марк Рюте на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър в централата на алианса в Брюксел.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за преговори с Русия за Украйна, но казва, че Европа трябва да увеличи военните разходи и да харчи повече за собствената си отбрана.
Години наред Германия и нейните съюзници, които обичат строгите икономии, бяха фискалните лидери на Европа. Техният девиз беше простичък - никакъв общ дълг, никакви бюджетни свободи и абсолютно никакви празни чекове за Брюксел.
Литва и Естония станаха първите държави членки на НАТО, които се съгласиха с искането на президента на САЩ Доналд Тръмп да отделят повече от 5% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана.
Европейският съюз (ЕС) иска да предложи на Доналд Тръмп да инвестира повече в неговата отбрана, но в замяна да го помоли да не започва търговска война, заяви Стефан Сежурне, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за индустриалната стратегия. „Не можем да водим търговска война и в същото време да изграждаме Европа на отбраната“, каза той в ефира на „Франс интер“, цитиран от АФП. „Сделката със Съединените щати е „да“ на откъсването“ от европейската отбрана “и на изграждането на европейски гаранции за сигурност в допълнение към НАТО, но не можем да направим това с търговска война на прага ни.
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли предложение за почти двойно увеличение на бюджета за отбрана, като се опита да се позиционира като глас на умереността преди предсрочните избори следващия месец. Значителното увеличаване на разходите за отбрана, „без да се каже за какво ще бъдат похарчени парите и откъде ще дойдат“, е „половинчата“ идея, заяви Шолц пред седмичника „Щерн“, цитиран от АФП. „Кой ще плати сметката?
Европейските министри на външните работи от страните членки на НАТО са започнали да обсъждат план за постепенно увеличаване на разходите за отбрана на Алианса.
