"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"На Кирил и Методий"
О, учители-творци,
смели войни и светци,
ний с цветя, цветя безчет
китим образа ви свет.
Чутни Солун ви роди,
вие бяхте две звезди,
а над нашата страна
бе безбродна тъмнина.
Вий запалихте лъчи,
вий ни дадохте очи,
пратихте ни братски зов,
пратихте ни благослов.
Слава, слава пеем днес,
вечна слава вам и чест,
ние вием днес венци
вам, о, войни и светци!
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Ако"
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой!
"Върхът"
Тази нощ е жестока и хладна -
остър вятър в тревите звъни.
А луната - потопена ладия -
се клатушка в беззвездните вълни.
Сякаш проснат, изцъклен обесник
със раззината грозно уста -
тоя път се извива - надвесен -
и изпива с очи пропастта...
Ала ние вървиме нагоре
с буйна вяра в младата гръд,
дето, вдигнал челото си гордо,
ни примамва и вика върхът...
Там сега е високо, високо,
там да стигнеш ти трябват крила.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"На Гергьовден"
Батко люлчица направи
да се люшкаме за здраве.
Люшкай, люшкай! Аз летя
ту надолу, ту нагоре.
Дървесата се въртят,
нещо вятърко говори.
Люшкай, люшкай!
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Месец май"
Най-подир настана край
на студа и дъждовете.
Ето ясен месец май
над земята ни засвети.
С тънки слънчеви лъчи
той зачука по стъклата
и започна да гълчи:
— Още ли сте вий в леглата?
Малко ли ви беше сън
в дългите студени нощи?
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"На Кирил и Методий"
О, учители-творци,
смели войни и светци,
ний с цветя, цветя безчет
китим образа ви свет.
Чутни Солун ви роди,
вие бяхте две звезди,
а над нашата страна
бе безбродна тъмнина.
Вий запалихте лъчи,
вий ни дадохте очи,
пратихте ни братски зов,
пратихте ни благослов.
Слава, слава пеем днес,
вечна слава вам и чест,
ние вием днес венци
вам, о, войни и светци!
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Ако"
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой!
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Месец май"
Най-подир настана край
на студа и дъждовете.
Ето ясен месец май
над земята ни засвети.
С тънки слънчеви лъчи
той зачука по стъклата
и започна да гълчи:
— Още ли сте вий в леглата?
Малко ли ви беше сън
в дългите студени нощи?
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Върхът"
Тази нощ е жестока и хладна -
остър вятър в тревите звъни.
А луната - потопена ладия -
се клатушка в беззвездните вълни.
Сякаш проснат, изцъклен обесник
със раззината грозно уста -
тоя път се извива - надвесен -
и изпива с очи пропастта...
Ала ние вървиме нагоре
с буйна вяра в младата гръд,
дето, вдигнал челото си гордо,
ни примамва и вика върхът...
Там сега е високо, високо,
там да стигнеш ти трябват крила.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"На Гергьовден"
Батко люлчица направи
да се люшкаме за здраве.
Люшкай, люшкай! Аз летя
ту надолу, ту нагоре.
Дървесата се въртят,
нещо вятърко говори.
Люшкай, люшкай!
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество… Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество.
"Ревност" Прости, до днес не те обичах тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим, прости.
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"На Кирил и Методий" О, учители-творци, смели войни и светци, ний с цветя, цветя безчет китим образа ви свет. Чутни Солун ви роди, вие бяхте две звезди, а над нашата страна бе безбродна тъмнина. Вий запалихте лъчи, вий ни дадохте очи, пратихте ни братски зов, пратихте ни благослов. Слава, слава пеем днес, вечна слава вам и чест, ние вием днес венци вам, о, войни и светци!
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!" Аз си подсвирквам безгрижно с уста и дори го не чувам.
"Бе тиха нощ" Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината?
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги. Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свидната.
"Колко си хубава" Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави.
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота. Безпомощните електрики пак симулират тържество.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Обичам те..." Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време... ...
"Ако" Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети; или намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха — зъл предател — еднакво със Триумфа — стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка — и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв — и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани- и изхабени — да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал която им повтаря: „Влезте в крак!“ Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца — своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой!
"Върхът" Тази нощ е жестока и хладна - остър вятър в тревите звъни. А луната - потопена ладия - се клатушка в беззвездните вълни. Сякаш проснат, изцъклен обесник със раззината грозно уста - тоя път се извива - надвесен - и изпива с очи пропастта... Ала ние вървиме нагоре с буйна вяра в младата гръд, дето, вдигнал челото си гордо, ни примамва и вика върхът... Там сега е високо, високо, там да стигнеш ти трябват крила.
"Приказка" Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота.
"Непримирима" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост!
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота. Безпомощните електрики пак симулират тържество.
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги. Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свидната.
"На Гергьовден" Батко люлчица направи да се люшкаме за здраве. Люшкай, люшкай! Аз летя ту надолу, ту нагоре. Дървесата се въртят, нещо вятърко говори. Люшкай, люшкай!
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Месец май" Най-подир настана край на студа и дъждовете. Ето ясен месец май над земята ни засвети. С тънки слънчеви лъчи той зачука по стъклата и започна да гълчи: — Още ли сте вий в леглата? Малко ли ви беше сън в дългите студени нощи?
