"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Среднощна молитва"
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Когато си на дъното"
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
"Когато си на дъното"
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Среднощна молитва"
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Ще бъдеш в бяло" Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло… А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина.
"Колко си хубава!" Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
"Вино и любов" Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.
"Безизходни дни" Омръзнаха ми тези сиви вечери, омръзна ми еднаквият живот. Пред мене като символ са изпречени два клона на изсъхнало дърво.
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свидната.
Време Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове.
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги. Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свидната.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Вик" Във тази стая – тясна, тъмна, ниска умирам от неизцерима рана, че аз не съм възлюбена и близка, ни чакана от някого, ни звана.
"Среднощна молитва" Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията нежни, ала малки на свойта плът свенлива, но греховна.
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
"Да се завърнеш в бащината къща" Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
"Нашенският вятър" Вятърът, що грабна и захвърли шапката ми в белия площад и ме прати да я гоня дълго... Вятърът на родния ми град!
"Вик" Във тази стая – тясна, тъмна, ниска умирам от неизцерима рана, че аз не съм възлюбена и близка, ни чакана от някого, ни звана.
"Когато си на дъното" Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш.
