Амазонка
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Нашенският вятър"
Вятърът, що грабна и захвърли
шапката ми в белия площад
и ме прати да я гоня дълго...
Вятърът на родния ми град!
Някога в Чинтуловите песни
бурно, страховито е ечал
и навред по Българско разнесъл
робската печал.
Днес сърдито, остро ме изгледа,
явно, недоволен нещо бе.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Време"
Да жаля ли детството, не знам?
Отмина то безрадостно, разплакано.
Животът ни е глуха равнина,
годините са пътнически влакове.
Те идват и отиват все едни,
отнасят всички спомени и мигове,
перонът пак за тръгване звъни,
а нашият живот не тръгва никъде.
А вярвам, че на нас ни предстои
една задача трудна и велика:
на тягостния мрак да устоим
и никога със мрака да не свикнем.
Да тръгнем!
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Върхът"
Тази нощ е жестока и хладна -
остър вятър в тревите звъни.
А луната - потопена ладия -
се клатушка в беззвездните вълни.
Сякаш проснат, изцъклен обесник
със раззината грозно уста -
тоя път се извива - надвесен -
и изпива с очи пропастта...
Ала ние вървиме нагоре
с буйна вяра в младата гръд,
дето, вдигнал челото си гордо,
ни примамва и вика върхът...
Там сега е високо, високо,
там да стигнеш ти трябват крила.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
Молитва
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
"Малката къща"
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ..."
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
"Време"
Да жаля ли детството, не знам?
Отмина то безрадостно, разплакано.
Животът ни е глуха равнина,
годините са пътнически влакове.
Те идват и отиват все едни,
отнасят всички спомени и мигове,
перонът пак за тръгване звъни,
а нашият живот не тръгва никъде.
А вярвам, че на нас ни предстои
една задача трудна и велика:
на тягостния мрак да устоим
и никога със мрака да не свикнем.
Да тръгнем!
"Върхът"
Тази нощ е жестока и хладна -
остър вятър в тревите звъни.
А луната - потопена ладия -
се клатушка в беззвездните вълни.
Сякаш проснат, изцъклен обесник
със раззината грозно уста -
тоя път се извива - надвесен -
и изпива с очи пропастта...
Ала ние вървиме нагоре
с буйна вяра в младата гръд,
дето, вдигнал челото си гордо,
ни примамва и вика върхът...
Там сега е високо, високо,
там да стигнеш ти трябват крила.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Нашенският вятър"
Вятърът, що грабна и захвърли
шапката ми в белия площад
и ме прати да я гоня дълго...
Вятърът на родния ми град!
Някога в Чинтуловите песни
бурно, страховито е ечал
и навред по Българско разнесъл
робската печал.
Днес сърдито, остро ме изгледа,
явно, недоволен нещо бе.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ..."
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
"Малката къща"
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
Молитва
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Амазонка
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
Амазонка Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Вино и любов" Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота. Безпомощните електрики пак симулират тържество.
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Ревност" Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим, прости.
"Августовска нощ" Това се случи с моя милост... Впрочем, за да съм точен, същинска случка нямаше във тоя час край морето - всичко бе в покоя, излъхван от тревите, от звездите и главно от един милиард щурчета, които със назъбени крачета като с триончета така трещяха, че сякаш щяха да разрушат, преди да стане ден, бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Нашенският вятър" Вятърът, що грабна и захвърли шапката ми в белия площад и ме прати да я гоня дълго... Вятърът на родния ми град! Някога в Чинтуловите песни бурно, страховито е ечал и навред по Българско разнесъл робската печал. Днес сърдито, остро ме изгледа, явно, недоволен нещо бе.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и
"Женска кръв" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Време" Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове. Те идват и отиват все едни, отнасят всички спомени и мигове, перонът пак за тръгване звъни, а нашият живот не тръгва никъде. А вярвам, че на нас ни предстои една задача трудна и велика: на тягостния мрак да устоим и никога със мрака да не свикнем. Да тръгнем!
"Приказка" Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота.
"Вино и любов" Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество… Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество.
"Върхът" Тази нощ е жестока и хладна - остър вятър в тревите звъни. А луната - потопена ладия - се клатушка в беззвездните вълни. Сякаш проснат, изцъклен обесник със раззината грозно уста - тоя път се извива - надвесен - и изпива с очи пропастта... Ала ние вървиме нагоре с буйна вяра в младата гръд, дето, вдигнал челото си гордо, ни примамва и вика върхът... Там сега е високо, високо, там да стигнеш ти трябват крила.
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги. Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свидната.
Молитва Дядо господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша! Запази ми ти сърцето от зли мисли и неща, всичко видиш от небето: зло до мен недей праща! Дай на мама, дай на тате здравье, сила и живот, мир, любов на всички братя и добро на наш народ!
"Малката къща" Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето в бръшлян го няма, под него няма я и фурната, на тяхно място в грозна яма оградката стърчи, катурната. За два-три дена те погълна, не ти прости духът на времето, а през годините бе пълна и с радостта им, и със бремето. Какво от тебе ще остане?
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
"СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ..." Сънувал-несънувал първа среща разделял-неразделял своя сън, една любов на прага те посреща, но истинската пак зове отвън Умирал - неумирал с тайно слово, измамван-неизмамван от жена, ти може да се влюбиш пак отново, но истинската само е една. Загубил-незагубил чувство нежно, намерил-ненамерил свой обет, ти може да сънуваш нещо прежно, но истинското да е там, напред. Заричал-незаричал огън вечен, издигал-неиздигал длан за мъст, ти може на една да си обречен, но друга да е истинския кръст. Откривал-неоткривал радост жива, очаквал-неочаквал, пял-непял...
