Следизборното нанадолнище: Виртуални заплахи, реална истерия

27 октомври 2026, 8:38 часа 826 прочитания 4 коментара

Вовеки веков съдбата на Слави Трифонов ще остане като знаме на бързата политическа катастрофа, за да знае всеки, който дръзне да увлича народа без да е подготвен, какво го чака.

Радев беше решил, че това на него няма да му се случи. Абсолютно непригоден за ефективна, особено пълна власт, той беше обречен от самото начало. И като президент не блестеше с нищо, но институцията е такава, че дава добри възможности човек да скрие дефицитите си - морални, интелектуални, експертни. Представителните функции, съчетани с ограничената ефективна власт, са перфектно убежище за големи заявки, неподплатени с нищо.

Много лесно е да обикаляш села и паланки, събори и фестивали, чествания и празници и да се къпеш в народната любов, дистанциран от носенето на отговорност и нейните негативи. Нямаш ангажимент да говориш с медии и да им позволяваш да ти задават въпроси. Можеш години наред просто да съобщаваш каквото имаш, пък да тълкуват както решат.

Още: ЦИК показа крайните резултати от изборите. Каква е разликата между Йотова и Гюров?

Радев започна самото си изкачване по политическата стълба на властта, повеждайки борба с виртуални врагове. Громенето на "олигархията" беше знаме, под което да събере хилядите недоволни българи, които прекрасно знаят, че държавата е овладяна. Той обаче нямаше никакво намерение да громи никого и да освобождава нищо. Веднъж на 20-30 години се случва да имаме управление с пълно мнозинство и Радев беше ясно, че ще пропилее този шанс. Защото е неподготвен, неадекватен, неразбиращ и нежелаещ.

Дойде, говори и победи. С реалната власт на държавата в ръцете си обаче, цялата му "политика" нямаше как повече да минава за нещо, което не е. И българите изтрезняха сравнително лесно. Грешка след грешка, глупост след глупост, те изтрезняваха с ясната увереност, че са допуснали грешен ход.

Източник: БГНЕС

Реалната истерия

Първата възможност да го поправят, доколкото могат, бяха президентските избори. Почти милион избиратели, които трябваше да подкрепят Йотова, не го направиха. Защото вече беше ясно, че виртуалните врагове не са моментен прийом, а основна градивна единица на агитацията. Виртуално някой ни заплашваше кирилицата и още по-виртуално някой щеше да прати български войници в Украйна.

Още: Гюров сезира ЦИК: Правителствените канали агитират за Йотова

И тъй като рано или късно и най-красноречивата заблуда я връхлита реалността, сривът беше болезнен. И доведе до още по-реална истерия.

Радев, абсурден в безсилието си, започна да плаши с избор между мира и войната. Кой мир и коя война? Защото точно от неговата уста тези понятия звучат неадекватно. България никога досега не е била по-заплашена в този конфликт от сега, когато той е на власт. Никога досега не е била в по-уязвима международна позиция от сега, когато той е на власт. И точно Радев да се представя като гарант за мир е не просто цинично, то е на ръба на налудното.

Истината е, че Йотова се бори за трети вицепрезидентски мандат. Тя президент така или иначе си има. Въпросителната за балотажа е дали ще се намерят достатъчна хора, които това да ги притеснява.

Автор: Десислава Любомирова

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Новините днес