Едва ли много от нас осъзнават каква огромна роля играе съдбата в нашия живот. Това е онази невидима сила, която ни напътства, спира ни, побутва ни напред или ни връща крачка назад, така че в крайна сметка да следваме пътя, който ни е предопределен.
Утре е един от най-важните дни в годината – 24 май. Това е един от най-духовните, най-светлите и най-истинските празници на целия ни народ, защото ни напомня, че словото, знанието, културата и просветата са онези тихи сили, които изграждат човека отвътре и дават смисъл на всяко общество.
Съботата вече е пред нас. Тя поставя началото на поредицата от почивни дни, които ни очакват в края на месец май, и по традиция носи надежда за повече въздух, повече спокойствие и малко време, в което човек да се откъсне от делничните грижи.
22 май вече е близко до нас. Петъчният ден винаги ни се иска да е лесен, защото носи обещание за финален напън, за затваряне на задачите и за онази сладка мисъл, че почивните дни вече са съвсем наблизо, а този път ни очакват и цели 3 от тях.
На 21 май е Възнесение Господне, известно в българската традиция и като Спасовден. Празникът се чества четиридесет дни след Великден и е свързан с Възнесението на Христос, а в народните представи носи усещане за закрила, надежда, спасение и благословия за човека и дома.
20 май вече е на хоризонта пред нас. Средата на седмицата никога не е лесна, защото точно тогава умората от предишните дни започва да тежи, а почивните все още изглеждат прекалено далечни, за да ни утешат истински.
Вторник вече е пред нас. 19 май се очертава като един наистина интересен ден, в който за едни нещата ще потръгнат с лекота и вдъхновение, а за други съдбата ще подхвърли повече напрежение, отколкото им се иска да поемат в рамките на делника.
Новата седмица е на броени часове от нас – в зависимост от това кога четете тази статия. Но, така или иначе, понеделник вече е на хоризонта и с него идват обичайните въпроси как ще тръгне седмицата, къде ще ни върви и къде съдбата ще реши да ни изпита още в самото начало.
Неделният ден вече идва при нас. Това е онзи особен момент от седмицата, в който едни хора искат просто да си поемат дъх и да забравят за всичко, а други гледат на неделята като на последен шанс да довършат нещо полезно, преди понеделник отново да почука на вратата.
Новолунието идва при нас със своето силно и особено влияние, което винаги носи усещане за ново начало, за вътрешно пренареждане и за момент, в който човек може да остави нещо старо зад гърба си и да тръгне по нов път.
Петък вече е на хоризонта пред нас. Това означава, че тази първа пълна работна седмица на май вече е към своя край и мнозина ще искат не само да приключат задачите си, но и да излязат от делничния ритъм с усещането, че са се справили достойно.
14 май вече ясно се очертава на хоризонта и носи със себе си онази особена енергия на четвъртъка, когато седмицата вече е натрупала скорост, но все още не е дошло онова облекчение, което обикновено свързваме с петъка.
12 май вече идва на хоризонта пред нас, а това означава, че още един вторник ще ни постави в онова особено междинно настроение, в което нито сме се отдалечили достатъчно от началото на седмицата, нито виждаме ясно почивните дни пред себе си.
Утре е 10 май, неделя – онзи особен ден от седмицата, в който човек уж трябва да си почине, но в същото време започва леко да се оглежда към понеделника и към задачите, които го чакат.
Утре е един наистина специален ден. Празник, който през годините е променял своята тежест според времето, според обществените настроения и според това кой какво избира да помни, но въпреки всичко винаги е запазвал особено място в сърцата на много хора.
Утре е 7 май – четвъртък, а това е онзи особен ден, в който празничното настроение от Гергьовден още не си е тръгнало напълно, но делникът вече настойчиво чука на вратата.
Утре е 6 май – Гергьовден, един от най-обичаните и най-силно почитани празници в българската традиция. Той е много близък по значимост до Великден, защото носи в себе си усещането за ново начало, закрила, плодородие, здраве и благословия за дома, нивите, животните и цялото семейство.
Новолунието идва при нас със своето силно и особено влияние, което винаги носи усещане за ново начало, за вътрешно пренареждане и за момент, в който човек може да остави нещо старо зад гърба си и да тръгне по нов път.
Утре е 6 май – Гергьовден, един от най-обичаните и най-силно почитани празници в българската традиция. Той е много близък по значимост до Великден, защото носи в себе си усещането за ново начало, закрила, плодородие, здраве и благословия за дома, нивите, животните и цялото семейство.
Утре е 10 май, неделя – онзи особен ден от седмицата, в който човек уж трябва да си почине, но в същото време започва леко да се оглежда към понеделника и към задачите, които го чакат.
Утре е един наистина специален ден. Празник, който през годините е променял своята тежест според времето, според обществените настроения и според това кой какво избира да помни, но въпреки всичко винаги е запазвал особено място в сърцата на много хора.
12 май вече идва на хоризонта пред нас, а това означава, че още един вторник ще ни постави в онова особено междинно настроение, в което нито сме се отдалечили достатъчно от началото на седмицата, нито виждаме ясно почивните дни пред себе си.
Утре е 7 май – четвъртък, а това е онзи особен ден, в който празничното настроение от Гергьовден още не си е тръгнало напълно, но делникът вече настойчиво чука на вратата.
Неделният ден вече идва при нас. Това е онзи особен момент от седмицата, в който едни хора искат просто да си поемат дъх и да забравят за всичко, а други гледат на неделята като на последен шанс да довършат нещо полезно, преди понеделник отново да почука на вратата.
Петък вече е на хоризонта пред нас. Това означава, че тази първа пълна работна седмица на май вече е към своя край и мнозина ще искат не само да приключат задачите си, но и да излязат от делничния ритъм с усещането, че са се справили достойно.
На 21 май е Възнесение Господне, известно в българската традиция и като Спасовден. Празникът се чества четиридесет дни след Великден и е свързан с Възнесението на Христос, а в народните представи носи усещане за закрила, надежда, спасение и благословия за човека и дома.
14 май вече ясно се очертава на хоризонта и носи със себе си онази особена енергия на четвъртъка, когато седмицата вече е натрупала скорост, но все още не е дошло онова облекчение, което обикновено свързваме с петъка.
22 май вече е близко до нас. Петъчният ден винаги ни се иска да е лесен, защото носи обещание за финален напън, за затваряне на задачите и за онази сладка мисъл, че почивните дни вече са съвсем наблизо, а този път ни очакват и цели 3 от тях.
Вторник вече е пред нас. 19 май се очертава като един наистина интересен ден, в който за едни нещата ще потръгнат с лекота и вдъхновение, а за други съдбата ще подхвърли повече напрежение, отколкото им се иска да поемат в рамките на делника.
Новата седмица е на броени часове от нас – в зависимост от това кога четете тази статия. Но, така или иначе, понеделник вече е на хоризонта и с него идват обичайните въпроси как ще тръгне седмицата, къде ще ни върви и къде съдбата ще реши да ни изпита още в самото начало.
20 май вече е на хоризонта пред нас. Средата на седмицата никога не е лесна, защото точно тогава умората от предишните дни започва да тежи, а почивните все още изглеждат прекалено далечни, за да ни утешат истински.
Едва ли много от нас осъзнават каква огромна роля играе съдбата в нашия живот. Това е онази невидима сила, която ни напътства, спира ни, побутва ни напред или ни връща крачка назад, така че в крайна сметка да следваме пътя, който ни е предопределен.
Утре е един от най-важните дни в годината – 24 май. Това е един от най-духовните, най-светлите и най-истинските празници на целия ни народ, защото ни напомня, че словото, знанието, културата и просветата са онези тихи сили, които изграждат човека отвътре и дават смисъл на всяко общество.
Съботата вече е пред нас. Тя поставя началото на поредицата от почивни дни, които ни очакват в края на месец май, и по традиция носи надежда за повече въздух, повече спокойствие и малко време, в което човек да се откъсне от делничните грижи.