България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 септември: Празник на София
На този ден столицата ни празнува своя празник. Според историците тя получава името си през XIV век - градът е кръстен на базиликата "Света София", която е построена през IV век.
На 3 април 1879 година по предложение на Марин Дринов Учредителното народно събрание в Търново обявява София за столица на Княжество България. След Съединението тя става столица и на новосъздадената българска държава.
С решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. 17 септември - денят, в който православната църква почита паметта на светите мъченици София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов, е обявен за празник на град София.
17 септември 1877 година: Началото на третата битка на връх Шипка
На този ден по нов стил през 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война започва третата битка на връх Шипка. Османската армия под командването на Сюлейман паша прави последен опит за превземане на Шипченския проход, който е отбраняван от Шипченския отряд.
Около 3 часа сутринта започва османското настъпление. "Табурите на обречените" са трите доброволчески групи, които се сражават на първа линия. Боевете за Орлово гнездо са най-ожесточени - в тях загиват 75% от защитниците. Към 17 часа Орлово гнездо пада под османска обсада. Но руските сили се мобилизират бързо. Те успяват да отбият три атаки срещу връх Свети Никола.
След това започва контраатака на 56-и Житомирски пехотен полк. Той влиза в свиреп ръкопашен бой с османските сили. Руснаците успяват бързо да овладеят положението и да си върнат контрола над Орлово гнездо. На фона на това те успяват да отбият три турски атаки срещу западния връх Кючук Йешилтепе.
На следващия ден започва стратегическа отбрана, известна като „Стоенето на Шипка”, която продължава до 9 януари 1878 г. От руска страна там са разположени сибирски полкове, чиито войници издържат на студ.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
На 11 ноември османските сили правят по-сериозен опит за превземане на връх Свети Никола, но укрепените руски позиции успяват бързо да ги отблъснат.
17 септември 1912 година: България, Сърбия и Гърция обявяват военно положение
На този ден през 1912 година България, Сърбия и Гърция отправят ултиматум на Високата порта. Трите балкански държави настояват за незабавно изпълнение на Берлинския договор като по този начин искат да получат автономия на европейските си вилаети. Но Османската империя категорично отказва искането им да бъде изпълнено. Веднага след нейния отказ е обявено военно положение, при което балканските държави започват обща мобилизация.
Цар Фердинанд подписва указ № 5 за обща мобилизация на българските военни сили. С указ №6 е обявено военно положение. Едновременно с това съюзниците Сърбия, Гърция и Черна гора предприемат същите военни мерки.
Веднага след като страната ни обявява обща мобилизация започва записването на доброволци за Македоно-Одринското опълчение. Към 14:00 часа са събрани 1500 доброволци от Дебърско и Реканско. На Колодрума в София те обявяват създаването на Дебърската опълченска дружина. Само два часа по-късно е организиран манифест на македоно-одринци от македоно-одринските братства в София.
