По един уникален начин жителите на хърватското село Комлетинци отдадоха вечна почит на своя първи енорийски свещеник Лука Сучич — глаголически свещеник, който от основаването на енорията през 1789 г. до смъртта си през 1827 г. извършвал богослужения на староцърковнославянски език по глаголически книги.
Българите като преки наследници на делото на светите братя Кирил и Методий, провъзгласени от папа Йоан Павел II за съпокровители на Европа, сме длъжни да пазим и развиваме това наследство.
Първата азбука на славянските народи се нарича глаголица. Създадена от Константин-Кирил първоначално с цел превод на богослужебна литература за християнската църква във Великоморавия, тя се превръща в езика, на който се проповядва и разпространява християнската религия от светите братя и техните ученици, а след това и в писмеността на славянските народи.
През 2023 г. се отбелязва 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от св. Константин-Кирил Философ. Във връзка с това, екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език на Българската академия на науките, е подготвил изложба „Истории от глаголически времена“, която ще бъде експонирана в градината „Кристал“ в столицата между 15 и 29 май.
България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата. Това каза пред БГНЕС проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на Българската академия на науките.
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
Първата азбука на славянските народи се нарича глаголица. Създадена от Константин-Кирил първоначално с цел превод на богослужебна литература за християнската църква във Великоморавия, тя се превръща в езика, на който се проповядва и разпространява християнската религия от светите братя и техните ученици, а след това и в писмеността на славянските народи.
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата. Това каза пред БГНЕС проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на Българската академия на науките.
През 2023 г. се отбелязва 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от св. Константин-Кирил Философ. Във връзка с това, екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език на Българската академия на науките, е подготвил изложба „Истории от глаголически времена“, която ще бъде експонирана в градината „Кристал“ в столицата между 15 и 29 май.
Българите като преки наследници на делото на светите братя Кирил и Методий, провъзгласени от папа Йоан Павел II за съпокровители на Европа, сме длъжни да пазим и развиваме това наследство.
По един уникален начин жителите на хърватското село Комлетинци отдадоха вечна почит на своя първи енорийски свещеник Лука Сучич — глаголически свещеник, който от основаването на енорията през 1789 г. до смъртта си през 1827 г. извършвал богослужения на староцърковнославянски език по глаголически книги.
По един уникален начин жителите на хърватското село Комлетинци отдадоха вечна почит на своя първи енорийски свещеник Лука Сучич — глаголически свещеник, който от основаването на енорията през 1789 г. до смъртта си през 1827 г. извършвал богослужения на староцърковнославянски език по глаголически книги.
Българите като преки наследници на делото на светите братя Кирил и Методий, провъзгласени от папа Йоан Павел II за съпокровители на Европа, сме длъжни да пазим и развиваме това наследство.
Първата азбука на славянските народи се нарича глаголица. Създадена от Константин-Кирил първоначално с цел превод на богослужебна литература за християнската църква във Великоморавия, тя се превръща в езика, на който се проповядва и разпространява християнската религия от светите братя и техните ученици, а след това и в писмеността на славянските народи.
През 2023 г. се отбелязва 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от св. Константин-Кирил Философ. Във връзка с това, екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език на Българската академия на науките, е подготвил изложба „Истории от глаголически времена“, която ще бъде експонирана в градината „Кристал“ в столицата между 15 и 29 май.
Уникална изложба „Мостът на глаголицата” ще бъде открита на 11 май, четвъртък, от 11,30 часа на надлеза до община Смолян.
Глаголицата е първата българска азбука, която по-късно е заменена от азбуката, която употребяваме днес – кирилицата.
България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата. Това каза пред БГНЕС проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на Българската академия на науките.
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.
