България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Пеньо Пенев - "Поетът с ватенката", който избра смъртта пред живота в мизерия.
Биографични данни
Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 година в севлиевското село Добромирка. Завършва гимназия в родния си град. При строежа на язовир Росица участва в бригадирското движение като негов бард. По това време той пише едни от най-романтичните си стихове, вдъхновен от "новия живот". Работи като журналист във вестник "Димитровградска правда", редактор е на вестник "Стършел".
Още: Човекът, който описа българската душа: Най-съкрушителните истини за нас са в неговата книга
Животът на Пеньо Пенев е белязан от трудности, разочарования и множество изпитания. Романтичният поет, чийто кумир е Владимир Маяковски, страда от хронична депресия, а в последните години от живота си се бори и с алкохолизъм. Дълги години факти от живота и смъртта му се пазят в тайна от пропагандата, която използва името му като символ на комунистическата борба.
Освен проблемите, които има заради доносници, поетът се бори и с брачни несгоди. Преди да влезе в казармата той прибързано сключва брак. Бракът впоследствие е разтрогнат при скандални обстоятелства. Именно тогава на 12 септември 1950 година поетът прави за пръв път опит за самоубийство.
Пет години по-късно той сключва втори брак - този път с Мария Господинова, която го дарява със син на име Владимир. Семейният живот на поета е белязан от тежки лишения, които той описва в своята поезия.
По това време Пеньо Пенев работи като сътрудник в редакцията на вестник "Стършел". Работата му налага постоянно пътуване по строителните обекти в страната. Липсата на перспектива и финансовите затруднения карат поета да изпадне в депресия. През 1957 година за пореден път той влиза в психиатрията за лечение на алкохолизъм. Тогава неговият тъст решава да прибере жена му Мария и детето им в Тополовград.
Още: Един от най-големите български актьори, отишъл си от този свят по време на спектакъл
Две години по-късно, огорчен от неразбирането, което среща в София, поетът се премества в Димитровград. Но и там е посрещнат с неразбиране, заради което прави пореден неуспешен опит за самоубийство с луминал.
Следва още един опит за самоубийство на 27 април 1959 година, който се оказва фатален. Поетът е открит мъртъв в стая на хотел "Москва" в Димитровград след погълната доза веронал. В последните мигове от своя земен път поетът пише две писма. Едно от тях е до окръжния милиционер, в който Пенев заявява, че неговите близки и познати нямат вина за смъртта му. Другото писмо той адресира до своя приятел Митко Иванов, в което пише, че слага край на живота си, защото му е омръзнало да бъде бездомен, безработен и необичан.
Творчество
Стихосбирката "Добро утро, хора!" е единствената стихосбирка на поета, която той издава приживе през 1956 година. Стихосбирките му "Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения" и "Стихотворения" излизат посмъртно съответно през 1959 и 1961 година.
Още: Емблемата на българската музика: Най-изпълняваният български композитор в света
Откъс от стихотворението му "И добри ще са хората":
На бойните дни
отгърмя урагана
и с мирния образ на трудов човек,
макар и с белег
от скорошна рана,
ти пак се усмихваш,
мой двайсети век!
Признание
Пеньо Пенев е обявен за почетен гражданин на Димитровград.
На негово име на всеки две години се присъжда Национална литературна награда "Пеньо Пенев".
