X
 
 

Ценни експонати за Кирило-Методиевската идея в православието – изложени за кратко в БАН

2037 1
photo of Ценни експонати за Кирило-Методиевската идея в православието – изложени за кратко в БАН
Снимка: Ива Иванова /Аctualno.com
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН. Експозицията, посветена на Кирило-Методиевската идея в православното християнство е дело на Центъра по Кирило-Методиевистика и Етнографския музей при Академията и ще продължи до 27 май 2019 година.

„Благодарение именно на Кирил и Методий, християнството се утвърждава в българската държава и това личи в културата и в народното творчество. Ето, тази година честваме 1150 години от успението на Св. Константин-Кирил Философ - повече от едно хилядолетие България е християнска държава“, изтъкна и.д. директор на музея доц. д-р Петко Христов, представяйки пред Actualno.com витрината с артефакти за Кирило-Методиевото влияние в православието.

"Кирил и Методий са тези, които превеждат Светото писание на старобългарски език и както обичам да казвам по много международни форуми, особено на приятелите от Македония и от Сърбия - единствената държава в света, в която българският език, който е от славянската група и кирилицата не са променяни от 894 година, е моята държава България" - добави той. (бел. ред. - едно от решенията на Преславския църковно-народен събор от края на 893 г. или началото на 894 г. е българският език да замени гръцкия в богослужението, с което той става официален език на българската държава).

Преправянето на създадената от Кирил глаголица от учениците му в кирилица, според доц. Христов е държавническа и православна мисия: „Факт е, че Папата благославя глаголицата в Рим и затова тя се запазва като литургична азбука в Хърватия почти до XIX век., а кирилицата е създадена в България от учениците на Кирил и Методий за нуждите на българския княжески двор и от 894 г. е официалната азбука и в княжеската канцелария, и в българската църква“.

Отражения

Рисунка: Александър Станков, 9 г., София, 2000 г.

По въпроса защо Кирил и Методий се изобразяват, държащи кирилицата, доц. Христов е категоричен - тя се поставя в ръцете им, защото е посветена на тях. „Това е осмислянето. Така са го възприемали. Все пак култът, с който българският народ се идентифицира, съществува и той приема визуални форми“, коментира пред Actualno.com той.

Още в ранното средновековие се утвърждава култът към славянските пръвоучители и в различни исторически периоди придобива много важна българистична страна като част от националната идентичност, което проличава и през византийския период, и особено през мюсюлманския, категорични са изследователите.

Първите изображения на Кирил и Методий датират от XI и XII век - те са на светци, които не държат букви, отбеляза доц. Десислава Найденова от Кирило-Методиевисткия център на БАН и посочи като пример, че в с. Курбиново в околносттите на Охрид има изображение от 1191 г. със запазени надписи "Кирил и Методий, учители на българите“.

Популярният сюжет, в който Светите братя са с кирилицата в ръце, е от по-късния период на българското Възраждане, когато започват масово да се появяват такива техни изображения. Едно от най-впечатляващите и често интерпретирани в съвремието е на неповторимия Зарий Зограф в Троянския манастир от 1847 г. Подобни изображения на първоучителите с глаголически букви няма открити. Представянето на Светите братя с кирилски букви в ръце става особено популярно след като се разпространява една печатна гравюра, поместена в “Български буквар”, издаден в Москва през 1844 г., съобщи пред Actualno.com доц. Найденова. Гравюрата е озаглавена „Български книжици”. На нея двамата славянски просветители са представени обърнати един към друг в монашески дрехи с качулки на главите и държат свитък с кирилската азбука, уточни тя.

Обяснението за този сюжет тя вижда в споровете сред изследователите през XIX век коя азбука е първа - глаголицата или кирилицата и във факта, че според някои учени първата азбука, която са създали Кирил и Методий е кирилицата. По това време сред българските възрожденци е била много разпространена идеята, че Кирил и Методий са нашите покръстители, от които приемаме християнството и даже в някои от стенописите по възрожденските църкви и манастири те са изобразени точно като покръстители на българите, посочи още доц. Найденова.

Животът на глаголицата

В последните години проучванията на изследователите - и филолози, и археолози - доказаха, че глаголицата не изчезва изведнъж през X век, когато може би се появява в двора на цар Симеон кирилицата. Защо кирилица и защо по времето на Симеон? Според доц. Найденова - защото цялата му политика на български владетел е насочена към това България да наподобява Византия. „Ако се вгледаме в кирилицата или в някои от по-старите текстове, се вижда колко много прилича тя на гръцкото писмо. Кирилицата не е толкова оригинална по своята ортография и палеография, както е глаголицата“, отбеляза тя.

Тя е категорична, че много дълго време двете писмености съществуват паралелно. „Пише се на кирилица, повечето паметници са на кирилица, но това в никакъв случай не означава, че глаголицата не се употребява“, казва тя. „Има много произведения като „Апостола“, „Псалтира“ и др., в които понякога се срещат цели изречения или букви на глаголица на правилно място в кирилския текст, което най-малкото показва, че тези произведения са били създадени на глаголица векове преди да се направи съответния препис“, отбеляза тя и посочи на едно от таблата в изложбата и обратен пример - факсимиле на записки на кирилица между редовете на глаголически текст.

„Това е Зографското евангелие, което е писано на глаголица в края на X – началото на XI век. Намерено е в Света гора, където са разбирали глаголица. Интересното е, че явно през XIII – XIV век някой на Зограф е добавил към Евангелието синаксар, писан на кирилица. Синаксарът е този списък, който указва в кой месец на кой ден кой светец трябва да честваме. Най-вероятно същият писач, който е съставил синаксара прави и кирилските вписвания в маргиналното поле. По същия начин в друго евангелие, отново намерено на Света гора, което се казва Мариинско евангелие, има един лист на кирилица писан през XIV в.“, разказа доц. Найденова.

Тезата, че кирилицата веднага измества глаголицата съществува дълго време в славистиката и едва напоследък, от 15 - 20 години, започнаха да се появяват изследвания, които показват, че примерно Триодът (богослужебна книга, отразяваща подвижните празници в годината, в зависимост от Великден), може би е бил създаден на глаголица. В негови късни преписи се откриват изречения и букви, които показват, че най-вероятно оригиналът е бил писан на глаголица. Следователно, може би това произведение също е писано на глаголица, но това е в сферата на догадките, добави доц. Найденова. Тя е убедена в дългата паралелна реалност на двете азбуки. Показателен е фактът, че в глаголически ръкописи, не само в Зографското евангелие, има кирилски бележки, а в кирилските ръкописи пък има обозначения на глаголица.

На въпроса на Actualno.com ако Кирил и Методий можеха да видят кирилицата, как би им се сторила, доц. Найденова предположи, че би им се видяла по-опростена. „Ако приемем, че Кирил и Методий са се стремели да създадат едно толкова оригинално писмо като глаголицата, което да бъде много символично, защото знаем, че глаголицата започва с кръстния знак, което е буквата „А“..., то може би за тях кирилицата би била опростяване на това, което са вършили и ги връща към гръцкото писмо. Те са били византийски сановници, византийски дипломати и всъщност за тях това е добре познато писмо“, смята изследователката.

Какво е кирилицата


Истината е, че кирилицата е промяна на графичната система – буквата „А“, изписана вместо по един начин - по друг, но геният на Кирил и Методий, независимо дали говорим за глаголицата или за кирилицата, е в това, че успяват да изнамерят онези звукове и букви, които да отговорят на фонетичните особености на езика на славяните“, подчерта доц. Найденова. „Гърците нямат „б“, „ъ“, „я“ ... – всичко това е отразено в глаголицата, а килрилицата просто променя вида на буквата, но запазва концепцията, запазва идеята – писменост на говорим език, което именно е гениалното в Кирило-Методиевото дело“, добави тя.

Спорно е кога наименованието "кирилица" се употребява за първи път. В славистиката съществува мнение, каза още тя – че названието „кирилица“ най-напред е било дадено на глаголическото писмо в чест на неговия изобретател Константин-Кирил Философ и че едва впоследствие, когато глаголицата престанала да се употребява, било прехвърлено на азбуката – дело на учениците му. „В славистичната наука е категорично установено, че Константин-Кирил Философ е изобретил за нуждите на славянското богослужение във Велика Моравия глаголическата азбука. Всички негови съвременници и последователи изтъкват, че той е автор на едно съвсем ново писмо. посочи още доц. Найденова.

Из изложбата:

24 май е – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се отбелязва националният...


„Кирило-Методиевото дело е феномен, равен по мащабите си на най-големите постижения в развитието на европейската писмена култура от зараждането й през VIII – VII в. пр. н. е. до днес. За пръв път в средновековна Европа Константин-Кирил и неговият брат Методий създават в средата на IX век нова цялостна и завършена система – славянската азбука, фонетично писмо, основано върху говоримия народен език на славяните от българската езикова група, населяващи Солунската област на Византия. Тази система отразява по най-съвършен начин особеностите на говора на солунските славяни и се вписва напълно във възприетия тогава за европейските азбуки принцип на използване на звуковото писмо. За първи път Константин и Методий превеждат на говорим народен език всички най-важни богослужебни текстове и въвеждат в богослужението изградения от тях нов език, старобългарския. За първи път целенасочено и системно те разпространяват единствената в средновековна Европа писменост, която се развива на език, съвременен на нейната поява. По този начин Кирило-Методиевото дело променя конфигурацията на културната ситуация не само в Европа, но и в целия познат по онова време свят.

Снимки: Ива Иванова /Аctualno.com

В основата на цялостната дейност на св. Кирил и Методий сред новоприсъединилите се към християнството славянски народи в Европа стои идеята за разпространението на Божието слово на разбираем за най-широки кръгове на обществото език - идея, произхождаща от тяхното разбиране за правото на всеки народ на самостоятелно културно развитие.

За 24. май и киrилиц@та

Покрай 24. май винаги настъпва една особена еуфория, сравнима с хаоса, който създават малообразовани членове на секционна избирателна к...

След практическото прилагане на тази идея в продължение на две десетилетия във Велика Моравия и разгрома на делото им в Централна Европа, след 885 г. тя пуска дълбоки корени и се налага като водеща в развитието на Българската култура. Българската държава подкрепя нейното осъществяване след пристигането на Кирило-Методиевите ученици в Българската столица Плиска и благодарение на дейността на най-изтъкнатите Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, както и на работещите заедно с тях в България Кирило-Методиеви следовници Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, славянската писменост не само се стабилизира, но и преживява разцвет, продължил едно столетие и наречен още през първата половина на XIX век от чешките учени „Златен век“.

Благодарение на този разцвет от края на X век кирило-методиевската идея не само се разпространява сред южните и източните славяни, но и сред някои неславянски народи в Югоизточна Европа, всичките те съставящи днес общността на православните страни, като и до днес дава богати плодове.

Развитието на кирило-методиевската идея има огромно значение за цялостния исторически път на българския народ и на българската държава като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на националната идентичност на българите и като техен най-голям принос в европейската и в световната писмена култура. Тя е свързана с цялостното културно-историческо развитие на всички славянски народи до днес, но е играла и играе най-голяма роля в живота на православните християни до наши дни.

Нейните проявления са многопосочни и обхващат не само тяхната писмена култура, но всички клонове на изкуството, навлезли са също в техния бит и материална култура. Ето защо в изложбата са представени различни артефакти, свързани с тази идея до наши дни сред православните християни, независимо къде са се появили. Те са важни свидетелства за жизнеността и плодотворността на кирило-методиевската идея, съществен щрих в културното разнообразие на Европа”.

Автор: Ива Иванова

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

1 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 1 Анонимен преди 3 седмици Профил на трол?
    А кога ще бъде построен паметник/дом на българската азбука? Такива изложби едва ли ще имат отглас, да не говорим за чуждите туристи. Затова и гърците, у макетата ще ни прецакват.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Седмичен хороскоп за 17-23 юни

Овен През тази седмица промяната за вас ще е просто необходима. Виждате ,че важни за вас дела буксуват, животът продължава, но вие стоите на едно...

Последно в Актуално