Как се нарича първата българска азбука?

Глаголицата – първата българска азбука?

Глаголицата е оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Известно е, че е имала два варианта, като първоначално буквите били по-окръглени, а по-късно овалите и кръговете са заменени от прави ъгли. Съдържала е според варианта около 44 букви. Глаголицата обаче се оказва трудна за изписване, буквите – сложни за изрисуване. Необходимо било опростяването им. Такава опростена азбука се явява кирилицата, създадена през IX-X век в Преславската книжовна школа.

От колко букви се състои българската азбука?

Като неин автор повечето източници посочват Климент Охридски – ученик на Кирил и Методий, макар по този въпрос да съществуват остри спорове по отношение на авторството. Съмненията са породени от това, че Климент Охридски е работил в Охридско, а не в Преслав, около който са открити първите надписи на кирилица – ярко доказателство, че тя е създадена в Преславската книжовна школа. Тези автори считат, че Кирил е създателят на кирилицата, а създадената от Климент Охридски азбука, чиито шрифт безспорно е по-удобен и лесен за изписване и която съдържа и букви, съответстващи на характерните особености на говора ни, която наричат „климентица“ – на името на Климент Охридски. А коя всъщност е първата българска азбука – глаголицата, кирилицата или някоя друга?

Първата българска азбука

Глаголицата е първата старобългарска азбука, следователно името на първата българска азбука е глаголица. Доказателство за авторството и че именно тя е първата ни азбука, която България приема за своя, крие Залцбургския меморандум от 871 г. Годината, в която това се случва, е 886-та, а ролята на страната ни, приютила изгонените ученици на Кирил и Методий, за съхранение на глаголицата  и за опазване на книжнината на славяните е значима и доказана.

Колко гласни букви има в българската азбука?

Преди глаголицата българите използвали Руническите знаци, наречени Алано-прабългарско руническо писмо, които обаче не бихме могли да определим като първата българска азбука, защото реално не представляват писменост и с тях не е било възможно да се записват конкретни звуци, фонеми или срички, макар някои автори да сочат, че Светите братя Кирил и Методий са използвали основата на тези рунически знаци и са взаимствали по нещичко от тях, за да създадат глаголицата.

Кирилицата постепенно измества глаголицата като по-лесна за изписване, по-опростена, по-близка до езика на българите. За създаването на Кирилицата е използвана гръцката азбука и начинът, по който изглеждат и се изписват гръцките букви, към която са добавени букви от глаголицата, но в опростен вариант, по-лесен за изписване, за които няма гръцки съответствия и които са необходими за характера на езика ни.

Кирилицата също търпи промени през годините, цар Петър I я модифицира, след което българите я възприемат и преминават от традиционната кирилица, която била по-използваният вариант на кирилицата у нас до 1830 година, към тази модифицирана гражданска азбука. Промените не спират до тук. Окончателният вариант на кирилицата, която използваме и до днес, е възприет през 1945 година, когато правописна реформа премахва буквите Ѣ (Е двойно) и Ѫ (голяма носовка) и се оформя окончателно съвременната кирилица, използвана в България и днес.

Така не кирилицата, а глаголицата можем да определим като първата българска азбука и дори като първата старобългарска азбука, претърпяла редица промени, преди да достигне вида, в който я познаваме и използваме днес.