Години наред големите военни покупки в България се посрещаха с едно и също подозрение – че това са пари, които излизат от бюджета и заминават към чужди компании. Самолети, машини, кораби, ракети – все скъпи проекти, които трудно се обясняват на общество, свикнало да гледа на отбраната като на разход, а не като на инвестиция.
Войната в Украйна обаче промени този разговор. Европа вече не обсъжда дали трябва да се въоръжава, а колко бързо може да го направи. Затова и България вече сключи договори за над 3 млрд. лева за нови самолети, кораби, бойни машини и ракети. А сега получава достъп до допълнителен ресурс по европейската програма SAFE – около 3.2 млрд. евро за модернизация на армията.
Тези пари могат просто да бъдат похарчени. Но могат и да се върнат частично в българската икономика – чрез производство, поддръжка, нови работни места, обучение на специалисти и участие на местни компании в големи международни проекти.
Точно тук идва важният въпрос: какво остава в България след всяка голяма военна сделка?
Kongsberg – партньорството, което създава цяла технологична екосистема
Сред компаниите, които вече имат отношение към българската модернизация, особено показателен е примерът на норвежката Kongsberg. Той е важен, защото показва как една отбранителна сделка може да бъде много повече от покупка на готов продукт. Тя може да се превърне в основа за технологично присъствие, индустриално сътрудничество, обучение на специалисти и дългосрочно участие на България в модерни отбранителни вериги.
Kongsberg не идва в България само като доставчик по конкретна военна поръчка. Компанията вече има реална връзка с българската икономика, включително и с нейния високотехнологичен сектор. Още през април 2022 г. нейното подразделение Kongsberg Digital завършва придобиването на българската софтуерна компания Interconsult Bulgaria. Сумата по сделката не е обявена публично, но е известно, че процесът по придобиването е продължил около две години, като на финала норвежката група става собственик на 65% от ИТ компанията.
Това е особено важно, защото Interconsult Bulgaria не е периферен софтуерен разработчик, а компания с над 150 служители и офиси в София, Пловдив, Кюстендил и Благоевград. Тя разработва софтуер в области като изкуствен интелект, „интернет на нещата“, визуализация, машинно обучение, морски технологии, енергийна инфраструктура, управление на нефтени платформи и кладенци, операции на електропреносната мрежа, инсталиране на възобновяеми източници и военноморско обучение.
С други думи, Kongsberg вече работи с български инженери, програмисти и технологични специалисти в сфери, които са пряко свързани с бъдещето на отбраната. Защото модерната армия вече не е само метал, броня и ракети, а е софтуер, данни, сензори, комуникационни системи, изкуствен интелект, симулации, автономност и способност за бърза обработка на информация.
Именно затова присъствието на Kongsberg в България показва различен модел. Това е стъпване върху местен технологичен капацитет, който може да бъде развиван и използван както за граждански, така и за отбранителни приложения.
От Stryker до бреговата отбрана на Черно море
Kongsberg има роля и в проекта за новите български бойни машини Stryker. Макар публичният фокус често да пада върху General Dynamics, по-малко известно е, че норвежката компания е доставчик на куполите и дистанционно управляемите бойни станции за машините. Това е ключов компонент, защото именно бойната станция превръща платформата от транспортно средство в ефективна бойна система.
Още по-важно е, че Kongsberg ще има свой офис и присъствие със специалисти на територията на завода на „ТЕРЕМ“ във Велико Търново, където куполите ще бъдат интегрирани. Това създава възможност за реален трансфер на знания, обучение на български кадри и изграждане на капацитет за обслужване, поддръжка и бъдещо надграждане и интеграция на системи.
Тази логика е особено ценна за България. Когато чуждестранна компания просто достави техника, ефектът за местната икономика е ограничен. Но когато създаде присъствие, работи с местни специалисти и участва в поддръжката и развитието на системите, военната сделка започва да произвежда по-широка стойност.
Kongsberg беше избрана и за доставчик на бреговите противокорабни ракетни комплекси NSM, които трябва да защитават българското черноморско крайбрежие, акваторията на страната и изключителната икономическа зона в Черно море. Това е стратегически важно не само като военна способност, но и като позициониране на България в новата архитектура на сигурност в Черно море. NSM е система, която се използва от съюзнически държави, включително Румъния, Полша и Латвия и се разглежда като една от модерните способности за брегова отбрана. За България това означава не просто придобиване на нова ракета, а включване в обща технологична и оперативна среда със страни от НАТО. Възможността Българските военни да оперират и подържат този тип ракети е важна от гледна точка на взаимнозаменяемост и потенциално използване на повече и друг тип ракети произвеждани от компанията в бъдеще.
Потенциал за бъдещи способности
Сътрудничеството с Kongsberg е стратегически важно и заради други проекти и платформи, които компанията би могла да предложи на българската армия в бъдеще. Компанията произвежда и зенитно-ракетните комплекси NASAMS, които са сред добре познатите системи за противовъздушна отбрана в НАТО. В контекста на засиленото търсене на ПВО способности в Европа подобен капацитет може да има значение и за бъдещи решения на България, особено ако възникнат забавяния, дефицити или нужда от допълнителни слоеве защита.
Освен противокорабните ракети NSM, Kongsberg произвежда и Joint Strike Missile – JSM, боеприпас, който може да се интегрира с изтребители F-16 Block 70. Това е особено важно за България, тъй като страната вече инвестира в нови F-16 и в бъдеще ще трябва да мисли не само за самолетите като платформа, а и за пълния набор от способности, които ги превръщат в ефективен инструмент за възпиране и защита.
Допълнителен знак за иновативната посока на Kongsberg е придобиването на американската отбранителна компания Zone 5. Нейният боеприпас Rusty Dagger се разглежда като част от новата вълна бюджетни крилати ракети – системи, които могат да се произвеждат по-бързо, в по-големи обеми и на значително по-ниска цена от традиционните високотехнологични ракети на старите играчи на пазара. Развитието на партньорства с водещи европейски компании в сферата на отбраната открива възможности в редица бизнес и стратегически посоки и България трябва умело да се възползва от потенциала са.
Защо това е важно за България
България има нужда от модерна армия, но има нужда и от модерна индустрия. Ако всяка голяма военна покупка се прави само като внос на готов продукт, страната остава зависима. Ако обаче сделките се обвържат с обучение, поддръжка, производство, софтуерна интеграция и технологичен трансфер, ефектът е много по-голям.
Тогава парите за отбрана създават работа за български инженери, техници, програмисти, заводи и подизпълнители. Те дават шанс на български предприятия да влязат в международни вериги за доставки. А в кризисни времена дават и нещо още по-важно – по-голяма независимост.
Партньорството с Kongsberg е показателно именно в тази посока. Компанията вече има реално технологично присъствие у нас, работи с български специалисти и участва в ключови проекти за отбраната. Това я прави не просто външен доставчик, а потенциален дългосрочен партньор за българската икономика, индустрия и сигурност.
В един свят, в който отбраната все повече зависи от софтуер, данни, сензори, автономни системи и бързо производство, България има интерес да работи именно с компании, които могат да донесат не само продукт, а цяла технологична екосистема.
Големият тест е пред държавата
Предстоящите години ще покажат дали България ще използва военната модернизация умно. Средствата по SAFE дават възможност да се наваксат десетилетия изоставане. Но истинският успех няма да се измерва само в броя купени машини, ракети или системи. Успехът ще се измерва в това колко знание, производство, поддръжка и технологичен капацитет остават тук.
Ако държавата постави ясни условия за индустриално сътрудничество, милиардите за армията могат да се превърнат и в милиарди за икономиката. България има шанс не просто да купи по-силна отбрана, а да изгради по-силна технологична и индустриална база.
Точно затова примери като Kongsberg са важни. Те показват, че модернизацията на армията може да бъде не само разход за сигурност, а инвестиция в хора, заводи, софтуер, инженерни способности и международно позициониране.
И това вече е много повече от военна сделка. Това е инвестиция в способността на страната да бъде по-сигурна, по-независима и по-конкурентна.
