Пред изчезване ли е българското малцинство в Сърбия и какво е да си българин в "Сръбски свят". Гост в Студио Actualno Балкани е Иван Николов, председател на Българския културен център в Босилеград. "Питате ме какво е да си в "Сръбски свят" - изобщо не е лесно да живееш в страна, която не те приема като равноправен гражданин, а като евентуален враг, който е опасен за техните доктрини", заяви Николов.
Той сподели за натиск в Сърбия срещу изявените българи, които отстояват българското самосъзнание и интересите на българското малцинство.
Подценява ли България "Сръбски свят"?
От културноинформационния център на сънародниците ни в Босилеград съобщиха, че стартира обучение по "Български език и литература" и по "История на България" за кандидат-студенти от Западните покрайнини.
Поредна видима стъпка към обезлюдяване и заличаване на българското в Западните покрайнини на Сърбия, които България губи с Ньойския договор след Първата световна война.
Български дружества в Сърбия настояват за спешни мерки срещу застоя в програмата за българите в чужбина. Седем български културно-просветни дружества в Сърбия изпратиха писмо чрез посолството на Република България и генералното консулство в страната, с което настояват за спешни и решителни действия относно застоя на Програмата за подкрепа на българските общности в чужбина за 2025 г., пише македонската медия "Рацин".
Българските евродепутати излязоха с писмо в защита на българското национално малцинство в Западните покрайнини, чиито права са систематично потъпквани от Сърбия в продължения на вече един век, предаде репортер на БГНЕС.
104 години след подписването на Ньойския договор (мирния договор за края на Първата световна война, който в българската история е пример за подпечатване на Национална катастрофа), българите от Западните покрайнини са по-застрашени отвсякога от режима в Белград.
Депутатът от партията на европейските консерватори и реформисти в Европарламента Ангел Джамбазки повдигна въпроса за недопуснатите днес на сръбска територия български граждани, предаде БНР.
В читалище "Славянска беседа" отбелязаха 103-годишнина от подписването на Ньойския договор (1919 – 2022), фатален за България и за хилядите българи, останали извън нейните предели, като вечерта е посветена на Западните покрайнини, предаде БГНЕС.
След два месеца посещението на премиера Кирил Петков и постигнатото от него в Белград ще увисне във въздуха, защото президентът Александър Вучич вече няма да е този фактор в сръбската политика, какъвто е в момента, а Ана Бърнабич няма да е премиер.
Има опит за повторно възраждане на великосръбската идея след падането на режима на югодиктатора Слободан Милошевич. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Николов, директор на българския Културно-информационен център в Босилеград.
„Целта е същата – приобщаването на т.нар. сръбски територии в Босна, Черна гора, Косово и Македония, включително Западните покрайнини“, коментира той активно пропагандираната идея в Белград през последните няколко месеца за "Сръбски свят".
„Свидетели сме на това, което се случи в Черна гора.
Босилеградчани протестираха на ГКПП "Олтоманци" срещу забраната да се влиза в България през пункта и при отрицателен PCR тест и сертификат за поставена ваксина.
Великосръбската доктрина винаги е включвала покровителствено отношение към Македония. Днес тя намери проявление в изказването на председателя на сръбския парламент Ивица Дачич, според когото България извършила в миналото "тежки фашистки престъпления".
Българите от Западните покрайнини вече ще могат да идват на работа в родината, след като отворихме частично границата със Сърбия за живеещите в пограничните райони, съобщи в социалната мрежа Facebook външният министър Екатерина Захариева.
Сръбската православна църква забрани откриването на дарен от България храм в Западните покрайнини, съобщава БГНЕС.
Църквата е дарение от Дирекцията по вероизповедания у нас.
Жителите на Босилеград информират за повишаване на броя на злокачествените заболявания сред местното население във връзка със замърсяване на почвата и водата от обогатителната фабрика в село Караманица.
Българските евродепутати излязоха с писмо в защита на българското национално малцинство в Западните покрайнини, чиито права са систематично потъпквани от Сърбия в продължения на вече един век, предаде репортер на БГНЕС.
Великосръбската доктрина винаги е включвала покровителствено отношение към Македония. Днес тя намери проявление в изказването на председателя на сръбския парламент Ивица Дачич, според когото България извършила в миналото "тежки фашистки престъпления".
След два месеца посещението на премиера Кирил Петков и постигнатото от него в Белград ще увисне във въздуха, защото президентът Александър Вучич вече няма да е този фактор в сръбската политика, какъвто е в момента, а Ана Бърнабич няма да е премиер.
104 години след подписването на Ньойския договор (мирния договор за края на Първата световна война, който в българската история е пример за подпечатване на Национална катастрофа), българите от Западните покрайнини са по-застрашени отвсякога от режима в Белград.
Има опит за повторно възраждане на великосръбската идея след падането на режима на югодиктатора Слободан Милошевич. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Николов, директор на българския Културно-информационен център в Босилеград.
„Целта е същата – приобщаването на т.нар. сръбски територии в Босна, Черна гора, Косово и Македония, включително Западните покрайнини“, коментира той активно пропагандираната идея в Белград през последните няколко месеца за "Сръбски свят".
„Свидетели сме на това, което се случи в Черна гора.
В читалище "Славянска беседа" отбелязаха 103-годишнина от подписването на Ньойския договор (1919 – 2022), фатален за България и за хилядите българи, останали извън нейните предели, като вечерта е посветена на Западните покрайнини, предаде БГНЕС.
Депутатът от партията на европейските консерватори и реформисти в Европарламента Ангел Джамбазки повдигна въпроса за недопуснатите днес на сръбска територия български граждани, предаде БНР.
Сръбската православна църква забрани откриването на дарен от България храм в Западните покрайнини, съобщава БГНЕС.
Църквата е дарение от Дирекцията по вероизповедания у нас.
Поредна видима стъпка към обезлюдяване и заличаване на българското в Западните покрайнини на Сърбия, които България губи с Ньойския договор след Първата световна война.
Пред изчезване ли е българското малцинство в Сърбия и какво е да си българин в "Сръбски свят". Гост в Студио Actualno Балкани е Иван Николов, председател на Българския културен център в Босилеград. "Питате ме какво е да си в "Сръбски свят" - изобщо не е лесно да живееш в страна, която не те приема като равноправен гражданин, а като евентуален враг, който е опасен за техните доктрини", заяви Николов.
Той сподели за натиск в Сърбия срещу изявените българи, които отстояват българското самосъзнание и интересите на българското малцинство.
Подценява ли България "Сръбски свят"?
Босилеградчани протестираха на ГКПП "Олтоманци" срещу забраната да се влиза в България през пункта и при отрицателен PCR тест и сертификат за поставена ваксина.
Българите от Западните покрайнини вече ще могат да идват на работа в родината, след като отворихме частично границата със Сърбия за живеещите в пограничните райони, съобщи в социалната мрежа Facebook външният министър Екатерина Захариева.
Жителите на Босилеград информират за повишаване на броя на злокачествените заболявания сред местното население във връзка със замърсяване на почвата и водата от обогатителната фабрика в село Караманица.
От културноинформационния център на сънародниците ни в Босилеград съобщиха, че стартира обучение по "Български език и литература" и по "История на България" за кандидат-студенти от Западните покрайнини.
Български дружества в Сърбия настояват за спешни мерки срещу застоя в програмата за българите в чужбина. Седем български културно-просветни дружества в Сърбия изпратиха писмо чрез посолството на Република България и генералното консулство в страната, с което настояват за спешни и решителни действия относно застоя на Програмата за подкрепа на българските общности в чужбина за 2025 г., пише македонската медия "Рацин".
Пред изчезване ли е българското малцинство в Сърбия и какво е да си българин в "Сръбски свят". Гост в Студио Actualno Балкани е Иван Николов, председател на Българския културен център в Босилеград. "Питате ме какво е да си в "Сръбски свят" - изобщо не е лесно да живееш в страна, която не те приема като равноправен гражданин, а като евентуален враг, който е опасен за техните доктрини", заяви Николов. Той сподели за натиск в Сърбия срещу изявените българи, които отстояват българското самосъзнание и интересите на българското малцинство. Подценява ли България "Сръбски свят"?
От културноинформационния център на сънародниците ни в Босилеград съобщиха, че стартира обучение по "Български език и литература" и по "История на България" за кандидат-студенти от Западните покрайнини.
Поредна видима стъпка към обезлюдяване и заличаване на българското в Западните покрайнини на Сърбия, които България губи с Ньойския договор след Първата световна война.
Български дружества в Сърбия настояват за спешни мерки срещу застоя в програмата за българите в чужбина. Седем български културно-просветни дружества в Сърбия изпратиха писмо чрез посолството на Република България и генералното консулство в страната, с което настояват за спешни и решителни действия относно застоя на Програмата за подкрепа на българските общности в чужбина за 2025 г., пише македонската медия "Рацин".
Младите хора от Западните покрайнини намират образование и препитание в България при условия, които Сърбия не може да си позволи.
Министерският съвет реши да предложи на президента да издаде указ за награждаване на Иван Николов с орден „Стара планина“ без лента, първа степен.
Българските евродепутати излязоха с писмо в защита на българското национално малцинство в Западните покрайнини, чиито права са систематично потъпквани от Сърбия в продължения на вече един век, предаде репортер на БГНЕС.
104 години след подписването на Ньойския договор (мирния договор за края на Първата световна война, който в българската история е пример за подпечатване на Национална катастрофа), българите от Западните покрайнини са по-застрашени отвсякога от режима в Белград.
Депутатът от партията на европейските консерватори и реформисти в Европарламента Ангел Джамбазки повдигна въпроса за недопуснатите днес на сръбска територия български граждани, предаде БНР.
В читалище "Славянска беседа" отбелязаха 103-годишнина от подписването на Ньойския договор (1919 – 2022), фатален за България и за хилядите българи, останали извън нейните предели, като вечерта е посветена на Западните покрайнини, предаде БГНЕС.
След два месеца посещението на премиера Кирил Петков и постигнатото от него в Белград ще увисне във въздуха, защото президентът Александър Вучич вече няма да е този фактор в сръбската политика, какъвто е в момента, а Ана Бърнабич няма да е премиер.
Има опит за повторно възраждане на великосръбската идея след падането на режима на югодиктатора Слободан Милошевич. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Николов, директор на българския Културно-информационен център в Босилеград. „Целта е същата – приобщаването на т.нар. сръбски територии в Босна, Черна гора, Косово и Македония, включително Западните покрайнини“, коментира той активно пропагандираната идея в Белград през последните няколко месеца за "Сръбски свят". „Свидетели сме на това, което се случи в Черна гора.
Българите в Цариброд нямат никаква полза от това българските и сръбските политици да си заявяват своята дружба в нашия град.
В Западните покрайнини вече има табели с българските имена на населените места, съобщи мултимедийният портал „Фар”.
Босилеградчани протестираха на ГКПП "Олтоманци" срещу забраната да се влиза в България през пункта и при отрицателен PCR тест и сертификат за поставена ваксина.
Великосръбската доктрина винаги е включвала покровителствено отношение към Македония. Днес тя намери проявление в изказването на председателя на сръбския парламент Ивица Дачич, според когото България извършила в миналото "тежки фашистки престъпления".
Българите от Западните покрайнини вече ще могат да идват на работа в родината, след като отворихме частично границата със Сърбия за живеещите в пограничните райони, съобщи в социалната мрежа Facebook външният министър Екатерина Захариева.
Ние казваме, че Западните покрайнини трябва да се върнат в България и заявяваме твърдо: "Да живее единното и неделимо българско Отечество".
Сръбската православна църква забрани откриването на дарен от България храм в Западните покрайнини, съобщава БГНЕС. Църквата е дарение от Дирекцията по вероизповедания у нас.
Жителите на Босилеград информират за повишаване на броя на злокачествените заболявания сред местното население във връзка със замърсяване на почвата и водата от обогатителната фабрика в село Караманица.
