Органите на сръбската полиция в Босилеград и съдът в сръбския град Враня върнаха днес двете плочи с имената на жертвите от погрома в Босилеградско през май 1917 г., съобщиха от културно-информационния център на българите в Босилеград.
Българските медии в Сърбия ще получат 535 000 евро годишна субсидия. Това потвърдиха днес след срещата с представители на българското малцинство президентите на България и Сърбия Румен Радев и Александър Вучич.
Причината за проблемите на българите от Западните покрайнини са "временни несъгласия в самата общност". Такова мнение изрази сръбският посланик у нас Владимир Чургус.
Кметът на Босилеград е виновен за инцидента с българските медицински лица в града, смятат от Демократичния съюз на българите, която е политическа партия в Сърбия с председател Драголюб Иванчов и седалище в Босилеград.
Най-важното нещо за нас е да разберем какво е отношението на централната сръбска власт към случая. Не можем да заемем засега категорична позиция, тъй като ясно знаем колко големи са проблемите.
Сръбският президент Александър Вучич пое ангажимент да се запознае с проблемите в Босилеград, с които се сблъскват български инвеститори, и в рамките на своите правомощия да поправи ситуацията.
Нито за момент въпросът с българското малцинство в Сърбия не е свалян от дневния ред в отношенията с Белград. Това увери зам-министърката на външните работи Емилия Кралева по време на днешното съвместно заседание на комисиите по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и на външните работи.
Сръбската страна е готова да съдейства за увеличаване на учебниците на български език в Западните покрайнини. Това заяви външният министър Екатерина Захариева, отговаряйки на въпрос какви мерки ще вземе Белград за решаването на проблемите на българското малцинство, предава БГНЕС.
„Демократичният съюз на българите изразява загриженост и тревога от зачестилите информации в сръбските медии, в които кметът на Босилеград Владимир Захариев призовава бежанците от засегнатите с войни арабски държави да се заселят в града и иска от сръбското правителство средства за изграждането на нови жилища за тяхното настаняване на територията на Босилеград“.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев заличава паметта на невинните жертви от клането в Босилеград на 15-16 май 1917 г. Тази негова постъпка може да се изтълкува и като оправдание на убийствата и палежите извършени от Коста Печанац.
Никакви официални лица от страна на Сърбия – нито от Белград, нито от местните власти и кмета Владимир Захариев, не дойдоха в Босилеград при визитата на вицепрезидента на България Илияна Йотова.
На днешния 27 ноември се навършват 97 години от подписването на престъпния Ньойски договор - част от системата на Версайските договори, върху които бе изградено устройството на Европа след Първата световна война.
На 27 ноември се навършват 97 години от подписването на престъпния Ньойски договор - част от системата на Версайските договори, върху които бе изградено устройството на Европа след Първата световна война.
Все повече българи от Западните покрайнини в съседна Сърбия идват на работа в България. Това се казва в обширен телевизионен репортаж за работещите в Драгоман.
Имаме уверение от сръбската страна, че въпросът с българското малцинство в Сърбия ще бъде решен бързо. Това заяви външният министър Даниел Митов на пресконференция след годишната среща в Правец на Борда на Съвета за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа.
Българската държава има особено отношение към българите в чужбина. Никакво.
И докато това никакво отношение можем малко по-лесно да го преглътнем, когато става въпрос за българите, избрали по собствена воля да живеят зад граница, то нямаме право да го толерираме спрямо българите, чиято съдба е просто такава - да се родят практически на чужда територия, но де факто - на българска земя.
Културно-информационният център на българите в град Босилеград, Западните покрайнини, настоява българските институции да вземат отношение по сръбските твърдения за т.нар. „български зверства“ през Първата световна война, за да се спре пропагандирането на омраза срещу българите и България 100 години след нейното избухване, предаде БГНЕС.
На днешния 27 ноември се навършват 97 години от подписването на престъпния Ньойски договор - част от системата на Версайските договори, върху които бе изградено устройството на Европа след Първата световна война.
Никакви официални лица от страна на Сърбия – нито от Белград, нито от местните власти и кмета Владимир Захариев, не дойдоха в Босилеград при визитата на вицепрезидента на България Илияна Йотова.
Културно-информационният център на българите в град Босилеград, Западните покрайнини, настоява българските институции да вземат отношение по сръбските твърдения за т.нар. „български зверства“ през Първата световна война, за да се спре пропагандирането на омраза срещу българите и България 100 години след нейното избухване, предаде БГНЕС.
Кметът на Босилеград е виновен за инцидента с българските медицински лица в града, смятат от Демократичния съюз на българите, която е политическа партия в Сърбия с председател Драголюб Иванчов и седалище в Босилеград.
Българските медии в Сърбия ще получат 535 000 евро годишна субсидия. Това потвърдиха днес след срещата с представители на българското малцинство президентите на България и Сърбия Румен Радев и Александър Вучич.
Българската държава има особено отношение към българите в чужбина. Никакво.
И докато това никакво отношение можем малко по-лесно да го преглътнем, когато става въпрос за българите, избрали по собствена воля да живеят зад граница, то нямаме право да го толерираме спрямо българите, чиято съдба е просто такава - да се родят практически на чужда територия, но де факто - на българска земя.
Причината за проблемите на българите от Западните покрайнини са "временни несъгласия в самата общност". Такова мнение изрази сръбският посланик у нас Владимир Чургус.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев заличава паметта на невинните жертви от клането в Босилеград на 15-16 май 1917 г. Тази негова постъпка може да се изтълкува и като оправдание на убийствата и палежите извършени от Коста Печанац.
Органите на сръбската полиция в Босилеград и съдът в сръбския град Враня върнаха днес двете плочи с имената на жертвите от погрома в Босилеградско през май 1917 г., съобщиха от културно-информационния център на българите в Босилеград.
Най-важното нещо за нас е да разберем какво е отношението на централната сръбска власт към случая. Не можем да заемем засега категорична позиция, тъй като ясно знаем колко големи са проблемите.
На 27 ноември се навършват 97 години от подписването на престъпния Ньойски договор - част от системата на Версайските договори, върху които бе изградено устройството на Европа след Първата световна война.
Все повече българи от Западните покрайнини в съседна Сърбия идват на работа в България. Това се казва в обширен телевизионен репортаж за работещите в Драгоман.
Сръбската страна е готова да съдейства за увеличаване на учебниците на български език в Западните покрайнини. Това заяви външният министър Екатерина Захариева, отговаряйки на въпрос какви мерки ще вземе Белград за решаването на проблемите на българското малцинство, предава БГНЕС.
Нито за момент въпросът с българското малцинство в Сърбия не е свалян от дневния ред в отношенията с Белград. Това увери зам-министърката на външните работи Емилия Кралева по време на днешното съвместно заседание на комисиите по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и на външните работи.
„Демократичният съюз на българите изразява загриженост и тревога от зачестилите информации в сръбските медии, в които кметът на Босилеград Владимир Захариев призовава бежанците от засегнатите с войни арабски държави да се заселят в града и иска от сръбското правителство средства за изграждането на нови жилища за тяхното настаняване на територията на Босилеград“.
Сръбският президент Александър Вучич пое ангажимент да се запознае с проблемите в Босилеград, с които се сблъскват български инвеститори, и в рамките на своите правомощия да поправи ситуацията.
Имаме уверение от сръбската страна, че въпросът с българското малцинство в Сърбия ще бъде решен бързо. Това заяви външният министър Даниел Митов на пресконференция след годишната среща в Правец на Борда на Съвета за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа.
Българите в Западните покрайнини, по-конкретно КИЦ "Босилеград", и тази година ще отбележат Националния празник на родината - 3-ти март.
Органите на сръбската полиция в Босилеград и съдът в сръбския град Враня върнаха днес двете плочи с имената на жертвите от погрома в Босилеградско през май 1917 г., съобщиха от културно-информационния център на българите в Босилеград.
Българските медии в Сърбия ще получат 535 000 евро годишна субсидия. Това потвърдиха днес след срещата с представители на българското малцинство президентите на България и Сърбия Румен Радев и Александър Вучич.
Причината за проблемите на българите от Западните покрайнини са "временни несъгласия в самата общност". Такова мнение изрази сръбският посланик у нас Владимир Чургус.
Кметът на Босилеград е виновен за инцидента с българските медицински лица в града, смятат от Демократичния съюз на българите, която е политическа партия в Сърбия с председател Драголюб Иванчов и седалище в Босилеград.
Най-важното нещо за нас е да разберем какво е отношението на централната сръбска власт към случая. Не можем да заемем засега категорична позиция, тъй като ясно знаем колко големи са проблемите.
Сръбският президент Александър Вучич пое ангажимент да се запознае с проблемите в Босилеград, с които се сблъскват български инвеститори, и в рамките на своите правомощия да поправи ситуацията.
Нито за момент въпросът с българското малцинство в Сърбия не е свалян от дневния ред в отношенията с Белград. Това увери зам-министърката на външните работи Емилия Кралева по време на днешното съвместно заседание на комисиите по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и на външните работи.
Сръбската страна е готова да съдейства за увеличаване на учебниците на български език в Западните покрайнини. Това заяви външният министър Екатерина Захариева, отговаряйки на въпрос какви мерки ще вземе Белград за решаването на проблемите на българското малцинство, предава БГНЕС.
„Демократичният съюз на българите изразява загриженост и тревога от зачестилите информации в сръбските медии, в които кметът на Босилеград Владимир Захариев призовава бежанците от засегнатите с войни арабски държави да се заселят в града и иска от сръбското правителство средства за изграждането на нови жилища за тяхното настаняване на територията на Босилеград“.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев заличава паметта на невинните жертви от клането в Босилеград на 15-16 май 1917 г. Тази негова постъпка може да се изтълкува и като оправдание на убийствата и палежите извършени от Коста Печанац.
Никакви официални лица от страна на Сърбия – нито от Белград, нито от местните власти и кмета Владимир Захариев, не дойдоха в Босилеград при визитата на вицепрезидента на България Илияна Йотова.
Служебният премиер Огнян Герджиков пристигна в Босилеград за откриване на Двадесет и четвъртото издание на Международния детски Великденски фестивал.
На днешния 27 ноември се навършват 97 години от подписването на престъпния Ньойски договор - част от системата на Версайските договори, върху които бе изградено устройството на Европа след Първата световна война.
На 27 ноември се навършват 97 години от подписването на престъпния Ньойски договор - част от системата на Версайските договори, върху които бе изградено устройството на Европа след Първата световна война.
Вчера (22 август) българският премиер Бойко Борисов заяви, че България подкрепя "безусловно" кандидатурата на Сърбия за членство на ЕС.
Все повече българи от Западните покрайнини в съседна Сърбия идват на работа в България. Това се казва в обширен телевизионен репортаж за работещите в Драгоман.
Имаме уверение от сръбската страна, че въпросът с българското малцинство в Сърбия ще бъде решен бързо. Това заяви външният министър Даниел Митов на пресконференция след годишната среща в Правец на Борда на Съвета за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа.
Българската държава има особено отношение към българите в чужбина. Никакво. И докато това никакво отношение можем малко по-лесно да го преглътнем, когато става въпрос за българите, избрали по собствена воля да живеят зад граница, то нямаме право да го толерираме спрямо българите, чиято съдба е просто такава - да се родят практически на чужда територия, но де факто - на българска земя.
Културно-информационният център на българите в град Босилеград, Западните покрайнини, настоява българските институции да вземат отношение по сръбските твърдения за т.нар. „български зверства“ през Първата световна война, за да се спре пропагандирането на омраза срещу българите и България 100 години след нейното избухване, предаде БГНЕС.
