"Българската политика преминава през нов етап на своята еволюция, който аз, като историк, не мога да не отбележа", пише Александър Стоянов в профила си в социалните мрежи.
"Последният път, когато жена е била дефакто държавен глава на България е в периода 1277-1278 г., когато царица Мария Кантакузина-Палеологина управлява страната между смъртта на цар Константин Тих Асен и възцаряването на Ивайло.
В „Наполеон“ изтъкнатият историк Александър Стоянов („Руско-турските войни (1569–1878 г.)“, „Османо-хабсбургските войни (1500–1792 г.)“, „Османската експанзия“) си поставя нелеката задача да разкаже безпристрастно и максимално обективно забележителната история на човека, извоювал си заслужено място сред най-великите пълководци и държавници в световната история.
Войната, за съжаление, остава един от най-старите спътници на човечеството, редом с пандемиите, климатичните промени, глада и миграциите – все феномени, които напомнят за себе си през последното десетилетие.
В „Наполеон“ изтъкнатият историк Александър Стоянов („Руско-турските войни (1569–1878 г.)“, „Османо-хабсбургските войни (1500–1792 г.)“, „Османската експанзия“) си поставя нелеката задача да разкаже безпристрастно и максимално обективно забележителната история на човека, извоювал си заслужено място сред най-великите пълководци и държавници в световната история.
Войната, за съжаление, остава един от най-старите спътници на човечеството, редом с пандемиите, климатичните промени, глада и миграциите – все феномени, които напомнят за себе си през последното десетилетие.
"Последният път, когато жена е била дефакто държавен глава на България е в периода 1277-1278 г., когато царица Мария Кантакузина-Палеологина управлява страната между смъртта на цар Константин Тих Асен и възцаряването на Ивайло.
"Българската политика преминава през нов етап на своята еволюция, който аз, като историк, не мога да не отбележа", пише Александър Стоянов в профила си в социалните мрежи.