България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е българският писател, драматург и дипломат Димитър Шишманов, живял в бурни времена, който става една от жертвите на така наречния Народен съд.
Биографични данни
Димитър Шишманов е роден на 19 ноември 1889 г. в София. Произхожда от род с богата културна и политическа история. Той е единствен син в семейството на Лидия Драгоманова и проф. Иван Шишманов, който е значимо име в българската история, определян като „идеолог на българския културен национализъм“.
Лидия Шишманова е наследница на известния украински историк и етнограф Михайло Драгоманов. Начетената майка на Димитър Шишманов е създава литературен салон в дома им, намиращ се на столичната улица „Шипка“ 11. Там всяка вечер нейни гости са представители на столичния елит, писатели, политици и общественици. Сред тях е големият български писател Иван Вазов. Литературният салон на Лидия Драгоманова често е посещаван от Панчо Владигеров, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Константин Константинов, Любен Владигеров.
Още: Пазителят на българщината, оставил ярка следа в българския фолклор
Обществена и политическа дейност
Димитър получава диплома по юридически науки в Женева, Швейцария. Именно там написва първите си творби.
След като се завръща в България той оглавява Комисията по репарациите през 1919 година. През 1932 година става началник на съдебния отдел в Министерството на вътрешните работи.
През 1935 г. официално влиза в политиката - назначен е за извънреден и пълномощен министър в Гърция от тогавашния министър-председател Георги Кьосеиванов. На този пост Шишманов е натоварен с нелеката задача да участва в подготовката на Солунското споразумение, с което България се присъединява към Балканския пакт. Осъзнавайки отговорността на тази задача, той я изпълнява със страх, че може да бъде излъган и да не успее да защити интересите на България.
След като Добри Божилов съставя нов кабинет през 1943 г., той определя за министър на външните работи Сава Киров, който е посланик в Анкара. Само след месец Киров подава оставка и неговият пост е зает от Димитър Шишманов. Той остава на поста до лятото на 1944 година. Въпреки сложната обстановка, Шишманов се опитва едновременно да защити българските национални интереси, а също така и да балансира между съюзническите задължения на страната ни.
Творчество
Димитър Шишманов смята именно творческия си талант, а не политиката за своето истинско призвание. Автор е на есета, разкази и философски размишления на различни теми - от българската история до общочовешки етични проблеми.
Още: Възрожденецът, който полага основите на българския театър
През 1919 г. той издава първия си сборник разкази „Пред буря“, за който е похвален лично от Иван Вазов.
След 14 години се появява следващата му книга. През това време той не спира да публикува свои творби в периодичния печат. Шишманов води своя рубрика във вестник „Слово“, работи като сътрудник и в списание „Златорог“.
Димитър Шишманов се изявява и като един от първите български критици във всички културни области.
Най-голяма популярност му носи книгата „Блянове край Акропола“. Той е автор на сборника с разкази „Зограф Павел“ и „Пламъчета над делника“, както и на „Писма до мен самия“ (сборник с негови спомени и разкази).
Присъдата
След 9 септември 1944 година, с идването на новата власт, Шишманов е арестуван. Той е обвинен за „провеждане на прогерманска политика“, след което е осъден от Първия състав на Народния съд.
Адвокатът му Михаил Балсамов, който изгражда неговата защита върху факта, че преди всичко той е талантлив писател, не успява да го спаси. Показанията на Дора Габе в съда също не изиграват никаква роля. Присъдата на Димитър Шишманов, както и на останалите осъдени, е изпълнена на 1 февруари 1945 година.
Димитър Шишманов е заклеймен като „враг на народа“ и името му попада в списъка със забранени автори.
Едва през 90-те години някои от творбите му са преиздадени.
Още: Родолюбивата българка, която даде четирима сина за свободата на България
