БСП няма нужда от врагове. Сама ще се потопи

11.09.2012 08:44 11261

Привидното примирие в БСП изтрая малко повече от два месеца. Измисленият СПИН-скандал показа, че двете лобита - около бившия президент Георги Първанов и сегашния председател Сергей Станишев, само са чакали удобен момент и дребен повод за подновяване на канонадата.

В соцпартията очевидно не се вълнуват особено от това, че т.нар. скандал помрачава ефекта от едномесечните августовски усилия да се влезе в медиите със сериозни стратегии, програми, презентации и пр. Е, колкото за влизане в медиите, успяха, но благодарение на медийния секретар Антон Кутев, който направи "сензационното" откритие, че има нещо общо между социализма и СПИН - предавали се по полов път и по наследство. От толкова много ХИВ заразени избирателят не успя да смели в съзнанието си стратегиите. Различни представители на лобитата се хвърлиха в люта битка, но не по идеологически въпроси, а дали хлевоустият Кутев трябва да си тръгне от ръководството на БСП. Тъкмо се изчерпваше инерцията при надцакването по избора на новите областни шефове, където не се мина без драматични заседания, изборни измами, отменен вот и пр. апаратни хватки.

Наистина има нещо трагикомично в случващото се, което издава, че

в БСП чувство за хумор нямат

Кутев не за първи път става медиен герой с поредна нелепа шега. Също не за първи път опитите на БСП да попадне в полезрението на избирателя с конкретни политики са попарени от подобни "сензационни" новини или сюжети. По същата логика месеци наред преди конгреса социалисти, специалисти, медии и т.н. се занимаваха с т.нар. лидерски двубой в партията, тъй като друго интересно липсваше. Така никой не чу, не видя и не разбра как БСП смята да си върне властта - на форума намеренията бяха описани в достатъчна конкретика, но далеч по-любопитно се оказа това на кой ред ще седне Първанов. Преди това пък избухна скандалът "Сливенгейт", от който се разбра за нелицеприятни договорки в БСП преди местните избори в града, и така нещата тръгнаха в различна от желаната посока месеци преди парламентарния вот. Изместването на фокуса в БСП е практика и вината не е на журналистите. Лошото за социалистите е, че това раздвояване на личността е от полза на ГЕРБ. Кой не иска добре раздробена левица и десница баш преди изборите за нов парламент, след като и сините се заразиха от вирусно раздробяване.

С какво сегашният случай е по-различен и показателен? Именно с това, че извади наяве факта, че спокойствието, което демонстрираха двата лагера след прословутия конгрес от май, е привидно. Въпреки активната кампания, която предприе месеци преди конгреса, бившият държавен глава не успя да събере достатъчно привърженици, за да оглави партията, и дезертира от прекия сблъсък. Това обаче ни най-малко не повлия върху огромните му политически амбиции. Хората на Първанов очевидно оттук нататък ще използват всеки дребен случай да атакуват. Още повече, че бившият държавен глава вече обяви, че вижда бъдещето си като лидер, макар и неизбран. Тези вътрешни противоречия за пореден път ще докарат по-големи проблеми на социалистите за радост на техния политически противник ГЕРБ.

Какво следва? В края на месеца ще стане ясно дали Станишев ще бъде избран за лидер на ПЕС, на която той в момента е и.д. шеф. Това според наблюдатели най-вероятно щяло да се случи. Тогава започва трудната част. Ако Сергей Станишев за пореден път не се оттегли, очевидно мир в соцредиците скоро няма да има. И най-важното - няма да има излизане от тази политическа безтегловност, в която е изпаднала БСП. Двата лагера ще използват позволени и непозволени средства да дискредитират опонента си в партията. За отпор на ГЕРБ и за предстоящите избори трудно ще остане време и най-вече енергия да се мисли и действа.

Ако Станишев все пак реши да се оттегли,

но не успее да наложи своя кандидатура за заместник, ситуацията може и да се проясни. Но не и ако Първанов успее да се върне начело на партията. Просто реваншизмът и старите муцуни ще надвият в тази безсмислена за обикновения гражданин битка. За вота 2013 и за връщане на власт отново няма да има сили, тъй като на "Позитано" 20 ще са заети с разместване на центрове на влияние, чистки по места и т.н.

Спасителният вариант е някъде по средата, но индикации от предводителите на двата лагера да се разберат за него няма. Нова фигура, равно отдалечена от двата полюса, е абсолютно наложителна, но и изключително трудно постижима. В противен случай само след година левицата не просто отново ще е в опозиция, а ще потъне още малко под повърхността, освен ако избирателите й продължат да лежат върху предишните лаври на партията. Така с надпреварата кой пръв да спука спасителния пояс за БСП става напълно реалистична прогнозата да подобрят сегашния си антирекорд от 40 депутати.