Погребете СДС с почести

Закрийте официално съюза, с почести и благодарствени телеграми. Сигурно е, че те ще дойдат, включително и от чужбина - поне от онези, които в 90-те години на миналия век бяха нещо като сродни души със СДС и след като свършиха своята политическа мисия в държавите си, се разпуснаха. Като профсъюза "Солидарност" в Полша например, или Хавеловия Съюз за демокрация в Чехия.

Тяхната историческа мисия през 90-те бе да извършат демократизацията и промяната, да съдействат - вече парламентарно - на налагането й безвъзвратно, след което да отидат в историята. И те отидоха там, начело с лидерите си.

От всички страни, в които съветската власт си отиде през 1990 г., единствено българският СДС упорства и не желае да влезе - веднъж завинаги - в историята. Добре или зле, и СДС си свърши работа - през ранните и по-късните години на демократизацията, и отдавна трябваше да е казал сбогом на електората. Влизането му историята не е наказание, а признание.

След д-р Желев, след Берон, Иван Костов и донякъде Надежда Михайлова и Петър Стоянов, но във всички случаи преди Мартин Димитров, СДС приключи своята историческа мисия. На негово място още тогава, за да не осиротее дясното либерално пространство, неминуемо трябваше да се появи друга масова формация. И тя наистина се появи, без са се застоява.

Повтаряйки всички стари грешки, и правейки собствени нови, царското движение живя само два мандата и опразни пистата. Обективно, реално, закономерно. Нищо, че отломките й още се опитват да се вместят повторно в политиката. НДСВ на свой ред изчезна яко дим, пометено от още по-новопоявлия се ГЕРБ. Пак по всички закони на развитието.

Каква ще е съдбата на ГЕРБ, е трудно да се каже, но политическата практика е безмилостна - сочи му два мандата живот.

Ще попита някой - а БСП? БСП не се вписва в тази схема. Тя не е партия от демократичния период, зачената е в друго време и по други правила, независимо, че още участва активно в политическия живот. Тази партия, бивш мастодонт, в момента е необясним хибрид между безпарични и носталгични възрастни хора, червени олигарси, станали такива през партийното си членство, чиновници на средно ниво, треперещи за бюрата си, и бивши ченгета, които - предвид биографиите си - нямат друг избор...

Но да се върнем при СДС. Нищо лично за новоизбрания председател, но с този лидер съюзът ще продължава с пълна пара да лети към окончателното си обезличаване. Двата процента обществена подкрепа скоро ще бъдат лелеян резултат. Не че с Ваньо Шарков щеше да е по-различно...

Затова: отдайте заслуженото на емблемата СДС. С почести и дълбок поклон. Нито СДС е същото, нито онези привърженици ги има. Ако бяха тук, те щяха да са с 20 години по-стари. И по-мъдри. Което би било някакъв шанс... А младите? Те просто не дойдоха...

Сбогом, СДС, почивай в мир. В Историята!