Словения се бори

„Започнах бизнеса си в бивша Югославия, когато ситуацията беше много по-трудна от това, което виждаме днес в Словения или Европа”. Денят в малкия град Айдовщина е мрачен и дъждовен, но Иво Боскарол все още е в добро настроение.

Компанията му за ултралеки самолети „Пипистрел”, основана в последните години на комунизма, се е превърнала в международен лидер, който доставя машини за целия свят.

„Винаги е трябвало да работим здраво”, казва Боскарол, докато стои край новия четириместен самолет „Пантера”, който може да работи с обикновен, хибриден или електрически двигател.

„Винаги трябва да мислим за бъдещето”.

Необходимост от адаптация

Националната икономика на Словения обаче не бе така иновативна и имаше по-голямо доверие на статуквото. „От години някои от големите компании в тази страна заемаха твърде много пари при твърде либерални условия”, казва Боскарол. „Въпреки това, аз съм оптимист, че ще се справим”.

Преобладаващото настроение в Словения обаче е много по-несигурно, а слуховете продължават да се носят: дали това е следващата страна от еврозоната, която ще поиска финансова помощ?

Новото правителство каза „не” и представи пред ЕК националната си програма с реформи, която трябва да върне доверието. Програмата включва увеличаване на ДДС, закон за намаляване на заплатите в публичния сектор и амбициозна приватизационна програма.

Сред държавните компании, които ще бъдат продадени, е най-големият словенски телекомуникационен оператор, втората по големина банка, националните авиолинии и летището в Любляна.

„Когато си малка икономика в ЕС, винаги трябва да се адаптираш повече от останалите", казва финансовият министър Урош Куфер. „Наясно сме с това. Трябва да бъдем по-гъвкави и да откликваме повече на обкръжаващата ни обстановка. Трябва да действаме бързо и да се върнем към растежа”.

Твърде много неясноти

Европейски чиновници преглеждат числата от правителствения план и в края на месеца ще формулират препоръките си. И както винаги изпълнението им ще бъде решаващо.

„Правителството ще трябва да докаже, че е сериозно. Предишните резултати от приватизацията не бяха добри”, казва Сасо Становник, главен икономист в „Алта инвест” в Любляна.

„Планът за банковите активи засега е твърде неясен и твърде ограничен по отношение на информацията от колко голямо вливане на капитал ще се нуждаят банките”.

Великобритания страда от криза на мъжествеността

Великобритания преживява „криза на мъжествеността”, смята депутатката от лейбъристката партия Даян Абът. А вината според не...

Прочети повече

Подобно на ситуацията в Испания, лошите кредити в банковата система стоят в основата на бедите на словенската икономика.

Твърде много евтини заеми са били отпуснати след влизането на страната в еврозоната, а много от тях са били мотивирани единствено от политическите връзки. Причината за това е приятелският капитализъм по балкански, който създава твърде близки отношения между политиката и бизнеса.

Сега страната започва да забелязва това. Хиляди хора излязоха по улиците в рамките на народните демонстрации, които започнаха в края на миналата година и доведоха до оставката на предходното консервативно правителство.

„Хората поглеждат към политиците и виждат силна корупция, много проблеми и голяма некомпетентност”, казва Н’токо, словенски рапър, който изигра водеща роля в протестите.

Безработицата в Словения е много по-ниска от тази в Испания или Гърция. Но дори тук недоволните младежи губят доверие в правителството.

Германската икономика с анемичен растеж

Германската икономика, най-голямата в Европа, регистрира анемичен растеж в началото на 2013 г., след като мразовитата зима затрудни д...

Прочети повече

„Нещата стигнаха до етапа, в който започнахме да сочим политиците с пръст и да им казваме, че трябва да си понесат отговорността”, казва Н’токо.

Нетърпеливи пазари

Няма консенсус по въпроса какво трябва да бъде решението – една от добре познатите теми в еврозоната.

Съществуват разногласия между тези, които искат бързо да отговорят на изискванията на ЕС за реформи, и онези, които се чудят защо Словения продава националните си богатства на безценица, докато някой е готов да даде висока цена за тях.

„Чувстваме се така, сякаш нещо ни се отнема, а Южна Европа се превръща в някакъв вид провинция”, казва Н’токо.

Кризата в Централна и Източна Европа отшумява

Лека полека кризата в Централна и Източна Европа преминава. Процесът обаче е бавен и през тази година няма да може да се усети отчетлив...

Прочети повече

„Все още притежаваме малко от манталитета на социалната държава, в която тези неща принадлежат на народа, колкото и старомодно да звучи това”.

Профсъюзите признават, че са приели неохотно предложението на правителството за закона за намаляване на заплатите. Те са се опасявали, че алтернативата може да е пълномащабен спасителен план и налагане на още по-тежки условия отвън.

Финансовите пазари обаче са нетърпеливи.

„Все още сме далече от скалата, но се движим в погрешната посока”, казва Становник. „Имаме нужда от промяна. Защото ако не променим нещо, въпрос на време е, преди да свършим като Гърция”.

BBC