В Европа Тръмпизмът ще има различни икономически последствия

Но има важна разлика между САЩ и европейската ситуация. Пазарът усеща, че победата на Тръмп най-вероятно ще доведе до промени в американската икономическа стратегия. Миналата седмица акциите се покачиха и облигациите паднаха, докато инвеститорите залагаха, че обещанията на Тръмп за намаляване на корпоративните данъци, по-малко регулации и повече мащабни инфраструктурни разходи ще доведат до печалби за компаниите и до нарастване на инфлацията. Това от своя страна ще намали част от натиска върху Федералния резерв, който може по-скоро от очакваното да увеличи лихвите.

Но в Европа е трудно да си представим, че успех за популистките партии в еврозоната ще доведе до промени в националните икономически политики. Вместо това е по-вероятно да се окаже още по-голям натискът над Европейската централна банка (ЕЦБ): може би по-голям от този, който ще понесе.

Това е така, тъй като фискалните правила в еврозоната не могат да влияят особено много върху фискалната политика. Повечето правителства в еврозоната все още са задължени да продължават да намаляват дефицита и нивата на външния дълг. Страните, които имат фискалната възможност да осигурят повече стимули са онези, които най-малко имат нужда от това: в Германия безработицата е под 6% и има признаци, че увеличаващите се заплати могат да започват да подхранват вътрешна инфлация.

Междувременно, страните с най-големи проблеми и следователно с най-голям риск от дефлация като Италия и Португалия са тези с най-малко фискално пространство. Усилията да се увеличат инвестициите с общи програми за ЕС като т.нар план „Юнкер“ досега имат незначително влияние върху ръста.

Успехът на популистките партии най-вероятно освен това ще създаде повече трудности за правителствата да осигурят икономически растеж вътре в държавите или да постигнат консенсус за промени при управлението на еврозоната, което според много икономисти е от изключително значение за дългосрочната финансова стабилност.

В действително, очакванията за по-дълбока интеграция в еврозоната изглежда намаляват, тъй като правителствата, за да отговорят на евроскептичния натиск поставят нови препятствия. Например, Нидерландия в момента има закон, който изисква кабинетът да проведе референдум за всеки закон, свързано с ЕС, ако 300 хил. души са го поискали. Този инструмент вече беше използван, за се блокира търговското споразумение между ЕС и Украйна. По подобен начин белгийският регион Валония миналия месец почти унищожи споразумението за свободна търговия между блока и Канада.

6 неща, които светът научи от първото интервю на Тръмп

В първото си телевизионно интервю като новоизбран президент на САЩ Доналд Тръмп очерта политиката, която ще води в Белия дом. В предав...

Прочети повече

До момента действията на ЕЦБ позволяваха на правителствата на еврозоната да избягват трудните решения. Но това не може да продължи до безкрай. Еврозоната вече в изправена пред редица неотложни предизвикателства, които могат да тестват нейното единство. Все още не е постигнато съгласие между Берлин, Атина и Международния валутен фонд за облекчаването на гръцкия дълг. А без намерено решение властите се страхуват, че може да се стигне до нова криза през следващата година. Същото се случва и между Брюксел и Рим във връзка с италианския бюджет за следващата година и прилагането на правилата на ЕС. Политиците се страхуват, че правителството може да реши да действа само, да наруши правилата вместо да плати цената вътре в държавата и следователно да се поставят под въпрос правните основания, според които ЕЦБ действа.

Дори ако еврозоната избегне всички тези шокове проблемите ще продължат да очакват управляващите: особено ако възстановяването продължи и инфлацията се увеличи. По-високата инфлация може да намали натиска върху Федералния резерв, но това ще усложни доста живота на ЕЦБ.

Реалността е такава, че има някои проблеми, от които еврозоната не може да се крие още дълго и пред които политиците ще трябва да се изправят точно в момента, когато са най-малко подготвени.

The Wall Street Journal