Македония – арена на противопоставянето между Москва и Запада

Москва заяви, че вижда чуждестранна намеса в бившата югославска република – тази на западните сили. „Събитията в Македония са грубо манипулирани отвън”, заяви руският външен министър Сергей Лавров пред руския парламент през май. По време на визита в сръбската столица той намекна какви може да са мотивите на Запада – Македония, която е силно зависима от руския природен газ, отказа да подкрепи западните икономически санкции, които бяха наложени срещу Москва заради украинската криза. Той отбеляза, че македонското правителство подкрепя и руския газов проект „Турски поток”, който има за цел да заобиколи Украйна и да доставя газ на Югоизточна Европа през Турция, Гърция, а вероятно и Македония. Проектът обаче противоречи на усилията на ЕС за намаляване на зависимостта от руския газ. „Не може да не видим някакъв вид връзка между двете събития”, заяви Лавров относно демонстрациите и подкрепата на македонското правителство към Кремъл за санкциите и газовите доставки.

Преговорите приключиха: Предсрочни избори в Македония през април следващата година

В Македония ще има предсрочни избори през април идната година. Това обяви еврокомисарят Йонахес Хан след днешните 9-часови преговори ...

Прочети повече

Руските интереси в балканската страна никога не са били толкова големи колкото в северната съседка на Македония, Сърбия – друга бивша югославска страна, с която руснаците споделят православната вяра и дългогодишни културни отношения. На фона на „Турски поток“ и протестите, които доведоха до свалянето на подкрепения от Кремъл украински президент Виктор Янукович миналата година, неспокойството в Македония доби по-голямо геополитическо значение за Москва. Тази промяна става все по-очевидна. На скорошна демонстрация в подкрепа на Груевски бяха забелязани руски флагове. Руското посолство в Скопие пък е увеличило персонала си с 25%, казва Еруан Фуере – бивш посланик на ЕС в Македония.

Миналия месец македонският президент Георге Иванов бе гост на руския си колега Владимир Путин на военния парад в Деня на победата по случай 70 години от победата над нацистка Германия – събитие, на което повечето западни лидери не присъстваха. Тъй като се опасява, че на Балканите може да избухнат размирици, ЕС се опита да посредничи и „активно търси” политическо решение.

Преди няколко месеца опозиционният лидер Зоран Заев обвини правителството на Груевски за незаконно подслушване, като заяви, че през последните години кабинетът е държал под око около 20 хиляди души, включително 100 журналисти, в опит да затегне хватката си върху медиите, да се намеси в съдебни разследвания и в някои случаи да манипулира избори.

Директорът на московския „Карнеги център” Дмитрий Тренин казва, че въпреки че руските власти едва ли вярват, че Западът е предизвикал събитията в Македония, те вероятно подозират западните столици, че използват ситуацията, за да накарат страната да се откаже от „Турски поток”. Руснаците „знаят, че Македония никога не е била стабилна”, казва Тренин. „Така че по-скоро битува убеждението, че настоящата криза има нещо общо с опитите плановете и влиянието на Русия на Балканите да бъдат подложени на проверка”. Съществува и мнение, че замразените усилия за европейското интегриране на Македония са накарали страната да се обърне към Москва.

Македонците искат в ЕС, но без компромис за името

58,8% от гражданите подкрепят членство на Македония в ЕС, но без отстъпки в преговорите за промяна на името. Това сочи проучване на Гра...

Прочети повече

„Лостовете на ЕС за влияние върху Македония намаляват. Страната изгуби увереността си, че ще влезе в Съюза. Младите хора пък живеят в по-лоши условия, отколкото техните родители и в много по-лоши от дядовците и бабите им по времето на Югославия”, казва Душан Релжич от Германския институт за международна политика и сигурност. „Затова правителството в Скопие търси алтернативи – Китай, Русия, Турция или Азербайджан. Има много външни източници на влияние”, казва той.

Никола Димитров, бивш посланик на Македония във Вашингтон и Амстердам, смята, че небрежността на ЕС е оставила твърде дълго Македония на „милостта на Гърция”. „Това е въпрос на авторитет. Ако ЕС няма влияние в Македония, която има 2 милиона жители и е заобиколена от европейски държави, тогава какво да очакваме за Украйна или Мали?”, отбелязва той.

The Wall Street Journal