Св. мъченици Евлампий и Евлампия. Св. преподобни Теофил Тиваидски

През царуването на Максимиан започнало страшно гонение срещу християните. Мнозина от вярващите, боейки се от преследванията на мъчителите, оставяли домовете си и се криели в планините, по пещери и пустини. В това време живеел един юноша на име Евлампий, който произхождал от благороден род от Никомидия. Той бил християнин - по вяра и по дела. Евлампий се криел заедно с други християни. Веднъж те го изпратили в града, за да купи хляб, и незабелязано от никого, да го донесе в пустинята. Когато пристигнал в Никомидия, той видял закован върху градските врати царски указ, написан върху пергамент, който повелявал да се избиват християните. Юношата прочел указа и се надсмял над това безумно разпореждане на царя, който, вместо да воюва с враговете на държавата, се надигнал срещу невинни хора и сам опустошавал страната си, като убивал безбройно множество християни. Но веднага бил заловен, вързан и заведен пред неправедния съд. Беззаконният съдия, като видял младия и красив юноша, отначало с лукави думи започнал да го съблазнява да се поклони на идолите.

Той му казал:
Лицето ти показва, че ти не си от прост, а от благороден и честен род. Не погубвай напразно, прекрасни младежо, своята красота и благородството си не заменяй с безчестие. Напротив - постарай се да придобиеш още повече слава за себе си и за целия си род. Ако се подчиниш на заповедта на царя и се поклониш с нас на боговете, тогава от всички нас ще получиш почести и слава, а от царя - награда и голям сан, и така ще прекараш дните си в благополучие. Послушай добрия ми съвет и стани наш единомишленик. Ето, всички храмове са отворени за тебе, в тях стоят различни богове, жертвениците са препълнени с жертви и всички се веселят за своите богове и им се кланят. Влез и ти, поклони се! И тогава и за себе си ще придобиеш големи блага, и на нас ще доставиш радост, а и боговете винаги ще бъдат милостиви към тебе.

Свети Евлампий, изпълнен с благодатта на Светия Дух, отговорил на съдията:
Твоето сърце е изпълнено с коварство и думите в устата ти са лукави, напразни и лъжливи са всички твои обещания. С нищо не ще ме прелъстиш и не ще ме отвърнеш от моя Христос. О, ако би желал да чуеш моите истинни слова и моя искрен съвет; и ако би познал Истинския Бог, Когото аз почитам и Комуто се кланям! Аз бих ти обещал от Него не временна и суетна, а вечна и истинска чест и слава, и такива награди и богатства, каквито нито ти, нито твоят цар притежавате, и нито някъде в света има. Но тъй като ти си глух като аспида и няма да чуеш мен, който ти говоря само полезното, затова ще споделиш участта на твоите богове в огнената геена, а заради принасянето на скверните жертви на боговете сам ще бъдеш жертва на незаспиващия червей. А аз не на бесовете, а на Бога ще принеса в жертва хвала и ще отдам на Всевишния своите молитви.
Щом чул думите му, съдията започнал да заплашва светият с различни мъчения. Но той без всякакъв страх се показал готов да се предаде на всякакви мъчения заради Христа, своя Господ. Тогава съдията заповядал да го съблекат, да го проснат на земята и да го бият с жили. Били светия дълго и безпощадно, но той мъжествено понасял мъченията. Усещайки силна болка от нанасяните му рани, той не показал с нищо страданието си - такова величие на духа проявил! А мъчителят, като видял неговото дълготърпение, се изпълнил с още по-голяма ярост и наредил да го повесят на дърво, а после да стържат тялото му с железни остриета. От тях мъченикът бил така жестоко наранен, че през раните се виждали дори костите му. След като продължително го измъчвали така, го оставили да лежи проснат на земята - целия окървавен и разпокъсан. Цялото му тяло представлявало една рана. Но с това не свършили страданията му.

Съдията измислил ново мъчение. Той заповядал да свържат с тънки ремъци пръстите на ръцете и краката му и здраво да ги стегнат, което причинявало на страдалеца страшна болка, тъй като членовете му били насила отделяни от ставите. Но и с това не се наситила яростта на мъчителя. Към предишните страдания той прибавил ново мъчение: заповядал да нагорещят един железен одър и да сложат върху него светия мъченик, за да изгори тялото му върху одъра и да се стопи като восък от силния пламък. Когато одърът бил силно нагорещен, свети Евлампий изобразил върху себе си кръстния знак, качил се върху него и легнал отгоре му като на мека постеля. Тялото на светия мъченик, опалвано от огъня, започнало да се топи и да се разрушава. По всичко изглеждало, че търпейки такива страшни мъчения, той би трябвало да умре. Но Всемогъщият Бог поддържал живота на Своя раб и по надвишаващ естеството начин задържал душата му в неговото тяло, та чрез това да се яви пред всички и силата Божия, която се проявява в немощ, а и търпението на мъченика. Когато всички вече предполагали, че той ще умре върху нагорещения одър, светият почувствал в себе си нова сила и се изправил напълно здрав, сякаш не бил претърпял никакви мъчения. Твърдо вярвайки в сърцето си в Господа, своя Бог, той си дал вид, че се отказва от своето изповедание и че се съгласява с безбожието на нечестивите езичници. Затова го завели тържествено в идолския храм и всички заедно със съдията се радвали, като мислели, че светият се е отрекъл от Христа и иска да се поклони на техните богове. След него към храма вървяло множество народ. А светият по пътя към капището горещо се молил на Господ Иисус Христос, умолявайки Го да яви силата Си, да просвети ослепелите човеци и да прослави Своето свято Име. Когато влязъл в храма, той видял идола на Марс, който бил най-големият и най-разкошният от идолите в тоя храм.

Като се приближил до него, той казал:
- В името на моя Господ Иисус Христос, ти заповядвам, идоле ням и бездушен, да паднеш на земята и да се превърнеш на прах!
Щом само светият изрекъл това, начаса паднал идолът и се разбил на съвсем дребни частици. Като видял това, народът започнал да вика:
- Само християнският Бог е велик и силен!
И мнозина повярвали в Христа. А съдията изпаднал в още по-голяма ярост и заповядал отново да заловят светия, за да го предаде на нови мъчения.
Неговата сестра - девойка на име Евлампия - щом чула, че брат й страда за Христа, побързала да дойде на мястото на мъчението и като застанала по средата, силно извикала към брат си:
- Не ни ли е родила една майка, не сме ли сукали от едни гърди и не в един Бог ли сме научени да вярваме? А защо ти, като страдаш за Христа, ме лишаваш от същата участ? Защо не ме извести за това, та и аз заедно с теб от самото начало да понеса всички мъки? Аз също като тебе искам да умра за моя Господ! Нека знаят всички мъчители, че аз съм християнка и че съм готова да умра за Христа!
А на съдията тя казала:
- Чуй, съдия, и познай коя съм аз! Аз съм Христова рабиня. Христос е моят живот и радостта на моята душа! Него съм възлюбила и на Него искам да се принеса в жертва! Приготви огън, доведи зверове, постави колела за мъчения, наостри мечовете си, изобрети различни мъчения и както искаш ме измъчвай заради моя Христос. Аз съм готова да претърпя всичко, както и моят възлюбен брат Евлампий!

Мъчителят, като чул думите й, се удивил на нейната смелост и заповядал да я бият по лицето. Дълго били светата, докато лицето й не било съвсем обезобразено, а от носа и устата й се леела кръв. А свети Евлампий укрепявал сестра си, говорейки:
- Не се бой, сестро, „от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият".
След това по заповед на мъчителя бил приготвен котел с кипящо масло, за да хвърлят в него и двамата. Свети Евлампий побързал сам да влезе в котела, а Евлампия, бидейки млада девица, се побояла и започнала да се колебае. Брат и, като видял, че тя се колебае, започнал да я вика при себе си в кипящия котел като в някое прохладно място:
- Не бой се, сестро, бъди смела и ела тук. Ето, виж - аз съм невредим и никаква болка не усещам. И ти, щом се докоснеш до врящия котел, веднага ще почувстваш Божията помощ и ще останеш невредима.
Като чула думите на брат си, светата побързала да влезе в котела. Силата на огъня веднага отслабнала, котелът изстинал, а светиите останали цели и невредими, възпявали и славели Бога. Хората се изумили, като видели това чудо, и тогава повярвали двеста мъже. Те изповядали Христа и затова били посечени с меч от нечестивите идолопоклонници. Беззаконният съдия заповядал да извадят очите на Евлампий, а неговата сестра заповядал да повесят за косите й и да я бият безпощадно. А тя сред мъченията зовяла към Господа:
- Благодаря Ти, Боже и Създателю мой, че си ме удостоил мен, Твоята рабиня, да пострадам за Твоето свято Име!
След това мъчителят наредил да разпалят силно пещта, за да хвърли в нея мъчениците. Когато тя била нагорещена, повели за ръка вече слепия свети Евлампий и го хвърлили в нея. А света Евлампия, без да чака, сама тръгнала с радост и сякаш отивала в прекрасен палат, побързала да влезе в огнената пещ. Но и тук светиите останали цели и невредими: Огънят се превърнал в прохлада. Светите мъченици пеели в пещта песента на тримата отроци и благославяли Бога. Мъчителят, не знаейки вече какво да прави с тях, ги осъдил на посичане с меч. Войниците им свързали ръцете отзад и ги повели към мястото на наказанието. Когато пристигнали там, свети Евлампий сам положил под меча своята честна глава и бил посечен. А света Евлампия предала душата си в Божиите ръце, още преди присъдата да бъде изпълнена. Като видели, че тя е вече мъртва, войниците не отсекли главата й. Така свети Евлампий заедно със своята сестра - света Евлампия, като завършили подвига на мъченичеството, заедно отишли при Съдията на мъченическите подвизи - Христа, за да приемат от Него венци на правдата.
По техните молитви да удостои и нас със Своето царство Христос Бог, Комуто, заедно с Отца и Светия Дух, е честта и славата во веки. Амин.

Житие на великия оптински старец иеросхимонах Амвросий

Александър Гренков е роден в 1812 г. в едно село на Тамбовска губерния. Баща му бил клисар, дядо му - свещеник. Пъргавото и весело момче било възпитано в благочестие. Никой не е очаквал, па и сам той, че ще стане монах. През 1836 г. завършил Тамбовската духовна семинария. Една година преди да завърши семинария, тежко се поболял. Дал обещание, че ако оздравее ще стане монах. След завършване на семинарията е частен учител, а после учител в духовно училище. Четири години изминали, докато той се решил да постъпи в манастир, за да изпълни даденото обещание. през една лятна ваканция той отива за духовен съвет при един подвижник. Завърнал се в духовното училище и продължил да изпълнява своите учителски задължения, но после тайно напуснал училището и заминал за Оптина пустиня, недалеч от гр. Козелск, Калужка епархия. Той станал послушник. Отначало му дали да преписва духовни книги. Прислужвал при старец Лъв, а сетне в един скит (постница) при духовен старец скитоначалник иеромонах Макарий. Работил там в кухнята с послушник Герасим. Бил килийник при отец Макарий четири години. През 1842 г. е постриган в монашески чин с име Амвросий. Представен за ръкоположение за иеродякон, той и иеродякон Пафнутий при стареца се отказват като "недостойни". Старецът им отговорил: "Така и трябва винаги да мислите!". И с това се свършило възражението.

Три години е иеродякон. Представен за иеромонашество, на 7 декември 1845 г. пътува в гр. Калуга за ръкоположение. Бил голям студ. Той настинал и се поболял. Отразило се на стомаха му. Останал инвалид за цял живот. Страдал от катар на стомаха. Не можел добре да се храни и повръщал храната. Разбрало се, че той не ще може да изпълнява ефимерската служба и останал да помага на стареца си о. Макарий в изповедничеството. Тогава той е бил на 35 години. През 1860 г. старецът о. Макарий починал и о. Амвросий станал главен старец в скита. Дванадесет години той е бил като негов помощник изповедник и тридесет години като главен старец. Починал на 10 октомври 1891 година на 79 години. При немощния старец постоянно идвали хора за съвети. Имал двама послушници, които му четели молитви, канони, акатисти. На празници - бдение в килията му. Водил голяма кореспонденция. Посещавали го знатни хора: Лев Толстой, проф. Погодин и Юркевич, Достоевски, Владимир Соловьов, чужденци, князе. В с. Шамардино той организирал женски манастир с 500 монахини. Отишъл да ги посети, да даде ръководителни указания за различни постройки и поради застудяване на времето не можел да се завърне в Оптина. Починал в манастира. От страна на висшето началство в лицето на епископ Виталий Калужски към него е било проявявано неблаговоление. Последният е бил недовоелн от слуховете, че старецът се преселил в Шамординския манастир. Различни лоши езици го клеветили пред владиката. Епископ Виталий искал да види стареца о. Амвросий, но не му оставало време. През 1891 г. се получило известие, че владиката се готви да дойде. Сестрите запитали стареца: как да посрещнем владиката и какво да му изпеят при посрещането. казал, че ще му изпеят "Алилуя". Сестрите казали, че владиката иска много да говори със стареца, да го пита по различни въпроси. О. Амвросий отговорил: "Ние с него тихичко ще приказваме, никой няма да ни чуе!".

В 12 часа на обед на 10 октомври 1891 г. старецът о. Амвросий починал, точно когато владиката Виталий тръгнал от гр. Калуга за Шамординския манастир. Когато по пътя владиката получил телеграмата, известяваща го за смъртта на о. Амвросий, той казал: "Виждам сега, че старецът ме е поканил на опелото". Владиката влязъл в църквата на Шамординския манастир, когато пеели "Алилуя". На панихидата при ковчега на покойния седем хиляди души се събрали от околностите за погребение на стареца. Тялото на починалия с ковчега на ръце било пренесено от Шамордински манастир в Оптина пустиня при крайно неблагоприятно дъждовно време. Не веднъж батюшка о. Амвросий казвал на близките си: "Ето, целия си живот аз съм все сред народа, - така и ще умра", и смирено добавил: "Все се занимавам с другите, а за себе си Бог знае кога ще мога да помисля". Превод Архимандрит Климент Рилец, по кн. "Жизнеописания отечественных подвижников благочестия XVIII и XIX веков", октябрь, Москва, 1909 года.