На първи януари църквата почита паметта на Свети Василий Велики - празникът е известен още като Васильовден. Имен ден имат всички с имената Васил, Василка, Василена, Весела, Веселин, Веселина, Васка.
Св. Василий е философ, писател и християнски мислител. Той се счита за основоположник на благотворителната християнска дейност. Наричан още Велики, приживе Св. Василий бил надарен с пророческа сила. Именно тя му помогнала да види деня на своята смъртта си. Според народните вярвания Свети Василий пази от зли сили, магии, уроки, както и от душевни заболявания и терзания.
Традиции и обичаи на Васильовден
Вечерта срещу Нова година на 31 декември се прави втората кадена вечеря след тази на Бъдни вечер. Но в този случай традициите са по-различни, тъй като на трапезата за Нова година и Васильовден се слагат блажни ястия, а не постни. Погача, баница и ястия от свинско месо заемат почетно място на празничната трапеза.
На Васильовден: Богата трапеза за 4 зодии = Богата 2025 ги очаква!
В обредната питка, замесена от стопанката на дома, се слага сребърна пара. Преди да си измие ръцете след приготвямето на питката, домакинята трябва да излезе на двора и да докосне с ръцете си плодно дърво. Вярва се, че това ще донесе плодородие през годината и високи добиви от мед.
Баницата, която се слага на празничата трапеза, се нарича млин. Тя също се приготвя от стопанката на дома, като в нея се поставят дрянови клонки с пъпки, наречени за здраве, плодородие, късмет и берекет. На Васильовден се вари свинска глава и се приготвя пача.
По стара българска традиция на Васильовден на прага на дома се коли жертвен петел за късмет. От там е традицията да се яде пълнена кокошка или пуйка с ориз.
На Васильовден празничната трапеза се прекадява от най-възрастния мъж в дома, след което той трябва да прекади и цялата къща. Вярва се, че на когото се падне парата от питката или баницата, той ще има най-голям късмет през годината. Пред това тавата с баницата се завърта три пъти - всеки трябва да вземе падналото се пред него парче.
През нощта трапезата не трябва да се вдига, а на следващия ден остатъците от храна се дават на животните.
Голям църковен празник иде на 1 януари - спазват се редица традиции и обичаи
Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане, който се извършва от деца между 5 и 12 години. В ранните часове на 1 януари те започват да обикалят домовете на близки, съседи и приятели с благословии за здраве и берекет. Стопаните на дома дават на малките сурвакари лакомства, подаръци и пари.
В някои части на страната се изпълняват новогодишни игри с маски, в които участват млади мъже. Тези игри са известни още като сурваскаре или василчари. Вярва се, че те прогонват злите сили, които ходят през мръсните дни от Коледа до Йордановден. Мъжете, които участват в изпълнението на този обичай, се обличат с кожуси с вълната навън, с които обикалят домовете.
Какво се прави на Васильовден за късмет през новата година?
