Когато срещнете някого, очите му често са първото нещо, което грабва вниманието ви. Те могат да бъдат наситено, землисто кафяви, бледосини или рядко зелени, които променят оттенъка си с всяко проблясване на светлината.
Още: 7 неща, които децата наследяват само от бащите си
Очите имат силата да ни задържат, да събудят разпознаване или любопитство, преди да бъде изречена дума. Те често са първото нещо, което забелязваме у някого, а понякога и чертата, която помним най-дълго.
По света човешките очи са в широка гама от цветове. Кафявият е най-разпространеният нюанс, особено в Африка и Азия, докато синият е най-разпространен в Северна и Източна Европа.
Още: Учени откриха таен код, скрит в нашата ДНК
Зеленият цвят е най-редкият от всички , среща се само при около два процента от световното население.
Лешниковите очи добавят още повече разнообразие, като често изглежда, че променят цвета си между зелено и кафяво в зависимост от светлината.
Всичко е в меланина
Както обяснява Давиния Бийвър, постдокторант в университета Бонд, отговорът се крие в ириса, цветният пръстен от тъкан, който обгражда зеницата. Тук пигментът меланин играе основна роля.
Още: Учени започват да създават човешка ДНК в лаборатория
Кафявите очи съдържат висока концентрация на меланин, който абсорбира светлината и създава по-тъмен вид. Сините очи съдържат много малко меланин. Цветът им изобщо не идва от пигмента, а от разсейването на светлината в ириса – физическо явление, известно като ефект на Тиндал, подобно на това, което прави небето синьо.
В сините очи , по-късите дължини на вълните на светлината (като синьото) се разсейват по-ефективно от по-дългите дължини на вълните, като червеното или жълтото. Поради ниската концентрация на меланин, по-малко светлина се абсорбира и разсеяната синя светлина доминира в това, което виждаме. Този син цвят, следователно, не е резултат от пигмента, а от начина, по който светлината взаимодейства със структурата на окото.
Зелените очи се появяват като баланс – умерено количество меланин с частично разсейване на светлината. Лешниковите очи са още по-сложни – неравномерното разпределение на меланина в ириса създава мозайка от цветове, които могат да се променят в зависимост от околната светлина.
Какво общо имат гените с това?
Още: Учени: Кои гени се наследяват само от бащата?
Генетиката на цвета на очите е също толкова завладяваща
Дълго време хората вярваха в прост модел „кафявото побеждава синьото“, контролиран от един-единствен ген. Изследванията обаче показват, че реалността е много по-сложна.
Множество гени влияят на цвета на очите. Това обяснява защо децата в едно и също семейство могат да имат напълно различни цветове на очите и защо двама родители със сини очи могат да имат дете със зелени или дори светлокафяви очи.
Цветът на очите също се променя с времето. Много бебета от европейски произход се раждат със сини или сиви очи, защото нивата на меланин в тях са все още ниски. Тъй като пигментът постепенно се увеличава през първите няколко години от живота, сините очи могат да станат зелени или кафяви.
Още: Пробив в изследването на вродените сърдечни заболявания
В зряла възраст цветът на очите обикновено е стабилен, но леки промени във външния вид са често срещани в зависимост от осветлението, дрехите или размера на зеницата. Например, синьо-сивите очи могат да изглеждат много сини, много сиви или дори леко зелени, в зависимост от околното осветление.
Трайните промени са рядкост, но могат да възникнат с възрастта или в резултат на определени здравословни състояния, които засягат меланина в ириса.
Истински рядкости
Хетерохромията – когато едното око е с различен цвят от другото или едната зеница съдържа два отчетливо различни цвята – е рядко, но поразително рядко срещано явление. Тя може да бъде генетична, резултат от нараняване или свързана със специфични медицински състояния.
Още: Учени: Избираме приятелите си заради сходни гени
Примери за това са известни личности като Кейт Босуърт и Мила Кунис. Очите на музиканта Дейвид Бауи изглеждали с различен цвят поради трайно разширена зеница след инцидент, създавайки илюзията за хетерохромия.
В крайна сметка, цветът на очите е нещо повече от просто комбинация от генетика и физика. Той е напомняне за това как биологията и красотата са преплетени. Всяка зеница е като малка вселена - пръстени от пигмент, златни петънца или тъмнокафяви дълбини, които винаги изглеждат различно на светлината
Пристрастяването към тази храна се предава по генетичен път
Очите ни не само ни позволяват да виждаме света, но и ни свързват помежду си.
Независимо дали са сини, зелени, кафяви или някъде по средата, всеки чифт очи разказва уникална история – за наследството, индивидуалността и тихото чудо на това да си човек.
