Какво всъщност мислят за България чуждите туристи, които се надяваме да привлечем

Изминалата 2016 г. беше рекордно добра за сектора, като страната ни посрещна над 8 млн. чужди туристи, а приходите от международен туризъм надхвърлиха 6 млрд. лв. За да успее обаче България да задържи този възходящ тренд, е важно всички в бранша да са наясно с какво точно привличаме чужденците, как да ги задържим и на кои свои предимства България може да наблегне, за да изпревари конкурентите си.

Най-достоверна е информацията от първоизточника - от самите чужди туристи. Всички те са категорични, че едно от първите неща, които са били от решаващо значение за техния избор на дестинация, е фактът, че почивката в България им излиза изключително евтино. Чужденците препоръчват страната ни като място, на което предлаганото качество е приемливо за цената си, а доброто прекарване е герантирано заради евтиния алкохол, храна и забавления.

Едни от най-посещаващите България западни туристи - британците, харесват това, че страната ни е смесица от всичко, което един пътешественик може да има нужда. "България, като туристическа дестинация, има всичко - хубаво време, много неща за откриване и изследване, изключителна евтина храна. Винаги има нещо да видиш и да опиташ", заявява британката Нарни Скало.

Освен летните ни курорти, чужденците обръщат подобаващо внимание и на столицата София.

Британецът Джеймс Крочман е възхитен от многоликостта на София.

"Интересен град. На пръв поглед изглежда сив и малко потаен, но има много какво да се види и опознае. Не са много местата по света, които имат история като тази на София и в същото време пълен миш-маш от архитектурни стилове. Можеш да откриеш невероятни кафенета и ресторанти, почти като тези във Виена и след това да излезеш на разбит тротоар.

Витоша е близък вариант за бягство. Само на половин час път - манастири, реки и гори. Предполагам, че София ще се промени до неузнаваемост, но това са Балканите и нещо от миналото винаги ще остане.

София е понякога красива, понякога дразнеща, но никога скучна. Препоръчвам горещо".

Друго нещо, за което чужденците са единодушни в причините си да харесват България, са хората. Това е важен момент, тъй като често експертите от бранша смятат, че даденият продукт, услуга или цена сами по себе си са достатъчни, за да привлекат туристите. Самите чужденци обаче са на мнение, че именно българите са тези, което са оставили най-трайни впечатления от страната ни.

Балтова: 80% от чуждите туристи посещават културно-исторически обекти у нас

Над 80% от туристите, посещаващи страната ни, разглеждат културно-исторически обекти. Това каза министърът на туризма Стела Балтова, ко...

Прочети повече

"Хората са много добри. Умеещи да се наслаждават на живота, привлекателни и приятни. Никога не чух българин да повишава тон. И са толкова мили с децата си. Не са посотянно залепени към телефоните си като американците. Обичат да излизат с приятели на кафе, да прекарват часове заедно и те гледат право в очите, когато ти говорят. Не всичко в България е идеално, разбира се - има бездомни животни, въздухът е мръсен, цари общ хаос и въпреки че има закон, всички пушат. Просто на никой не му пука за закона. Но хората са добри", обобщава впечатленията си американката Мелъди Гилбърт.

Белгийката Софи обаче открива у българите черта, за която често ни критикуват - че не изглеждаме позитивни и правим впечатление на прекалено сериозни и дистанцирани:

"Когато някой е доволен от престоя си в дадена страна, често чуваш от него: "Хората са много приятни". На мен обаче ми беше много трудно да реша дали българите са приятни или не. И не защото бяха груби, нищо подобно, но те просто се усмихват изключително рядко на публично място.

В Белгия се смята за проява на учтивост да имитираш усмивка, когато се разминеш с някой на улицата и се случи да го погледнеш или когато разговаряш с потенциални клиенти. Но в България не е така. Хората, които се разхождат и се усмихват, се смятат за странни или простовати. Сигурно затова ме гледаха толкова особено.

Обаче знаете ли кога всички се засмяха? Когато пееха и танцуваха. Имахме късмета да сме в Пловдив, когато имаше културен фестивал. Разни хора се бяха хванали на хоро в парка. Личеше си, че тези хора правят това, което им харесва със страст, забавляваха се и бяха горди да покажат и споделят онова, на което са способни".

Чужденците в България успяват да забележат и друго - патриархалния модел на българското общество и особения характер на българските жени, които не винаги допадат на всички.

Американецът Джейм Маверик споделя именно тези свои впечатления:

"Българите сигурно трябва да са едни от най-мистериозните европейци, защото по време на всичките си пътувания не бях срещал нито един българин. Но ми беше обяснено, че българите не са много богати, за да пътуват като американците или западняците. Възможно е. Но просто не познавах никакви българи - дори и известни - актьори, спортисти или учени.

Пътувал съм предимно в Европа и мога да кажа, че България е една от най-бедните държави на континента. По принцип съм градско момче, но София беше първата европейска столица, която нямах търпение да напусна. Пловдив, вторият по големина град, е малко по-приятен със старата си част, но не много.

Първото нещо, което забелязваш в българските жени, е невероятната им тъмна коса. Не помня кога последно бях в държава, където жените да имат толкова тъмни коси.

Повечето български жени са това, което наричам "истински източноевропейки". Това не се отнася толкова до произхода, колкото до манталитета им. Например, без значение къде отиват, винаги се обличат все едно тръгват за погребение - черни кожени ботуши, черни кожени якета, черни ризи и поли. Няма хипстъри с ярки цветни дрехи или очила с големи рамки, въпреки че заради навлизащото западно влияние това може да се промени през следващите години.

Въпросният начин на обличане е много близък до този в съседна Румъния, Украйна и Русия. Да се обличаш по източноевропейски означава, че имаш и източноевропейски манталитет, което от своя страна означава, че жените са изключително женствени, а мъжете са изключително мъжествени. Типично патриархално общество - без феминизъм и без метросексуалност".

Негативните коментари се отнасят не само за определени черти от българския характер, но и за някои от най-популярните туристически дестинации. Първа такава сред чужденците е Слънчев бряг. Успехът на курорта се дължи предимно на алкохолния туризъм, но мнозина споделят, че Слънчев бряг е добър избор за хора с всякакви интереси и на всякаква възраст, защото предлага за всекиго по нещо.

Спорната слава на Слънчев бряг обаче е такава не само сред българите. Далеч не всички чужденци остават възхитени от престоя си в най-известния български черноморски курорт.

Известният американски автор и блогър Матю Кепенс, пишещ под псевдонима Nomadic Matt, резюмира най-големите проблеми на курорта.

"Защо мразя Слънчев бряг толкова много? Първо, заради плажа. Покрит е с шезлонги от край до край и едва можеш да си постелеш кърпата.

Второ, заради водата. На север от Варна водата е чудесна - кристално чиста и мамеща, като тази в Гърция. Но в Слънчев бряг водата е мръсна и пълна с водорасли, които правят плажната ивица зелена. Ако се престрашиш, е все едно влизаш в блато.

И трето, Слънчев бряг е един натруфен туристически център. Навсякъде неонови светлини, барове, хора на улицата, които се опитват да те вкарат в заведението си, бърза храна, сергии с тениски и всичко останало, изградено специално за туристите. Както на всички други подобни места. Ако ми завържеш очите, дрогираш ме и ме събудиш, като нищо мога да кажа, че съм в Кута бийч, Пукет, Канкун или на някой лош плаж във Флорида. В това място няма никаква култура или уникалност".

Въпреки недостатъците, които има България като туристическа дестинация, чужденците продължават да идват. Една от основната причина, която мнозина посочват, е че у нас туристите се чувстват в безопасност.

Това е ключов фактор, особено на фона на нестабилността в други държави, които са конкурент на България на международния туристически пазар. Сигурността, която предлага страната ни, е едно от предимствата й, направили 2016 г. толкова успешна за туризма.

Новозеландецът Брендън Лий изтъква именно този фактор като един от основните за доброто впечатление, което му е оставила страната ни.

"Сигурно е.

Както навсякъде, и в България има съмнителни райони, но се разхождах сам вечер до ранни зори и нито веднъж не се почувствах застрашен. Да се прибираш сам след полунощ в Пловдив или София е по-безопасно, отколкото в някои от най-големите градове в света. Улиците обикновено са спокойни и добре осветени. Дори към 2.00 часа вечерта виждах момичета да се прибират сами, а това винаги е добър знак, че улиците са безопасни.

България има репутация на бедна и изостанала страна. Да, тя в никакъв случай не е богата, но по мои впечатления е всъщност ободряващо модерна, поне в големите градове.

По отношение на нощния живот. В България купонясват здраво. Алкохолът е евтин, пушат като комини и баровете са навсякъде. Въпреки това обаче културата на пиене не е дивашка и хората не се напиват до безпаметност. Логиката не е да се напиеш възможно най-много, възможно най-бързо, а по-скоро да се насладиш на вечерта с приятели пълноценно. Това много ми харесва.

Като цяло в България има една спокойна и лежерна енергия, която прави страната много приятно място. Лесно е да харесаш България. Хората са скромни и учтиви, а улиците са спокойни и можеш свободно да обикаляш и да изследваш страната такава, каквато е".

Обратната връзка с чуждите туристи, които толкова много се надяваме да привлечем, е важна, за да може секторът да си даде сметка кои са истинските неща, които впечатляват чужденците и ги карат да се връщат. Туризмът е общо усилие - на държавата, на бизнеса и на обществото, защото чуждият турист остава с цялостно, а не с откъслечно впечатление за България. От това градовете ни да придобият по-добър вид, през това основните ни туристически дестинации да предлагат качество и уникалност, до това да имаме по-позитивно отношение към туристите - България има много неща, над които да работи, за да подобри имиджа си на водеща международна туристическа дестинация. Разбирането на реалните нужди и интереси на туристите е първата крачка.