Училището, от което започва вторият шанс

1) купчините бумащина, вървящи с оставянето на двойка за годината;

2) възможността да ги пребиеш.

Оказва се обаче, че в България около 12% от учениците не стигат до лелеяната диплома. Явно това е поредният проблем, за който се надяваме, че ще изчезне, ако просто не говорим много-много за него.

Както казах, не познавам човек, който не е завършил училище, така че предположенията ми за това какво се случва с тези 12% сигурно са много стереотипни. Вероятно голяма част от напусналите са от ромския етнос и момичетата отиват да раждат деца, а момчетата се включват по-активно в каквото е там, с което се прехранва семейството. Други може би попадат в престъпни среди, а трети може би се справят добре и работят нормални професии, неизискващи образование, и допринасят някак си за обществото. Животите на всички тези хора обаче можеха да се развият различно, ако им беше даден втори шанс.

Както се прави например в Западна Европа чрез проекта E2C - мрежа от образователни институции, помагащи на млади хора, напуснали училище. Част от мрежата са т.нар. Second Chance Schools (Училища "Втори шанс"). Идеята за проекта дошла от Европейската комисия още през 1995 година като начин за справяне с младежката безработица. Първите училища били финансирани изцяло с европейски средства, но днес бюджетите им се формират от държавни пари, еврофондове и частни инвестиции.

Имах възможността да посетя едно такова училище в красивия френски град Лил. Визитата беше в рамките на информационната кампания investEU, която представя успешни инициативи, съфинансирани от ЕС. За Франция специално този проект е изключително важен, защото всяка година близо 150 000 ученици (около 11,6%) напускат гимназиите, а и проблемът с безработицата е сериозен. Много от младите хора, дори образованите, трудно си намират работа заради познатия цикъл - всички искат служители с опит, но никой не те наема, за да натрупаш въпросния опит.

Във Франция има около 40 училища "Втори шанс". Това в Лил е отворено преди 5 години и оттогава през него са минали 2248 младежи между 18 и 25-годишна възраст. Всеки нов човек започва със 7-седмичен пробен период, в който е обучаван на съвсем базови неща както как да се държи по време на интервю за работа например. След това се преминава към по-специализирано обучение (траещо максимум 9 месеца), в зависимост от това с какво точно иска да се занимава ученикът. Подходът към всеки е строго индивидуален, като се залага и на развиването на социални умения чрез участие в любителски театрални постановки, колективни спортове или пък в училищното радио.

За всеки месец, прекаран в школото, младежите получават и по 300 евро, но при едно условие - трябва да идват редовно, иначе парите спират. Най-хубавото, което институцията прави за тях обаче е, че ги свързва с над 800 партниращи ѝ компании и бизнеси, които осигуряват на учениците стажове, често и работа.

На място се запознаваме с трима младежи - Марин, Даниел и Елен (на водещата снимка отляво надясно). Марин и Даниел в момента карат обучението. Тя иска да е организатор на събития, а той - програмист. Елен пък е бивша възпитаничка на училището. "Искам да стана секретарка, но все още не съм си намерила работа. Въпреки че бях завършила вече, тук ми помогнаха да си подготвя документите за едно място, на което кандидатствах. Така че подкрепата не спира, след като си тръгнеш“, споделя тя.

Малко по-късно се срещаме и с Виктор (на снимката долу), който напуска училище на 17 години. Пробва се в бюрото по труда, но не успява да намери работа и отива в училището "Втори шанс". Късметлия е, защото прекарва само няколко седмици там, преди да му се отвори възможност за стаж в голяма компания за разпространение на алкохол. Засега му плащат под минималната заплата, но след 2 месеца почти със сигурност ще му предложат дългосрочен договор.

"Бизнесът печели, защото получава кадри, които може да обучи според собствените си нужди. Икономиката печели, защото се понижава младежката безработица, която във Франция е 23,6%. И местната ни общност печели заради увеличаващата се социална отговорност - при нас работят много доброволци от града“, разказва директорката Мишел Мате.

По думите ѝ тийнейджърите напускат училище именно защото образователната система във Франция не пасва на стремежите им - те просто не мислят, че образованието, което получават, ще им бъде полезно. Заблуждават се, че бързо ще си намерят работа и ще завалят пари, но това не се случва и се стига до безизходица.

"Ние им показваме колко много възможности имат всъщност. Често ученици ми казват: „Преди да дойда тук, не съм си и помислял, че мога да бъда градинар или шофьор или пък да работя в IT сферата“. Нашата задача е да им изготвим кариерен план, но и да ги мотивираме да търсят по-добър живот като цяло“, допълва Мате.

Когато планината отиде при Мохамед... със стетоскоп

Ако сте имали сблъсък с българската здравна система, сигурно си мислите, че вече нищо не може да ви уплаши. Оказва се обаче, че поняког...

Прочети повече

Не всички обаче се възползват от шанса си. През 2016 година от общо 584 ученици 106 са напуснали още по време на пробния период - някои заради бременност или болест, някои от мързел. От останалите обаче 40% са решили да продължат образованието си под някаква форма, 31% са си намерили работа, a другите стажуват.

"При нас младежите правят неща, които никога до момента не са правили. С течение на времето натрупват умения и самочувствие. И после, когато отидат на пазара на труда, вече няма причина да бъдат дискриминирани“, категорична е Мате.

Не знам дали французите оценяват какво улеснение е да имаш такава институция. В България дори човек с висше образование понякога трудно се добира до стаж, а училищата "Втори шанс" осигуряват контакт с работодателя почти на тепсия. Целият проект е хубав пример за две неща - че ползотворна връзка между образование и бизнес може да има и че когато подадеш ръка, вместо да обърнеш гръб, резултатите са по-добри от очакваното.

Лесно е да кажеш "те са избрали така" и да оставиш хората, напуснали училище, да се оправят сами. Но не можеш да се надяваш, че държавата ти ще просперира, ако не предлагаш алтернативи, съобразени с новото време.

Автор: Деница Райкова