X
 
 

Отец Данаил: Тия що обвиняват в грехове невинен човек, имат сто гряха!

5328
photo of Отец Данаил: Тия що обвиняват в грехове невинен човек, имат сто гряха!
Снимка: Actualno.com/ДжулияАндонова
Днес, на Велики четвъртък, дни преди най-големият християнски празник – Възкресение Христово, разговаряме с един от най-уважаваните и почитани духовници от кюстендилската църква “Успение Богородично“ – Негово благоговейнство, отец Данаил.

Дни преди Великден, той ни разказа за традициите и обичаите, свързани с празника, за историята му, за духовността в модерните времена, за християнските добродетели, за опрощаването на греховете и за земния живот и безсмъртието на душите ни!

Здравейте, отец Данаил. Изключително съм Ви благодарна, че в дните от Страстната седмица, отделихте от времето си за нас и нашите читатели. Великден е един от най-големите християнски празници. Ще ни разкажете ли най-напред малко повече за него – знаем ли, ние българите, духовния смисъл и съдържанието на този празник?

Здравейте! Точно така - най-големият празник на празниците – това е Възкресение Христово! Преди Възкресението Христово имаме Страстна седмица – страстна се нарича, понеже това са страданията Господни – кръстната смърт, след това Възкресението.

Предишната неделя – преди Възкресението, ние честваме Лазаровден – в събота – възкресението на бедния Лазар, а в неделя честваме Вход Господен в Йерусалим, когато нашият Господ Бог – Иисус Христос, поръчва на своите ученици и казва “Отсреща има село, има ослица и осле – доведете ги!“ и той влиза възседнал ослицата, като осел, ослица е магаренце. Той казва “Отидете при човека, на когото са ослите и му кажете, че на Господ му трябват!“. Човекът ги дава, те слагат дрехите върху магарето-ослицата и Иисус Христос сяда върху него и влиза в Йерусалим. Това показва неговото смирение. Не на кон! На осле влиза в град Йерусалим – където хората го посрещат!

Носи се мълвата, че възкрасява бедният Лазар, четиридневен – който вече е престоял в гроба. Те го посрещат като цар, но цар не в смисъла на думата “Цар на земята“, а посрещат "Небесният Цар"! Това е символиката и също така неговото смирение – той е "богочовек"! Бог се въплъщава в Светата Дева Мария, има Благовещение – благата вест, когато получава Божията майка на Благовец, че ще зачене и в утробата си ще носи отрочето на Дух Светий, ще се роди сина му и ще му кръстят името Иисус.

Така нашият Господ Бог – Иисус Христос, влиза в Йерусалим, посрещат го като цар, пеят, всеки казва, дори от устата на деца "Слава във висините Богу". Посрещат го и след това, отсетне миналия понеделник, от неделя вечерта, ние започваме да служим – в сряда с една молитва на Свети Ефрем, на която ние коленичим три пъти на земята. Сряда е денят, в който предават Иисус Христос, четвъртък го карат по съдилищата – съдят го, биде биен, биде унизен – това се случва на Велики четвъртък – имаме Богослужба сутринта, Света литургия, вечерта имаме 12 Евангелията, които се четат предшествани от изнасянето на Светия кръст, на него с тялото Господне. Петък сутринта той биде осъден, биде разпнат. На обед е свален от кръста, вечерта се прибира честния (животворния) кръст и Светата Плащаница се поставя на Престола, където стои до Възнесение Господне – след 40-тия ден от Възкресението Христово.

Вечерта в събота, преди Божествената литургия, има литийно шествие, с което ознаменуваме неговото Възкресение и в 00:00 часа се прочита Евангелие, прочита се Велика Йехтения насред двора, пред храма и се поздравяваме с Христос Воскресе!!           

Благодаря ви за интригуващия разказ!  А ще ни разкажете ли малко повече и за обичаите свързани с Великите празници и Великден?

Да. В Кюстендилският край, както и може би в Софийска духовна околия, обичаите са почти едни и същи, може би и в цялата страна, с леки различия, по местоживеене, по местно население.

Велики четвъртък – всяко едно домакинство си боядисва Великденските яйца, събота – всяко едно домакинство – поне от възрастното поколение, защото сега наблюдаваме една по-модерна форма на бит, си месят Великденските козунаци, 90% от населението пече обредното агне –  връщат се тези обичаи, много рядко някой да не си вземе агне, да си опече. Агнето е символ на кроткостта, на смирението! За това Господ Бог казва – “Аз съм добрият пастир!“ Ако 99 овци отиват в правилния път, в смисъл по правилния друм и една се заблуди и тръгне на обратно, той ще отиде, ще я потърси и ще я върне пак в стадото! Най-добрият пастир!

И за това, ние приравняваме агнето, като символ на смирението, и за това всяко едно семейство, си пече обредно агне за Великден!

Сутринта в неделя, служим Втора Пасха – Второ Възкресение Христово имаме на обяд и след 12:00 часа на обяд – сядаме на трапезата.

Иисус Христос възкръсва в слава! Когато отиват да го потърсят жителите – мироносци на третия ден, намират повивките сгънати, а кърпата, която му е била на лицето, когато е бил положен, сгъната от другия ъгъл. И двама момъка в бляскави дрехи ги посрещат и когато ги попитали “Къде сте го сложили? Да си го вземеме!“, те казват “Ама защо търсите Възкръсналия? И живи между мъртвите вие търсите?“ – говорят Ангелите Господни.

А наистина ли Възкресението е вратата, която Бог ни отваря и казва “ Ела човече, аз те очаквам тук – на небето, за да ти подаря вечен живот!“ ?

Така – през целия си земен живот, на Господ Иисус Христос - той ни дава пример! Какви трябва да бъдем, за да имаме живот вечен на небесата! Това означава да сме смирени, да не сме лъжливи, да не сме крадливи, да не сме убийци, понеже живота ни е даден от Господ и в даден момент ние се представяме при него.

За това неговия пример, за живота, който е бил на земята и неговото общуване с хората ни дава пример, как една човешка душа, може да се спаси! Както и многото примери, които ги имаме от преподобните, от мъчениците, от светиите – примерно Свети Никола, с неговият съзнателен живот, с неговата вяра в Господ Иисуса Христа, с неговото слово, с неговото подражание на неговия живот – той достига святост, той достига неговите мощи нетленни. Мъченик Харлампи, да кажем, по същия начин, той е бил измъчван, макар че в пределна възраст. Той умира на 113-годишна възраст! И казва на неговите мъчители: “Деца, благодаря ви, че вие мъчите моето вехто тяло, а ми възобновявате духа!” И така, той си почива от естествена смърт, предава Богу дух, преди палача да е посегнал да му отреже главата!

Господ го спасява!

Да! И така показва, показва и на тези, които са около него, че той е над нас! Бди над нас! И така, той с неговият живот, с неговото предателство, с неговата “кръстна смърт“ и с неговото Възкресение – това е догма на догмите – той доказва, че действително, както и с възкресението преди него на Лазаря, той доказва, че душата на човека, тялото е смъртно, тялото просто отива в пространството, но душата чедо, нашият дух, отива при него! Тук говорим за Рай и за Ад, но не говорим за телесното, говорим за духовното! Както предшествуваме Старозаветния пророк – Свети пророк Илия, който по Божия милост, е вземан на огнена колесница, с огнени коне, и е качен на небесата жив. Единственият, който е вземан жив – това е Свети пророк Илия! Това е предводителя на Христовото Възкресение, на Христовото Възнесение !

Той е бил пророк?

Да, пророк Илия – той е пророкувал. За да докаже, че е жив, на огнената колесница, той си хвърля горната дреха, която в писанията се предполага, че е била от кожа – на своя ученик Елисей. Елисей остава на земята, той си хвърля горната дреха на него и се възкача на небесата!

Съществуват ли наистина Ад и Рай?

Да. Съществуват!

И който е бил грешен...?

Нали ти казвам, ние с примера на Господ Наш - Иисус Христос – неговият живот, който е бил на земята, той ни посочва, той ни дава поученията! Светите Евангелисти предават тези учения. Както казва Иисус “по-възможно е камила да мине през иглени уши, отколкото чорбаджия-богаташ да влезне в Царството небесно“! Защото той – богаташът, си мисли само за него! Един млад момък – богат, казва: “Боже, аз всичко съм изпълнил, какво трябва да изпълня все още, какво трябва да достигна за Вечния живот?“, а Господ му отговаря така: “Продай всичко, раздай на сиромаси и ела след мене!“ И момъка се натъжава. Защо се натъжава? Защото той е наследил богатство , имане, ниви..

Той е подчинен на материалното!

Материалното, да.. това говорим! Алчността – това е най-големият порок! Алчността, сребролюбието – това са най-големите пороци! Има една икона, на която са изобразени Ада и Рая - как е разделен. В Рая има и свещеници, има обикновени хора, има и хора с повече възможности – говорим за по-богати хора. Показват в Ада – ония грешници, блудници, грешните мъже, убийците, сребролюбците – изобразено е как един мъж е седнал в Ада и стиска една кесия с жълтици – това е сребролюбието и пак казвам - това са най-големите пороци!

Себелюбието също! Всеки човек носи в себе си своето Аз, но не трябва да го показва! Не трябва да се показва, защото така ти един вид пред хората демонстрираш показност. Хората виждат тази показност, тя не е необходима, хората без нея би трябвало да те оценят!

Категорично съм съгласна! Но в днешно време като че ли християнските традиции, особено сред младите, се позабравиха, останаха на по-заден план в живота на хората – какви са Вашите впечатления, все пак Вие се срещате с различни хора. Запази ли се вярата сред младите на днешно време, всичко това, което ми разказвате е много интересно, но знаят ли ги младите, интересуват ли се, спазват ли ги, подчиняват ли се на тези християнски ценности – това което казвате – да са смирени, да не са алчни?

Да, в днешно време наблюдавам ситуацията, аз имам деца – единият вече е семеен, той е по-голям – при него са съвсем по-друг начин нещата, той вече мисли по различен начин. Малкият ми син е на 18 години. Аз не казвам, че съм строг родител, не го карам да изпълнява някакви неща – той е все пак млад човек. Доколкото е възможно, обаче, го уча и възпитавам на християнската вяра и традиции, защото всичко зависи от домашното възпитание! Най-вече от родителите!

Това е много важно!

Да. За това, като съвет давам: “Родители, възпитавайте децата си на смирение, възпитавайте ги на честност, възпитавайте ги на трудолюбие по някакъв начин, който може да е дори само в къщи – това е нещо, което трябва да се говори с децата!“ Наблюдават се и други, странични явления като агресивност, пиянство, тютюнопушене – това го наблюдавам в 60% от младото поколение

И повече сигурно..

Да, не мога да кажа с точност, с цифри, защото не водим такава статистика. Ние можем да го поучаваме, но дали той ще го приеме – той ще те изслуша, понеже вижда срещу себе си свещеник, облечен в расо, в камилавка.

Значи има уважение от младото поколение към духовниците?

Да, уважението го имат към нас! Уважението да, но това е като притчата за сеяча – като излиза сеяч да сее и като сееше, едни зърна падаха на пътя, други падаха между камениста почва, трети падаха между бурени и четвърти падаха на добра почва. Това, което падна на добра почва – даде стократен плод – това е словото, което го приема и го пази! Това що пада у тръните – тръните го заглушават – за момента слуша що му думаш, след това обаче не може да го възприеме.. Тия що паднаха в камениста почва – те изсъхват, те въобще не приемат! И тия що паднеха на пътя – също – изкълваха ги птиците небесни!

Добре, но какво трябва да направим тогава, когато сме сгрешили?

Има начини. Има покаяние. Първо, казваш “Аз сгреших“, идваш в църквата и се изповядваш – молиш се “Отче, може ли да кажа, неща които сгреших, примерно, ония, по-ония ден“. След това имаме, ето както е сега Великият пост – има хора, които идват, изповядат се и постят.

И това е начин също да се прочистиш от греховете?

Да, това е. Постът не се прави с цел да намали телесната ни сила, постът – това е – ти да си наложиш волята върху тялото, върху мислите!

Да, разбирам Ви. Не тялото да те управлява, а ти да управляваш своето тяло.

Да, тялото – то те управлява всячески, на моменти – разбираш ли ме, просто инстинктивно правиш неща, които не трябва да ги правиш. Всичко е свързано с мозъка, с мисълта, че “трябва да го направиш“. За такива ситуации идваш! Има хора, които се изповядват най-редовно и се пречистяват – тялото и кръвта Господна. Дори има хора, които ежегодишно постят по три дни и идват – без значение какво е времето в годината – дали са пости или не са пости!

Правят си духовно пречистване?

Да, просто постят три дни, идват и се изповядват, понеже това е нещо, което го таиш в себе си и те тормози! Убива те! Тази мисъл – ще дам пример - дори 20 лв да вземеш от портмонето на баща ти – знаеш, например че ти трябват пари и те е срам да искаш, обаче татко ти си е полегнал, гледа телевизия и ти - щрак взимаш 20 лева – от портмонето. Давам един елементарен пример.

Да между другото, това са реални ситуации.

Да и това нещо те тормози, дразни те! И когато дойдеш при свещеника и когато разговаряш пет-десет минути с него – аз нямам право да ида да му кажа на татко ти, че ти си му взела пари. Аз няма да му кажа, но по някакъв начин ти сама ще кажеш: “Татко, така и така, днес ходих до църквата, примерно.. ти самичка ще си кажеш..!“ И той ще се замисли, ще си рече: “Виж, какво нещо е – това я е тормозило,, и ти му казваш, че това втори път няма да се повтори. Той ще ти каже, нормално е да ти каже “Защо не попита, а се тормозиш ти?“ Просто сама виждаш как стоят нещата – това е важното! Важното е и пак казвам, на родителите: Говорете и споделяйте с децата си, не бъдете “над“ тях, не бъдете нещо като царе над тях!

Да, като техни господари..

Да, те си се поддават на приказките, с две приказки ти можеш така да го попиташ, че той да ти каже всичко – какво е правил, къде е ходил.. и така можеш да го поучиш! А той като не сподели с теб, а сподели с даден приятел, приятеля му какво ще му каже -“Абе мани го тоя, вчера си му ударил два шамара, утре ако идеш пак му удари два шамара!“ Това не е правилно! Приятелите на моменти – има между нас и по-лукави хора, които не мислят правилно! А гледат да сръчкат другия!

Да го провокират?

Да, да го провокират по някакъв начин, да извадят лошото. И например по-здрав, по-як си, обаче другия е по-грамотен и по-възпитан от теб и той само те “ръчка“, провокира. Аз съм имал съученици – така едри, силни мъже, които обаче не преценяват и не могат да преценят правилно ситуацията. Ние по-дребничките, примерно да кажем по-лукави сме, защото нямаме тази сила като тях, обаче пък имаме друга сила – силата да можем да ги “мушим леко“, да ги провокираме. Разбираш ли ме, какво искам да ти кажа?

Да, напълно.

И това нещо, ако ти го споделиш с родителите си, аз мисля, че те няма да те насърчат утре пак да отидеш да откраднеш нещо или да набиеш някой, а ще те насърчат: “Абе виж какво, недей бе, ние сме хора,“ тук в това общество..  Още повече ние живеем във вече много по-развито време, много по-динамично време, имаме връзка с всякакви неща, имаме връзка с телефони, интернет  - по целия свят – каквото те интересува – ти го намираш веднага! За секунди го намираш! Но ти с телефона не можеш да разговаряш както ще разговаряш с един родител! Аз не вярвам, че има родител, който ще даде неправилен път на детето си!

 А много хора, идват на църква, заради някаква мода…

Има такива хора нали? Които не вярват истински, но демонстрират вяра?

Да. Посещават църквата ежедневно – примерно ако църквата е отворена от 6:00 часа сутринта – до 20:00 часа, постоянно има приходящи! Хора, които не ги интересува, по кое време идват на църква! Аз не го разбирам това.. за мен не е редно. За мен сутринта е важна да дойдеш.

Сутрин се ходи на църква, нали така?

Да. Както литургия не може да се служи два пъти в деня, служи се сутринта – идва се на гладно, свещеника раздава обредния, осветения, благословения хляб. Всеки на гладно идва, хора ме питат “Попе, може ли утре да го изям?“ – не става утре да го ядеш. Това е дадено за днес! Днес се яде, веднага се яде!

Споменахте и за лукавите хора и за това се замислих, че на днешно време има доста, казано в прав текст – лоши хора, които ти мислят злото, които умишлено искат да те вкарат да тръгнеш по лош път, дават ти “съвет“, с който да те подведат – какво трябва да правим в такива ситуации? Да се пазим ли от такива хора, има ли значение обкръжението на един човек, важно ли е с какви хора се обграждаш около себе си?

Има една приказка “Кажи кой ти е приятел, да ти кажа какъв си ти!“ Един съвет, това е лично мое мнение - аз такива хора не допускам близо до себе си! “Здрасти, какво правиш“ – и това е ! До тук! Защото всеки “Абе попе, ти помниш ли.. еди какво си, що си..“ – те просто те връщат обратното в някакви такива неудобни ситуации, а всеки човек може да изпадне в нелепа ситуация!

Не трябва да се лъже, трябва да сме си честни, трябва да сме си хора! Просто ти си даден човек – колко си умен, колко си глупав, колко голям, колко си дебел, колко си слаб, колко си висок или нисък – това вече е друг въпрос! Хората сме различни. Вижте - от петта пръста на едната ръка, на всеки човек – всеки един пръст е различен. Виждате ли, няма сходство между петте пръста на лявата, да не говорим за дясната ръка! Всичко е различно!

Така е. Сега ще Ви задам един различен въпрос от темата ни досега, защото съвсем наскоро, една огромна трагедия разтърси католическият свят – пожарът в "Нотр Дам". Как ще коментирате този случай и какво е Вашето мнение по въпроса? Защо такава трагедия сполетя католическия свят, в навечерието на най-светлия християнски празник? Изгубихме ли много?

Гледам, слушам по медиите – всеки един си дава неговото мнение, изявление. Да коментирам, че е умишлено – нямам право! Приказката “Тоя що го е направил – има един грех, тия що обвиняват у грехове невинен човек, имат сто гряха !“

Случи се много голяма трагедия. Един от най-големите католически храмове – това е "Нотр Дам", но това нещо не е загубено, всичко ще се възстанови! Това не е нещо, което не може да се направи!

Дай Боже! Последният въпрос, който ще Ви задам е: Какво ще пожелаете за Великден на кюстендилци, на целият български народ, както и на всички православни християни?

На целият български православен народ и на ония, които почитат тези празници, защото има много хора, които са с друго вероизповедание, но уважават нашите празници, както и ние не сме безпричастни и към техните празници!

Всеки има празници, които да си празнува. Пожелавам Божието благословение да дойде върху тях, върху семействата им! Най-вече пожелавам здраве, успехи във всяко начинание на всички, които живеят в нашата прекрасна мила Родина! И нека по молитвите на всичките Светии, най-вече на Божията майка, понеже тя е застъпницата, най-горещата молитвеница пред нейният син – наш Господ Христос, нека тя да закриля целия наш народ, да закриля всички наши събратя, които не са в нашата мила родина – да са живи и здрави, да са благословени! Хубави, весели, благословени великденски празници, желая на всички нас, най-вече на нашия мил, красив град – Кюстендил и на околията му!

Интервю на Джулия Андонова

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 4 от 5. Гласували общо: 5 потребители

1 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 1 Анонимен преди 3 седмици Профил на трол?
    А колко по сто са греховете на виновните, които лъжат, крадат, не ги интересува народа и не се признават за виновни, Отче?
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Най-добрите бисери от матурите през последните години

Матурите никога не минават без големи гафове в знанията на зрелостниците. Притесняваме се да разберем какви ще бъдат те тази година, но решихме...