X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Откъс от "Донорът"

350
Откъс от "Донорът"
Снимка: Издателство "Сиела"
ГЛАВА 1

СТАТИЯТА ВЪВ ВЕСТНИКА

Репортерът е млад и с прекалено много гел в косата си. Обича да казва „уха, да, точно“ след всеки отговор на Мег. Тя сякаш не забелязва това и вече от половин час двамата водят приятен разговор.

– Като малка имах рак. Оправих се, но лечението предизвика сърдечен проблем. – Мег свива рамене, сякаш това е нещо незначително, а не заболяване, с което сме се борили през последните дванайсет години от живота ни. Тя седи на дивана в дневната, а репортерът се е разположил на фотьойла срещу нея, на който Стив обича да гледа футболните си мачове. Аз съм седнала до дъщеря си и се опитвам да не отговарям вместо нея.

– Уха, да, точно – казва репортерът и си записва нещо в бележника. Облечен е в костюм, който изглежда като зает от баща му. Чудя се дали има опит в работата си. Поглеждам невероятното си, силно, красиво, четиринайсетгодишно момиче, което съвсем спокойно говори за заболяването си, и – както правя всеки ден – благодаря на Бог, че е сред нас. Едва не го изгубихме на няколко пъти. Под пуснатата върху раменете му кестенява коса проблясват малки сребърни обеци.

– Едно нормално сърце осигурява кръв за цялото тяло – казва Мег. – Моето беше толкова слабо, че тялото ми не получаваше необходимото количество. Знаех, че един ден ще се нуждая от трансплантация.

Миналата седмица ни се обадиха от местния вестник и поискаха да напишат статия за новото сърце на Мег. Не бях сигурна дали да им позволя.

– Може да се стресира – казах на Стив.

– В такъв случай ще прекратим интервюто. – Съпругът ми ме погледна и видя изписаната на лицето ми несигурност. – Мег трябва сама да реши, Лизи.

– Искам да го направя – заяви дъщеря ни в мига, в който я попитахме. – Искам да покажа на други болни деца, че е възможно да се справят.

Мег се славеше със своя позитивизъм, който запази дори докато беше прекалено болна, за да ходи на училище и да играе с приятелите си – дори когато бе прекалено изморена, за да вдигне дистанционното на телевизора, и можеше единствено да лежи в леглото си.

– Какво е чувството да получиш нечие сърце? – пита репортерът сега.

Това е частта от историята, която ги интересува. Останалото – ракът на Мег, сърдечният ѝ проблем – са просто фон. Всяка година във Великобритания се извършват двеста сърдечни трансплантации, но само няколко от тях са на деца. Дъщеря ми е пример за щастлив край на историята. Тя е чудо. Нашето чудо.

Вестниците могат да запълнят всичките си страници с живота на Мег и пак няма да разберат какво е чувството да знаеш, че сърцето ѝ може да откаже във всеки един момент. Шест месеца тя беше в списъка с чакащите, като през това време състоянието ѝ постоянно се влошаваше. Тогава, в ден като всеки друг, получихме обаждане и всичко се промени.

– Имаме подходящ донор.

Откъс от "Въпросителната е половин сърце"

Ню Йорк, 2017 година Здрачава се. Френските прозорци отразяват залязващото слънце зад високите сгради отсреща. Упорити лъчи си проправ...

Бяха намерили съвпадение. Точният размер, същата кръвна група... подходящо сърце за Мег. Наистина се случваше. Дъщеря ни щеше да получи втори шанс за живот. Развълнувах се и се притесних. Побягнах по стълбите и отворих рязко вратата на стаята ѝ. Тя разбра какво ще ѝ кажа в мига, в който видя лицето ми.

– Намерили са сърце, нали?

Случваше се. Мег щеше да бъде оперирана. Операцията ѝ щеше да продължи няколко часа и криеше безброй рискове...

– Всичко ще е наред, мамо – увери ме дъщеря ми, макар да не беше правилно тя да утешава мен.

Мег прекара четири часа в операционната, които ми се сториха като четири дни. Със Стив седяхме в столовата на болницата, в която идваха и си отиваха най-различни хора, и не отделяхме поглед от пейджъра, който ни дадоха, за да ни уведомят, когато всичко приключи.

Откъс от "Деволюция" на Макс Брукс

Не съм сигурна защо поех по алеята, обратно по маршрута на Тони към моста. Екопътеката беше по-близо. Нужда от свобода? Подсъзнателно б...

– Сигурно е странно – казва репортерът сега.

Мег млъква за първи път от началото на интервюто, за да помисли, и слага ръка на покритите си с белези гърди под суитшърта. Сърцето ми се свива. Тя преживя прекалено много.

– Да, малко – признава дъщеря ми. – Но без това сърце щях да умра. По-добре да се чувствам малко странно, отколкото да съм мъртва. – Тя се ухилва, но от изражението на репортера ми става ясно, че не знае дали да се засмее. Необходимо е време, за да се свикне с черния ѝ хумор.

– Ами... уха, да, точно – отвръща репортерът, след което се намръщва срещу бележника си в търсене на следващия въпрос. – Какво би искала да кажеш на хората, които ще прочетат тази статия? – Химикалката му увисва над страницата.

– Да се запишат в „Регистъра на донорите“ – отговаря, без да се замисли Мег.

Откъс от "Наръчник за двойки" от Демиан Букай

Да започнем с една истинска история. Случката, която ще ви разкажа, е съвсем достоверна; ако не беше тя, нямаше да ме има. Става дума ...

Преди дъщеря ми да се разболее, дори не знаех, че съществува такъв. Сега всички сме записани в него – Стив, аз, приятелите ни, нейните приятели. Черният ни дроб и бъбреците ни няма да ни бъдат от никаква полза, след като умрем, но могат да спасят нечий живот.

Репортерът е към края на интервюто си.

– Искаш ли да кажеш нещо на семейството на донора си?

Не спирам да мисля за човека, чието сърце бие в гърдите на Мег. Какво ли щеше да стане, ако не се беше записал в регистъра?

– Благодаря ви – казва дъщеря ми и очите ѝ се пълнят със сълзи. Прегръщам я с една ръка и я притискам до себе си. Нямаме представа откъде е дошло сърцето ѝ. Знаем само, че е било на здрав мъж, починал в автомобилна катастрофа. Това е всичко. Не ни е известно на колко години е бил, къде е живял или какво е било семейството му. Предполагам, че няма значение. Важното е, че преди да умре, е отбелязал в нужната кутийка, че ще се радва някой да получи органите му. Всеки ден благодаря на невероятния си късмет за това.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com