Откъс от "Загадката на катакомбите"
Роман за загадките на историята и окултизма, за най-големите мистерии на живота и смъртта.
----------------------
Откъс
Монасите
Осло
I.
– Мамо!
Роберт събу обувките си и се втурна в стаята.
– Мамо, разбрах...
Първото нещо, което видя, беше майка му, която беше завързана за един стол.
Той спря.
– Мамо?
Очите й бяха широко отворени. Беше завързана за стола. В устата й бяха натикали парче плат.
Очите му видяха това. Ала мозъкът му не можеше да го регистрира.
Като на филм. Не беше реално.
– Мамо? – рече той.
Очите й. Изпълнени със страх. Тя клатеше глава. Като че искаше да му каже нещо.
Да го предупреди.
„Бягай! – крещеше погледът й. – Бягай, Роберт, бягай!”
Тогава той ги видя.
Бяха се скрили. Бяха облечени в обикновени дрехи.
Ала той веднага ги позна.
Монасите.
Domini Canes!
Божиите кучета!
Той се сепна. Трябваше да хукне към антрето, после да излезе в коридора и да вика за помощ. Съседите веднага щяха да отворят вратите си. Полицията щеше да бъде тук до няколко минути.
Но не успя.
Единият от монасите стоеше точно зад него. Трябва да е чакал в стаята на Роберт.
Лицето му беше студено. Безизразно.
II.
Монасите ги изведоха навън, пред входа на кооперацията и ги вкараха в един минибус. И Роберт, и майка му бяха с ръце, завързани на гърба.
Монасите накараха майка му да седне най-отзад, а Роберт до нея. От двете им страни седеше по един монах.
Единият завърза очите им с шалове.
„За да не видим къде ни водят” – помисли си Роберт.
После потеглиха.
III.
Намираха се в някакъв стар килер. Отвсякъде ги обграждаха камъни. Като че бяха на покрив. Килерът тънеше в полумрак. Единственото осветление идваше от няколко факли по стените.
– Роберт – прошепна майка му, - добре ли си?
Той не отговори. Какво можеше да й каже?
Той се огледа. Всички монаси бяха направили няколко крачки назад и седяха с наведени глави.
Един мъж излезе от сянката.
Роберт изтръпна.
– Роберт? – казва майка му неспокойно. – Какво има, Роберт?
Не можеше да отговори. Думите не излизаха.
Това беше той.
Монахът.
Монахът от катакомбите.
Сега качулката я нямаше. Но Роберт веднага го разпозна. Пламтящите очи. Пръстенът.
Същият мъж! Нямаше грам съмнение относно това.
Точно както в катакомбите, монахът придвижи ръката си от челото си надолу до корема, а после от едното рамо до другото.
Прекръсти се.
– Christi crux est mea lux – рече монахът тихо. – Ad maiorem Dei gloriam.
– Амин! – отговориха другите монаси в хор.
Монахът пристъпи към Роберт.
– Роберто… - рече той. – Срещаме се отново.
Говореше на развален английски, но Роберт го разбираше без проблем.
– Who are you? – извика майката. – Какво искате да ни сторите?
– Тихо, жено! – рече монахът строго. После с по-меко изражение продължи: – Доведохме ви тук, за да изискаме от вас да ни съдействате.
– Довели сте ни? – рече майката. – Вие ни отвлякохте! Отвлякохте ни, като използвахте насилие! Вие...
– Тихо! – прекъсна я монахът.
– Кои сте вие?
– Те са монасите от Domini Canes, мамо – рече Роберт. – Кучетата на Бог.
Луцио кимна.
– Знаем, че си търсил информация за нас в интернет. Но как разбра към кой орден принадлежим?
Роберт кимна към пръстена му. Пръстенът със зъба и кръста.
– Впечатляващо! – рече монахът. – Името ми е Луцио. Аз съм служител на Бог, Създател на земята и небесата. Аз съм Негово оръдие, Негов роб.
Нито Роберт, нито майка му казаха нещо.
– Нуждаем се от помощта ви – продължи монахът. – Навярно разбирате защо.
– Не – рече майката.
„Търсят украшението” – помисли си Роберт.
– Вие притежавате нещо, което ни принадлежи – рече монахът.
– Какво е това нещо, което ви принадлежи? – попита майката с неразбиране.
– Не се прави на глупачка, жено! Много добре знаеш какво търсим!
– Не Роберт, нали?
– Ако искаш, продължавай да се правиш на неразбираща! Все пак в крайна сметка ще вземем това, за което сме дошли. Винаги успяваме.
– Какво искате да кажете?
– Имаме си наши методи. Които бихме предпочели да не използваме. Методи, които са ни помагали да постигаме целите си столетия наред.
Майката и Роберт се спогледаха.
– Разбираш ли за какво говори? – запита го майка му.
– За украшението – рече Роберт.
– Амулета?
Монахът разбра.
– Амулета! Къде е той?
– За това ли става въпрос? За амулетите? – Тя поклати глава. – Защо просто не казахте така? Нито Роберт, нито аз бихме желали да се правим на герои. Амулетите не са в нас.
– Амулетите ли?
Монахът притихна. В стаята настана тишина.
– Да... Нали това търсите?
– Чакай малко! Казахте амулетите?
– Да...
– Множествено число? Значи са два...
– Да, два триъгълни амулета.
Монахът спря и после направи крачка назад.
Том Егеланд разкрива мистерията на римските катакомби
Смело момче, тайнствена древна гробница, опасно пътуване в археологията, мистиката и окултизма са в центъра на новия роман „Загад...
– Къде са те? – попита той. – Къде са амулетите сега?
IV.
Представите ни за еротиката преобръща Петра Хулова
В работния си кабинет суша прането – казва чехкинята, - а пиша, когато пътешествам При нея от кръв и плът са само мъжете... До...
Два амулета!
Два!
Слава на Бога!
И двата амулета бяха там! Луцио не можеше да повярва на ушите си.
Боже! Та това не беше за вярване!
Пл. Тотев: Мисията на ИК "Персей" е да възпитаваме добър вкус в интелигентни, четящи хора
Преди броени дни Издателска къща „Персей“ получи наградата „Златен лъв“ 2015 на АБК за издателски проект с най...
Ако майката на момчето говореше истината, то те бяха открили не само единия триъгълен накит от катакомбите. Но и украшението, което е било откраднато от Луна преди хиляда години – при набезите на викингите.
Наистина ли той, Луцио, беше Божието оръдие за сбъдването на пророчеството от прастари времена? Нима той щеше да се върне в манастира не само с единия амулет, а с двата? Нима бе в неговите ръце да доведе до Деня на Страшния съд – онзи ден, когато Исус ще се върне на земята, за да съди живите и мъртвите?
Луцио се прекръсти.
Съзнаваше в пълна степен, че играе в един отбор с Отеца. Осъзнаваше, че Бог го ръководи по правилния път. Защо иначе го бяха изпратили в далечните северни земи? При Ултима Туле.
Кардиналът – и самият Отец – имаха план, имаха умисъл. Знаеха какво ще се случи.
И двата амулета!
Сега трябваше само да накара майката и момчето да проговорят
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Евгения Чаушева
Предишна
