"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава VІІ - Семейна драма

Глава VІІ

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава VІ - Лазаре, стани!

Автор: Валентин Стоев Глава VІ Лазаре, стани!      Корнелия Люксембурго, д-р Зак, езиковедът от Еврейския униве...

Прочети повече

Семейна драма

     Мариам Калон вече не беше същата. Страшно е да се каже, но тя сякаш забрави, че има семейство. Иисус беше само седмица в Йерусалим, а младата еврейка беше направо луднала по него. Следваше го навсякъде заедно с поне стотина други най-ревностни последователи. Бяха се опознали, на някои Мариам дори знаеше малките имена. Беше им направило впечатление, че в думите и в проповедите си за седем дни Христос не се бе повторил нито веднъж. Мариам беше между няколкото успели да се вмъкнат в болницата с „втория Лазар“. Видяното я прекърши окончателно, започна да чувства християнството дълбоко в себе си, по цели нощи повтаряше прорицанията Му, за първи път прозря скритото зад проповедите, неща, за които до появата на месията въобще не бе подозирала.
     Почти не се прибираше у дома. През първите дни се опита да балансира между семейството и Христос, веднъж дори приготви вечеря, но полекичка забрави за вкъщи. Отдаде се изцяло на интуицията си. Христос я водеше, той знаеше къде.
Когато си мислеше за въображаемия Томер, я свиваше сърцето, но бе сигурна, че рано или късно него ще го има и ще са заедно. Той и сега беше с нея, навсякъде с Божия син.
     За семейство вече не можеше да се говори. Йосиф бе вдигнал ръце, загубил надежда, че някога жена му ще се вразуми. Тъгуваше, но и нямаше много време, защото сега всичко бе на неговите ръце.
     Живееше във водовъртеж: къщата, работа на пазара, после я търсеше навсякъде, а между това – лош и неспокоен сън. Мислеше и нищо не измисляше. Тя беше Мариам, неговата Мариам, с която имаха толкова хубави мигове. „Сега този шарлатанин и е завъртял ума!“, беснееше Йосиф.
     Вече бе полунощ. Всичко живо спеше и вероятно сънуваше хубави сънища. Днес Мариам въобще не беше се прибирала. Допреди седмица Йосиф не вкусваше алкохол, но сега в тъмна доба, по никое време допиваше третата си чашка.
     – Сигурно е някъде в покрайнините, омаяна от сладкодумието му... – Прощаваше и, но докога? Не я обвиняваше... – Това са глупости! – каза си Йосиф.
     Когато се запознаха, тя не подаваше сигнали, че е лабилна. Тази набожност сякаш падна от небето.
Това за небето му хареса:
     – Онзи наистина падна от небето... Но от кое небе, Господи, това, синьото ли?
     Йосиф разбираше мъката и неистовото и желание за дете. Знаеше, че рано или късно то ще дойде, беше сигурен. Но на какво се надяваше тя, следвайки странника по петите. Да и вдъх-не майчинство? Едва ли, дори и да е бог или месия!
     А за семейство Калон предстоеше най-лошото. Йосиф не можеше и да предположи, че само след няколко дни Мариам ще напусне страната, следвайки небесния пратеник в божествената му мисия на Земята.