"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава VІ - Лазаре, стани!

Глава VІ

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава V - Око да види, ръка да пипне

Автор: Валентин Стоев Глава V Око да види, ръка да пипне      Тези два дни Корнелия и Албърт се бяха чували по ...

Прочети повече

Лазаре, стани!

     Корнелия Люксембурго, д-р Зак, езиковедът от Еврейския университет Йоси Мендел и ЛекоПрегърбения пътуваха в бял мерцедес по прашен път някъде в източните покрайнини на Йерусалим. Шофираше Мендел, а автомобилът бе собственост на туристическа компания, нает от д-р Зак за 400 долара на ден.
     Последните сведения за Иисус от Назарет бяха, че е някъде тук сред голите хълмове на Юдейската пустиня, а след него, присъединени гласно и негласно, се движат стотина богомолци-поддръжници. Мълвата, че християнският бог Иисус Христос проповядва стария-нов юдаизъм, се носеше из цялата еврейска държава. Към Йерусалим прииждаха хора от Галилея. Правителството – жална му майка, се бе видяло в чудо – нека си проповядва, нека изцелява болни, както е в библейските текстове, но да не ни пречи, да не създава неудобства. Обаче неудобствата, даже тежките проблеми бяха налице, и то за цялата държава. Специалисти пресмятаха загубите на израелската икономика само за трите дни масово богомолство, транспортните и комуникационните проблеми реално затрудняваха движението в цялата държава. В петък Христос бе блокирал за четири часа централния площад на Йерусалим, много хора не отидоха на работа, за да следват Сина човеческий. Истински Божи ренесанс и нова Страстна седмица!
     Правителството се съвещаваше два пъти дневно, насрочено бе и извънредно заседание на израелския парламент, държавата вървеше към пълен блокаж.
     По всичко личеше, че евреите бяха дочакали своя библейски месия. Или поне в това вярваха.
     Но след себе си Иисус оставяше само неразбории.
     Подминати от мерцедеса на Зак, богомолците вдигаха рамене на въпроса за посоката на шествието. Не казвал нищо категорично, но по-приближените му, няколкото души, които от началото вървяха в първата група след него, били споменали, че се е запътил към Галилея. Психиатърът каза на спътниците си, че явно Христос предпочита старите, утъпканите от него пътеки отпреди 2000 години. Във всяко населено място (истината е, че избягваше центровете на големите градове, а предпочиташе покрайнините и селцата) спираше на очевидно познати за него места.
     Проповядваше с тих и смирен глас, а притчите му попадаха на най-точното място – в сърцето: „Всеки, който сам остави къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нива заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. И мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи. Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си...“
     Ако се съди по непрестанно присъединяващите се, Синът Божий вече бе наел доста желаещи за работа на лозето му. Но по всичко личеше, че лозето му не беше това, което бе пръскано и торено от християнството. Повече от ясно бе, че Иисус милее и люби религията на Авраам и Мойсей, на роднините си и най-вече на избрания от Отеца му народ – евреите. И никога не е милял за друго лозе.
     Корнелия Люксембурго и Албърт Зак се бяха смесили с тълпата, Мендел, който току-що им беше казал на шега: „И какво, един наш равин ви стана Спасител!“, също. ЛекоПрегърбения пак стоеше встрани, но така, че всичко да му е под око.
Специалистът по древни езици Йоси Мендел бързо-бързо се върна в колата. Много му бе дошло, гълташе поредното хапче за глава и се опитваше да мисли за нещо друго. Бяха го помолили да се включи в групата „за всеки случай“, за него щеше да има реална работа, само ако се стигнеше до пряк контакт между двамата учени и месията. Нещо като посредник и преводач.
     Когато след час и половина и останалите трима се прибраха в колата, се чувстваха като пребити кучета.
     – Не е от висенето, а от емоцията... – Корнелия призна, че и на нея и е дошло множко. Чувстваше се емоционално изчерпана и физически изтощена.
     Беше го огледала, за два дни бе изснимала четиринадесет филма, които вече се обработваха в катедрата по антропология на Нюйоркския университет.
     До вечерта научният съвет трябваше да излезе с решение и тя щеше да разбере какво още се иска от нея. Бе използвала последни научно-приложни методи за наблюдение и фини измервания – слава Богу, от разстояние – чрез които ще бъдат съпоставени и установени вече известните подробности за него, за расата му, както и характерните костно-черепни особености на хората, населявали тези земи през І-ІІ век.
     ЛекоПрегърбения също се бе приближил до спрелия автомобил и оживено разговаряше по мобилния си телефон. Нищо не се чуваше, но компанията отдавна се бе досетила кой всъщност е той. Не им пречеше, а не беше тайна, че неговата мисия включва и разумно съдействие при нужда.
     Държавата Израел им помагаше – без да досажда и да напътства, но под зоркото око на службите.
     В страната цареше тотално объркване, трети ден вече нямаше официално становище на правителството за небесния гостенин. Предстоеше неделята, за християнския свят почивен ден, а за евреите – начало на работната седмица. Именно за неделя бе насрочено тежкото правителствено заседание.
     Междувременно месията отново бе поел на път. Тълпата след него – също. Четиримата припалиха мерцедеса, който съвсем скоро щеше да избуши – 12 километра се движеше на втора скорост и моторът вреше и кипеше. Вече се бе разбрало, че крайната цел на водача е малкото градче Бет Шемеш (в превод „Град на слънцето“), и по-точно местната болница.
     Пред вратата и управата стоеше в очакване, без да знае как да реагира, ако месията понечи да влезе. Докато решат какво да правят, Иисус прекрачи прага и тръгна по осветения коридор. Освен четиримата от мерцедеса, които успяха не без помощта на ЛекоПрегърбения да се вмъкнат, влязоха още няколко богомолци от предната редичка, между тях и Мариам Калон.
     Божият син хлътна в първата болнична стая, приближи се до леглото вляво и заприказва нещо на ухото на болния, който – после се разбра – е бил в кома. След минута руменината по лицето на страдалеца се завърна, той отвори очи и се опули. Божественото чудо се случваше на живо 2000 години след библейския Лазар. Не се чу „Лазаре, стани!“, но пациентът – о, чудо! – се изправи и пожела... да посети тоалетната.
     Не му се било случвало от месеци. Лекарите гледаха онемели, а после обясниха на Албърт Зак, че болният Шломо Гайер бил три месеца в кома след тежък мозъчен инсулт и с много лоша медицинска прогноза. Зрелището беше неописуемо.
     Вратите на болничните стаи бяха широко отворени и отвсякъде Го викаха: „Помогни, милостиви Боже, и на мене!“
     След като поработи няколко часа и даде сила и кураж на още десетина души, Христос внезапно реши да си тръгне. Лежащо болни, кой по пижама, кой без чехли, започнаха да се присъединяват към множеството. Те не се съмняваха, че месията ги е посетил. Зак, Корнелия, Мендел и дори ЛекоПрегърбения още стояха замаяни в коридора. Новият Лазар се бе изправил пред очите им.
     За щастие антроположката бе филмирала повтореното библейско чудо, както впрочем и няколкото телевизионни камери, които следваха Божията процесия още от Йерусалим. Светът вече бе видял втория Лазар, а това тотално объркваше нещата. „Случаят Йерусалим“ застрашаваше устоите на научно обяснения и подреден човешки свят.
     – Само да не се запъти на сватба... – промълви Албърт Зак, намерил сили да се шегува: дали следващото чудо нямаше да е превръщане на водата във вино...
     И четиримата нямаха сили да продължат. Бяха изцедени до смърт от видяното. Пред очите им се бе случило нещо, което само един Бог можеше да обясни.
     Но той явно нямаше никакво желание за това.
     Вечерта в хотела Зак и Люксембурго останаха в стаите си. Здравата вечеря, за която през целия ден се бяха точили, се отлагаше. „О, Господи, какви ги свърши!“ – кръстеше се Корнелия, която между другото не си спомняше да е правила това през целия си съзнателен живот.
     Следваше неделята. За християнския свят – почивен ден, за евреите – начало на работната седмица.
     За неделя в Израел бе насрочено правителствено заседание с една-единствена точка в дневния ред: „Събитието!“ Пък било то второто пришествие на Христос или появата на новия месия.