Орешарски се подразни на въпрос за протестите

След края на конференцията от bTV беше зададен въпрос към премиера как ще коментира, че дори на форум на такова високо равнище основната тема са социалните вълнения. Орешарски отговори, че ако журналистите са разбрали само това от форума, значи не са следили внимателно.

Орешарски: Ще издържим, въпросът е ГЕРБ ще може ли да издържи

Ние сме издържливи, питам се докога ГЕРБ ще издържи. Това заяви в кулоарите на Народното събрание премиерът Пламен Орешарски след днешн...

Прочети повече

Преди началото на конференцията, която се проведе в хотел "Шератон", Орешарски беше посрещнат с викове "Оставка". Група от 15-тина протестиращи не пропуснаха да го освиркат, а петима привърженици на премиера викаха в негова подкрепа, докато той влизаше през главния вход.

При пристигането си Пламен Орешарски използва централния вход на хотела за разлика от предишен форум - с гръцкия бизнес, когато избегна среща с очакващите го граждани като влезе от задния вход. Орешарски влезе с усмивка. Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се пошегува, че премиерът поне ще научи всички задни и странични входове.

„Какво им е на задните входове? Те са направени също за хора. Според мен, важното е да се върши работа, а другото са подробности”, коментира премиерът по-рано днес в парламента.

Аз съм оптимист, че в обозримо бъдеще, финансовите пазари наистина ще заработят така ефективно, както работеха десетилетия, след голямата предходна криза от 20-те години на миналия век. Това каза Орешарски на конференцията.

На този етап ми се струва, че китайските инвестиции са твърде слаби и неустойчиви. Гледаме със засилен поглед на всички сериозни инвестиции, особено в частния сектор, които подобряват технологичния потенциал на българската икономика. В тази връзка бихме насърчили частни китайски инвестиции в частния сектор в България, и сме по-внимателни при инвестиции, насочени към публичния сектор, поради водената политика на въздържане от прекомерно заемане и задлъжняване на държавата, каза Пламен Орешарски.

Акция "Оставка" в 14-тата минута на мача с Чехия

Числото 14 определено се превръща в „нещастно” число за премиера Пламен Орешарски. Днес, в 14-тата минута на решителния мач...

Прочети повече

Трябва да направим регулациите така, че моделът на свободния пазар и свободната инициатива да работи добре, а за тази цел мисля, че държавата трябва да възстанови регулациите си върху финансовия сектор. Мисля, че има напредък в това отношение, ако наблюдаваме усилията на Европейската комисия, каза Пламен Орешарски.

Ние станахме първата страна, в която беше организиран протест срещу фискално разхлабване. Страни, не само от Южна Европа, но и други европейски страни, които нямаха добри монетарни фискални показатели, бяха първи в общественото недоволство, в масови стачки. Не мисля, че има чак толкова пряка релация между фискалната стабилност и масовите недоволства. Мисля, че масовите недоволства са резултат на лоши политики. Последните 5 години в почти всички европейски страни имаше по-интензивни или по-слаби протести срещу фискални рестрикции.

По думите му - стягането на фиска не е свързано пряко с обществените настроения.

В добрите икономически времена преди 2009 година, България привличаше рекордни преки външни инвестиции и заемаше рекордни места в европейската общност, каза министър-председателят Пламен Орешарски.

"Стремежът ни е - да възстановим интереса на външните инвеститори и да подтикнем активността на местните. Решени сме - да продължим реформите в ключови сектори – здравеопазване, образование и административни услуги. През последните години, наблюдавахме застой в тези сфери. Считам, че последователните ни действия в изброените направления ще дадат желаните резултати", добави Орешарски.

СДВР разследва събитията от 8 октомври, "Протестна мрежа" се оплаква от репресия

Блокадата на коретежа на премиера Пламен Орешарски пред Софийската художествена галерия на 8 октомври се разследва от СДВР. По случая е...

Прочети повече

"Свидетели бяхме, как само за 20 години се сринаха, 2 икономически модела – на централизираните икономики от съветски тип и този на дерегулираните пазари от уолстрийтски тип. Толкова е дистанцията от време на рухване на два техни символа – Берлинската стена и „Лемън брадърс”. България е от страните, които изживяха и двете кризи. През последните 5 години се шегуваме, че кризата не ни плаши, защото все още не сме излезли от предишната криза. Ако перифразирам една популярна сентенция – важното е, че кризите не ни убиха, и се надявам, че ни направиха по-силни", каза още Пламен Орешарски.

Българският кредитен рейтинг е най-висок измежду балканските страни, според трите водещи рейтингови компании. „България влезе в кризата преди 5 години в отлична финансова кондиция, след като предходните 4 години, преди 2008 година, водеше благоразумна предпазна политика на бюджетни излишъци от 3 и над 3 на сто на касова основа. Това ни позволи да намалим равнището на публичния дълг до рекордно ниските 14% от БВП. В същото време, успяхме да натрупаме фискални резерви, надхвърлящи 10 на 100 от БВП. Това предпази от разстройване публичните ни финанси, въпреки че в последните няколко години невинаги бяхме последователни в антицикличните политики. Настоящата ни фискална позиция е сред най-стабилните спрямо другите 27 наши партньори – бюджетен дефицит от 2% и публичен дълг от порядъка на 17%”, добави Орешарски.

„Банковата система също издържа на изпитанията на кризата. Добре капитализирана, с достатъчна ликвидност и предпазена от токсични активи, тя не ангажира никакви публични фондове, за да поддържа своя стабилитет. Тези достижения във финансовия сектор и в сектора на публичните финанси обаче не предпазиха икономиката ни от сривове. Ефектите на влошената външна среда се проявиха в няколко хоризонтални финансови направления – свиване на външните и вътрешни инвестиции, ограничено външно търсене на българските продукти и намаляване на стопанската активност вътре в българската икономика. Като добавим и водената в отделни периоди хаотична икономическа политика, ще завършим картината на доста колебливо представяне на икономиката ни в последните години. Сходна е картината и в икономиките в региона, въпреки спецификата им. Днес българската икономика все още носи белезите на 5-годишната рецесия”, каза още министър-председателят.