България се справя изключително добре с еврофондовете, защото страната ни е сред страните с най-висока усвояемост и най-добър ефект от инвестициите именно чрез финансов инженеринг. Това заяви пред журналисти министърът за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова.
Още: Скандалът с 4400-те държавни имота: Правителството спира продажбите - засега
Още: Горите и пожарите: Киселова загатна, че държавата мисли за залесяване
Павлова припомни, че България е била със стартов капитал през 2007-2013 г. от около 720 млн. лв., който е бил удвоен и в някои фондове – утроен. „Инвестициите не само се реализираха в успешни проекти, но вече имаме възвръщаемост и реинвестиране на възвърнатия ресурс от тези инвестиции, което в максимална степен покрива идеята и концепцията за тези фондове по линия на финансовия инженеринг”, подчерта ресорният министър.
Според Павлова в сегашния програмен период 2014-2020 г. ангажиментът ни е още по-голям, двойно по-голям е и ресурсът, който трябва да осигурим през оперативните програми именно чрез финансов инженеринг и инструменти в размер на 1,5 млрд. лв. стартов капитал.
„България направи различен подход - да създадем фонд на фондовете, който координирано да управлява този ресурс, тоест капитала да остане в България и българската финансова система да са тези, които да бъдат основни финансиращи органи и повече финансов капитал. Това ще ни даде изключителна основа за периода след 2020 г., където делът на финансовите инструменти ще бъде по-голям, а ние вече да имаме опит и капацитет и да е една работеща система и да имаме плаващ преход”, поясни министърът за българското председателство на Съвета на ЕС 2018, предаде БГНЕС.
Още: "Продължаваме промяната" с петиция срещу разпродажбата на хиляди държавни имоти
Още: "Държавната Lafka": Денков за магазините за хората и как Пеевски съсипва всичко, до което се докосне
Павлова е категорична, че не трябва да пропускаме в дебата по време на председателството, че финансовият инженеринг е важен, ценен за икономиката, но това не трябва да спира възможността слабо-развитите ни региони да продължат да получават безвъзмездна финансова помощ за базисна инфраструктура. От друга страна тя изтъкна, че сектори като социалния, образователния, са все още сектори, в които имаме нужда от безвъзмездно финансиране и подкрепа. Трябва да намерим този баланс, особено след 2020, когато и ресурсът ще е по-малко, каза още Павлова.
