Русия праща човек на Луната

Космически кораб "ще проведе демонстративен обиколен полет с последващо кацане на космонавти на повърхността на Луната и завръщането им на Земята" до 2030 г., сочи информация, изтекла от стратегически документи на руската космическа агенция „Роскоскос”, предаде Телеграф.

Москва периодично анонсира амбициозни планове за космически изследвания през последните години, но това е първият път, в който се дава краен срок за пилотирана мисия до Луната.

За справка, Русия спечели първия тур на космическата надпревара, когато изстреля първия човек, обиколил орбитата на Земята - Юрий Гагарин, през 1961 г. Армстронг и Бъз Олдрин-младши обаче изпълниха обещанието на Джон Ф. Кенеди да стъпят на Луната до края на десетилетието, приземявайки се на 20 юли 1969 г. с „Аполо 11”. В последствие Съветският съюз отмени своята лунна програма.

Плановете за изпращане на космонавти на Луната може да помогнат за съживяване на руската космическа програма след дълъг проблемен период. За сведение, през миналата година се разбиха няколко руски сателита, а през януари (т. г.) в земна орбита изгоря пробонабиращият апарат „Фобос Грунт”, изпратен към един от спътниците на Марс – Фобос. Миналата седмица „Роскосмос” претърпя поредното унижение, след доклади, според които главнокомандващият на агенцията, Владимир Поповкин, претърпял травми след предполагаемо сбиване по време на работа.

Юрий Караш, член-кореспондент на Руската Академия по космонавтика, заяви, че някогашната космическа слава няма да бъде възстановена, дори и след провеждането на символичен полет до Луната. „Тогава, през 1960 г., Съветският съюз се състезаваше наравно със Съединените щати”, каза той.

„Трудно е да се намери по-добър начин да се нарани руския престиж и да се подчертае руската технологична изостаналост от това, да се изпратят космонавти на Луната около 2030 г., или 60 години след успешната мисия на американците.”

Караш заяви, че ресурсите могат да бъдат далеч по-ефективно изразходвани за финансиране на пилотиран полет до Марс, което би стимулирало науката в търсене на нови технологии, обезпечаващи 450-те дни, нужни за отиване и връщане до Червената планета.

В пост-съветската ера, Русия си сътрудничи с други страни в експлоатацията на руската станция „Мир” и „Международната космическа станция” (МКС). В момента тя се е нарамила със задачата да транспортира доставки до МКС посредством капсулата „Союз”.

Новоизбраният руски президент Путин демонстрира явно желание за възстановяване на старата руска космическа слава. Миналата година, по случай 50-годишнината от полета на Гагарин, той заявява: "Русия не трябва да се ограничи до ролята на международен космически лодкар".

Според Путин пилотираните космически мисии трябва да бъдат възродени до 2018 г., когато се очаква да стартират първите полети на космодрума „Vostochny” – проект на стойност 13,5 млрд $, понастоящем реализиращ се в руския Далечен изток.

Съветският съюз, Съединените щати и Китай са единствените страни, които до момента са реализирали пилотирани космически полети. Индийската космическа агенция обяви през 2010 г. намеренията си за реализиране на човешка мисия на Луната до 2020 г. Според мнозинството учени и Китай ще е в състояние да реализира такава мисия до 2025 г.

Американският президент Обама заяви през 2010 г., че се надява да изпрати астронавти на Марс до 2030 г., след което обаче самия той оряза финансирането на безпилотни мисии до Червената планета миналия месец. В последствие той отмени и плана на Джордж Буш за повторно покоряване на Луната до 2020 г.

Учените вярват, че от повърхността на Луната би могло да се извличат благородни метали и хелий-3 (рядък изотоп с потенциал за производство на енергия). Освен това, „Роскосмос” предполагат, че изграждането на лунна база ще послужи като опорна точка за множество бъдещи полети до Марс.