Как работи банковата система?

Търговските банки събират свободни ликвидни средства (спестявания) под формата на депозити и ги отпускат като заеми (кредити) при определени условия. Разполагащите с тези свободни средства се наричат спестители, а имащите нужда от тях – заематели.

Печалбата на банките идва от разликата между спечеленото от средствата на заемателите (кредитите) и похарченото за привличането на средствата на спестителите (депозитите).

Какво е депозит и какви са видовете депозити?

Ключова роля на банката е да приема депозити. Практически те са обещания на банката за приемане на свободни средства, върху които се изплаща определена лихва, а собственикът им има достъп до тях според конкретни правила. Съществуват 2 вида депозити – с незабавен и отложен достъп.

С незабавен достъп са безсрочните и разплащателни депозити, при които спестителят (наричан още депозитор) във всеки момент има достъп до вложените средства, но получава сравнително ниска лихва. С отложен достъп са спестовните или срочните депозити. При тях вложителят трябва да заяви тегленето предварително (при спестовните) или има право да тегли само на определени дати (при срочните). Тъй като банката може да разполага с тези средства, лихвите по тях са по-високи.

Какво трябва да знаем за кредитите?

Друга основна роля на банките е да отпускат кредити (затова и ги наричат кредитори или заемодатели). Това са заемите, които банките предоставят на различни стопански субекти – заематели.

Кредитите най-общо се делят на 3 вида: търговски, ипотечни и потребителски. Търговските (корпоративни) кредити се дават на фирми за реализирането на бизнес проекти, от което фирмите печелят.

Ипотечните кредити се отпускат на фирми или домакинства за финансирането на недвижима собственост (имот), която най-често служи за обезпечение по кредита. Най-често срещаните ипотечни кредити са жилищните, предназначени за финансиране на строеж или покупка на жилище, подобрения или ремонт в него. При този вид кредити банката следи средствата да се използват по предназначение. Срокът им принципно е по-дълъг (обикновено над 10 години) от този по потребителските кредити, а лихвата е по-ниска от тази по потребителските, заради по-сигурното обезпечение.

Потребителските кредити се заемат на домакинствата, за да финансират текущи нужди, като покупка на кола или на други стоки и/или услуги. Домакинствата изплащат тези кредити с бъдещите си доходи и дължат плащания на банката на предварително определени дати (т.нар. падеж).

Потребителските кредити обикновено се отпускат за по-малки по размер суми, като обезпечението по тях може да е поръчителство, работна заплата, залог на движимо имущество и др. Лихвите по потребителските кредити обичайно са по-високи, в сравнение с лихвите по ипотечните и жилищните кредити.

Разплащания и ликвидност

Изпълнявайки третата си основна роля, банките извършват и обслужват разплащания, като използват резервите си – пари в наличност и депозити в централната банка. Парите в наличност се намират физически в банката и тя може да ги използва във всеки момент, например ако я посети клиент, който иска да изтегли някаква част от депозита си.

Депозитът в централната банка се използва за разплащания с други банки, но и служи като гаранция, че съответната банка спазва законовите изисквания.

За банките е важно да поддържат ликвидността си т.е. възможността да превръщат активи в пари в брой, за да извършват всички необходими плащания, както и да поддържат капитала си. Тези финансови институции се стремят да получат възможно най-голяма доходност при най-малко риск от активите си и да привлекат най-много средства по възможно най-евтин и сигурен начин.

Банковата система е фундаментална за всяка икономика, а доверието играе ключова роля в нея (самата дума „кредит“ означава доверие). Затова банките трябва да бъдат управлявани отговорно и професионално и да поддържат безупречна репутация.