Българската държава упорито пази в тайна от обществото имената на производителите на фалшиви храни. Това е изводът на Сдружението за достъпна и качествена храна (ЗДКХ), което изрази в своя позиция разочарованието си от пълното нежелание на властта у нас да промени Закона за храните.
От сдружението обаче уточняват, че Брюксел вече е информиран за бездействието на българската страна по проблема.
ЗДКХ ще продължи да предоставя данни, анализи и сигнали на национално и европейско ниво, докато борбата с фалшивата храна не се превърне в реална държавна политика, а не да остане поредното политическо обещание, пишат те в позицията си.
Още: На косъм от трапезата ни: Отровни ядки, краставици с парацетамол и риба с живак
Какво е "фалшива храна"
От ЗДКХ обобщават, че научните дефиниции и данните, използвани от регулаторни органи и специализирани индекси, определят измамата с храни като умишлена и икономически мотивирана практика, включваща:
- • подмяна на храни или съставки (напр. конско месо, продавано като говеждо)
- • разреждане и добавяне на по-евтини или недекларирани вещества (сиропи в мед, евтини масла в "екстра върджин" зехтин)
- • подвеждащо етикетиране – "био", "натурален", "без ГМО", "100% сок"
- • фалшифициране на произход, марка или сертификати
- • манипулиране на срокове на годност и документи
- • нерегламентирано отклоняване на продукти през "сиви" канали
Според експертите над 70% от измамите се извършват на ниво суровина или единична съставка, което ги прави почти невидими за рутинния контрол. Най-често обект на "фалшификации" са подправките и прахообразните продукти, ядките, млечните продукти, рибата и морските дарове, месото, медът и напитките, представяни като "натурални".
Още: Заради фалшивите сирена БАБХ ще проверява сигнали
По международни данни измамите с храни засягат между 8 и 10% от световния пазар и водят до икономически загуби до 36,8 милиарда евро годишно. Реалният мащаб обаче вероятно е много по-голям.
Източник: iSTock
Държавата мълчи и толерира измамите с храни
От ЗДКХ твърдят, че от над 3 години правят опити, провеждат разговори и дават официални предложения към всички парламентарно представени партии в рамките на няколко поредни Народни събрания, относно идеята си за промяна в Закона за храните. Целта е да се позволи публично оповестяване на системните нарушители. Досега обаче инициативата не е получила подкрепа от нито една политическа сила.
"Това се случва на фона на многократни публични заявления от политици и няколко поредни министри на земеделието за "нулева толерантност" към измамите с храни – разминаване между думи и реални законодателни действия, което ЗДКХ определя като крайно тревожно", се казва в становището.
Още: Пламен Абровски: Ето как се прави фалшив кашкавал
"Когато международните данни показват, че фалшивата храна е системен глобален проблем, отказът да се въведе публичност за системните нарушители означава мълчаливо толериране на измамата. Без прозрачност няма превенция, а без превенция рискът остава за сметка на потребителите и коректните производители", заяви инж. д-р Андрей Велчев, председател на Управителния съвет на ЗДКХ.
Сигнали до ЕК и ЕП срещу България
От ЗДКХ съобщиха, че вече работят активно със своя международен партньор SAFE – Food Advocacy Europe, на който сдружението е единственият български член.
Организацията е в постоянна комуникация с Европейския парламент и Европейската комисия, като институциите в Брюксел вече са информирани за липсата на реална политическа воля в България.
Според ЗДКХ това е особено важно в контекста на въвеждането на еврото, когато ценовият натиск и наблюдаваните аномалии по хранителната верига увеличават риска от спекула и хранителни измами.
Тревога от липсващата позиция на омбудсмана
"Допълнителна тревога буди фактът, че вече няколко месеца ЗДКХ очаква официален отговор от Омбудсмана на Република България във връзка с неговата позиция относно измамите с храни – тема, която засяга всеки българин като потребител. До настоящия момент няма отговор от екипа на омбудсмана, въпреки официалните писма и покани", твърдят от ЗДКХ.
Според тях особено тревожен е фактът, че институцията на омбудсмана е единствената държавна институция, която от началото на съществуването на ЗДКХ не е приела среща със Сдружението, въпреки десетките покани за диалог.
"Когато институцията, призвана да защитава правата на гражданите, мълчи по тема, която засяга ежедневно здравето, доходите и доверието на хората, това вече не е административен пропуск, а сериозен институционален проблем", подчерта инж. д-р Андрей Велчев.
ЗДКХ настоява за незабавни законодателни промени, позволяващи публично оповестяване на системните нарушители; засилен държавен и независим лабораторен контрол при рискови храни; задължителни оценки на уязвимостта към измами по веригата на доставки; ефективни санкции и реална прозрачност и активна и достъпна информираност на потребителите.
