Галактиката Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път, съдържаща няколко пъти повече звезди. Сега международен екип от учени е изяснил как тя е успяла да достигне такъв огромен размер.
Учените са установили отдавна, че в нашата галактика – Млечния път, има приблизително 100 милиарда звезди. Колкото до планетите, там диапазонът на мненията е доста голям – от 100 милиарда до 3.
Представете си 100-те милиарда звезди на Млечния път като плоско спокойно езеро. Представете си как някой пуска камък с размерите на 400 милиона слънца в тази вода.
Астрономи от Пекинския университет са публикували ново изследване, в което се опитват да отговорят на въпроса, колко време ще трябва да чака човечеството, за да получи отговор от извънземните, пише Universe Today.
Загадъчното гама-лъчение от центъра на Млечния път се поддаде на обяснение. Най-добрият кандидат за ролята на неговия източник се оказа неотчетена популация от милисекундни пулсари, която се образува по „нестандартен” механизъм.
Рентгенови изображения показват сложната динамика на ударните вълни и плазмата в остатъка от свръхновата Касиопея А. Разширяването на плазмения облак не е равномерно и някои участъци от ударната вълна се придвижват към центъра на взрива, т.
Южноафриканският радиотелескоп MeerKAT е получил детайлно изображение на един от най-мистериозните космически обекти – така наречените странни радиопръстени, или „орки“ (ORCs – Odd Radio Circles).
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Неочаквано откритие е направил екип на Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в САЩ. При изучаване на струи (джетове) на галактиката Messier 87 (M87) учените са открили загадъчна спираловидна структура, която много прилича на структурата на ДНК.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Неочаквано откритие е направил екип на Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в САЩ. При изучаване на струи (джетове) на галактиката Messier 87 (M87) учените са открили загадъчна спираловидна структура, която много прилича на структурата на ДНК.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Загадъчното гама-лъчение от центъра на Млечния път се поддаде на обяснение. Най-добрият кандидат за ролята на неговия източник се оказа неотчетена популация от милисекундни пулсари, която се образува по „нестандартен” механизъм.
Представете си 100-те милиарда звезди на Млечния път като плоско спокойно езеро. Представете си как някой пуска камък с размерите на 400 милиона слънца в тази вода.
Астрономи от Пекинския университет са публикували ново изследване, в което се опитват да отговорят на въпроса, колко време ще трябва да чака човечеството, за да получи отговор от извънземните, пише Universe Today.
Учените са установили отдавна, че в нашата галактика – Млечния път, има приблизително 100 милиарда звезди. Колкото до планетите, там диапазонът на мненията е доста голям – от 100 милиарда до 3.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Южноафриканският радиотелескоп MeerKAT е получил детайлно изображение на един от най-мистериозните космически обекти – така наречените странни радиопръстени, или „орки“ (ORCs – Odd Radio Circles).
Галактиката Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път, съдържаща няколко пъти повече звезди. Сега международен екип от учени е изяснил как тя е успяла да достигне такъв огромен размер.
Рентгенови изображения показват сложната динамика на ударните вълни и плазмата в остатъка от свръхновата Касиопея А. Разширяването на плазмения облак не е равномерно и някои участъци от ударната вълна се придвижват към центъра на взрива, т.
Галактиката Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път, съдържаща няколко пъти повече звезди. Сега международен екип от учени е изяснил как тя е успяла да достигне такъв огромен размер.
Учените са установили отдавна, че в нашата галактика – Млечния път, има приблизително 100 милиарда звезди. Колкото до планетите, там диапазонът на мненията е доста голям – от 100 милиарда до 3.
Представете си 100-те милиарда звезди на Млечния път като плоско спокойно езеро. Представете си как някой пуска камък с размерите на 400 милиона слънца в тази вода.
Австралийски учени са наблюдавали регион от Космоса с названието Vela-X 1 в Млечния път, който е на 1300 светлинни години от нас.
Астрономи от Пекинския университет са публикували ново изследване, в което се опитват да отговорят на въпроса, колко време ще трябва да чака човечеството, за да получи отговор от извънземните, пише Universe Today.
Астрономите се надяват да получат своевременно предупреждение, че недалече от Земята се е взривила звезда и се е превърнала в свръхнова.
Загадъчното гама-лъчение от центъра на Млечния път се поддаде на обяснение. Най-добрият кандидат за ролята на неговия източник се оказа неотчетена популация от милисекундни пулсари, която се образува по „нестандартен” механизъм.
Рентгенови изображения показват сложната динамика на ударните вълни и плазмата в остатъка от свръхновата Касиопея А. Разширяването на плазмения облак не е равномерно и някои участъци от ударната вълна се придвижват към центъра на взрива, т.
Международен екип от астрономи съставиха най-подробната карта на магнитните полета на гигантска нишковидна „кост“ на Млечния път.
Данните от космическия телескоп Gaia са позволили да се оцени с точност възрастта на субгигантите в нашата Галактика и да се проследи нейната история.
Южноафриканският радиотелескоп MeerKAT е получил детайлно изображение на един от най-мистериозните космически обекти – така наречените странни радиопръстени, или „орки“ (ORCs – Odd Radio Circles).
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Учени от университетите в Чикаго и Фордъм в САЩ са изследвали три свръхярки рентгенови източника (ULX) в спиралната галактика NGC 891.
Астрономите са съставили най-подробната карта на околностите на съществуващата черна дупка в центъра на Млечния път – Стрелец А*.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Неочаквано откритие е направил екип на Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в САЩ. При изучаване на струи (джетове) на галактиката Messier 87 (M87) учените са открили загадъчна спираловидна структура, която много прилича на структурата на ДНК.
