Астрофизиците от университета Ла Лагуна на Канарските острови са открили рядко космическо явление – пръстен на Айнщайн, възникващ в резултат на това, че гравитацията на масивно тяло изкривява електромагнитното лъчение, идващо към Земята от по-далечния обект.
Астрофизици от Канада представиха най-точната днес оценка на Млечния път. Изследването на учените е публикувано в изданието Astrophysical Journal, съобщава The Guardian.
Наблюденията на големи галактики са установили, че процесите на звездообразуване в "най-спокойните" галактики спират в резултат на формирането на така наречените червени гейзери – потоци от свръхгорещ газ, пораждани от свръхмасивната черна дупка в техния център, става ясно от статия, публикувана в изданието Nature.
Изследвайки неголямата галактика AGC 198691, която се намира на 30 милиона светлинни години от земята, Алек Хиршхауер от университета на Индиана в Блумингтън и колегите му са изяснили, че тя изглежда като галактиките малко след Големия взрив.
Астрофизикът Димитра Атри от Института за космически науки „Блу Марбъл“ е изследвал хипотетичните загуби на атмосфера на Марс поради глобални космически катаклизми.
Халото на Млечния път се оказва продълговато, а не сплеснато, както са смятали учените по-рано. Авторите от Института по астрономия на Кеймбриджкия университет са публикували своето изследване на сайта arXiv.
Голяма част от галактичните космически лъчи, достигащи Земята, произлизат от близки купове масивни звезди. До този извод са стигнали учени при наблюдения с научния инструмент CRIS (Cosmic Ray Isotope Spectrometer) на спътника ACE (Advanced Composition Explorer) на НАСА.
Астрофизици от Станфордския университет в Калифорния са изучили детайлно снимка на галактиката SDP.81 и открили незабелязана по-рано галактика джудже, състояща се предимно от тъмна материя.
Американски учени обявиха, че разширяват търсенето на радио сигнали от извънземен разум в още 20 000 слънчеви системи, които досега бяха считани за безинтересни от гледна точка възможност за наличие на извънземни на тях, пише БГНЕС.
Американски учени от екипа на "Хъбъл" установиха най-далечното видимо място от Вселената. Те откриха най-отдалечената от всички известни галактики в Космоса - на 13,4 милиарда светлинни години от Земята, пише БГНЕС.
Седем години след предишния опит да се картографира нашата галактика телескопът APEX ни е предоставил нещо още по-интересно – карта на Млечния път, която отразява четири пъти повече територия, отколкото всичко, което сме виждали досега.
Астрофизици за първи път са открили източника на бързите радиоимпулси, които преди са приписвани на извънземни. Откритието е извършено с помощта на оптични обсерватории и радиотелескопи, а резултатите от изследването са публикувани в сп.
Властите на Китай ще преселят почти 10 000 жители от югозападната провинция Гуейджоу заради завършването на строителството на 500-метровия радиотелескоп FAST, който ще търси извънземни цивилизации.
Астрофизици обясниха природата на един от загадъчните бързи радиоимпулси – единичен изключително мощен радиоимпулс с продължителност няколко милисекунди, който няма обяснение от съвременната наука.
Американски учени от екипа на "Хъбъл" установиха най-далечното видимо място от Вселената. Те откриха най-отдалечената от всички известни галактики в Космоса - на 13,4 милиарда светлинни години от Земята, пише БГНЕС.
Астрофизици обясниха природата на един от загадъчните бързи радиоимпулси – единичен изключително мощен радиоимпулс с продължителност няколко милисекунди, който няма обяснение от съвременната наука.
Властите на Китай ще преселят почти 10 000 жители от югозападната провинция Гуейджоу заради завършването на строителството на 500-метровия радиотелескоп FAST, който ще търси извънземни цивилизации.
Астрофизици за първи път са открили източника на бързите радиоимпулси, които преди са приписвани на извънземни. Откритието е извършено с помощта на оптични обсерватории и радиотелескопи, а резултатите от изследването са публикувани в сп.
Астрофизици от Станфордския университет в Калифорния са изучили детайлно снимка на галактиката SDP.81 и открили незабелязана по-рано галактика джудже, състояща се предимно от тъмна материя.
Седем години след предишния опит да се картографира нашата галактика телескопът APEX ни е предоставил нещо още по-интересно – карта на Млечния път, която отразява четири пъти повече територия, отколкото всичко, което сме виждали досега.
Халото на Млечния път се оказва продълговато, а не сплеснато, както са смятали учените по-рано. Авторите от Института по астрономия на Кеймбриджкия университет са публикували своето изследване на сайта arXiv.
Американски учени обявиха, че разширяват търсенето на радио сигнали от извънземен разум в още 20 000 слънчеви системи, които досега бяха считани за безинтересни от гледна точка възможност за наличие на извънземни на тях, пише БГНЕС.
Наблюденията на големи галактики са установили, че процесите на звездообразуване в "най-спокойните" галактики спират в резултат на формирането на така наречените червени гейзери – потоци от свръхгорещ газ, пораждани от свръхмасивната черна дупка в техния център, става ясно от статия, публикувана в изданието Nature.
Астрофизици от Канада представиха най-точната днес оценка на Млечния път. Изследването на учените е публикувано в изданието Astrophysical Journal, съобщава The Guardian.
Изследвайки неголямата галактика AGC 198691, която се намира на 30 милиона светлинни години от земята, Алек Хиршхауер от университета на Индиана в Блумингтън и колегите му са изяснили, че тя изглежда като галактиките малко след Големия взрив.
Астрофизиците от университета Ла Лагуна на Канарските острови са открили рядко космическо явление – пръстен на Айнщайн, възникващ в резултат на това, че гравитацията на масивно тяло изкривява електромагнитното лъчение, идващо към Земята от по-далечния обект.
Голяма част от галактичните космически лъчи, достигащи Земята, произлизат от близки купове масивни звезди. До този извод са стигнали учени при наблюдения с научния инструмент CRIS (Cosmic Ray Isotope Spectrometer) на спътника ACE (Advanced Composition Explorer) на НАСА.
Астрофизикът Димитра Атри от Института за космически науки „Блу Марбъл“ е изследвал хипотетичните загуби на атмосфера на Марс поради глобални космически катаклизми.