„В голяма степен държавата откликна на исканията на бизнеса, но за мен винаги въпросът е бил откъде ще даде тези пари, защото държавата не създава стойност, тя преразпределя брутния вътрешен продукт.
В студиото на „Лице в лице“ по bTV икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, коментира влиянието на войната в Близкия изток върху световната и българската икономика. „Когато има несигурност, когато се вдигат цените на суровини, в случая на горивата, това води до опасение от забавяне на растежа, опасност от рецесия“, коментира Ганев.
Европейските цени на природния газ скочиха рязко след разменените удари между Иран и Израел по ключови енергийни обекти. Паралелно с това продължава и поскъпването на горивата – пряк ефект от ескалацията на конфликта, започнал в края на февруари.
В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г. Според Петър Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ.
„Мисля, че повечето оценки са, че изтеглянето на бюджета е добра новина, защото имаше нужда да се чуят повече мнения, да се съберат повече предложения, да се обсъдят и евентуално да се извърви наново цялата бюджетна процедура“.
Проблемите в проектобюджета за 2026 г. се задълбочават, а рисковете от неизпълнение на приходите остават високи. Това коментира икономистът Димитър Чобанов относно рамката, внесена от управляващото мнозинство.
Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.
Приходите в бюджета нарастват с 3,2 млрд. лв. или 11,5% спрямо същия период на миналата година, отчете преди дни министърът на финансите Теменужка Петкова. „Приходите, които сме събрали от 1 януари до 31 май 2025 г., са над 31,5 млрд. лв.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
След кратката нощна буря, свързана с бюджета, увеличението на пенсиите по швейцарското правило е възстановено. Останалите параметри на бюджета също са ясно вече. „Това, което се случва, е израз на бюджетен нихилизъм.
И без да сме в еврозоната, България достигна рекордна инфлация за последните 30 години. Това коментира в студиото на „На Фокус” по Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. „Самият факт, че от няколко години си говорим за 3 процента дефицит в бюджета, значи, че сме на ръба.
„За мен свърши преходът. Идва време за обнова – за нови идеи, за нови хора“. Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Кузман Илиев, който септември миналата година основа нова партия – „България може“. „През последните години всички се извъртяха заедно, така че няма табу, което ние не сме нарушили или морална мина, която да не сме взривили“, уточни Илиев.
Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. Това означава умерен ръст от 6-8% и разпределянето му равномерно върху различните разходни сфери.
Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в НС с абсолютен консенсус.
Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в НС с абсолютен консенсус.
Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.
Европейските цени на природния газ скочиха рязко след разменените удари между Иран и Израел по ключови енергийни обекти. Паралелно с това продължава и поскъпването на горивата – пряк ефект от ескалацията на конфликта, започнал в края на февруари.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
И без да сме в еврозоната, България достигна рекордна инфлация за последните 30 години. Това коментира в студиото на „На Фокус” по Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. „Самият факт, че от няколко години си говорим за 3 процента дефицит в бюджета, значи, че сме на ръба.
Приходите в бюджета нарастват с 3,2 млрд. лв. или 11,5% спрямо същия период на миналата година, отчете преди дни министърът на финансите Теменужка Петкова. „Приходите, които сме събрали от 1 януари до 31 май 2025 г., са над 31,5 млрд. лв.
„В голяма степен държавата откликна на исканията на бизнеса, но за мен винаги въпросът е бил откъде ще даде тези пари, защото държавата не създава стойност, тя преразпределя брутния вътрешен продукт.
В студиото на „Лице в лице“ по bTV икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, коментира влиянието на войната в Близкия изток върху световната и българската икономика. „Когато има несигурност, когато се вдигат цените на суровини, в случая на горивата, това води до опасение от забавяне на растежа, опасност от рецесия“, коментира Ганев.
След кратката нощна буря, свързана с бюджета, увеличението на пенсиите по швейцарското правило е възстановено. Останалите параметри на бюджета също са ясно вече. „Това, което се случва, е израз на бюджетен нихилизъм.
Проблемите в проектобюджета за 2026 г. се задълбочават, а рисковете от неизпълнение на приходите остават високи. Това коментира икономистът Димитър Чобанов относно рамката, внесена от управляващото мнозинство.
Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. Това означава умерен ръст от 6-8% и разпределянето му равномерно върху различните разходни сфери.
„Мисля, че повечето оценки са, че изтеглянето на бюджета е добра новина, защото имаше нужда да се чуят повече мнения, да се съберат повече предложения, да се обсъдят и евентуално да се извърви наново цялата бюджетна процедура“.
„За мен свърши преходът. Идва време за обнова – за нови идеи, за нови хора“. Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Кузман Илиев, който септември миналата година основа нова партия – „България може“. „През последните години всички се извъртяха заедно, така че няма табу, което ние не сме нарушили или морална мина, която да не сме взривили“, уточни Илиев.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.
В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г. Според Петър Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ.
„В голяма степен държавата откликна на исканията на бизнеса, но за мен винаги въпросът е бил откъде ще даде тези пари, защото държавата не създава стойност, тя преразпределя брутния вътрешен продукт.
В студиото на „Лице в лице“ по bTV икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, коментира влиянието на войната в Близкия изток върху световната и българската икономика. „Когато има несигурност, когато се вдигат цените на суровини, в случая на горивата, това води до опасение от забавяне на растежа, опасност от рецесия“, коментира Ганев.
Европейските цени на природния газ скочиха рязко след разменените удари между Иран и Израел по ключови енергийни обекти. Паралелно с това продължава и поскъпването на горивата – пряк ефект от ескалацията на конфликта, започнал в края на февруари.
В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г. Според Петър Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ.
„Мисля, че повечето оценки са, че изтеглянето на бюджета е добра новина, защото имаше нужда да се чуят повече мнения, да се съберат повече предложения, да се обсъдят и евентуално да се извърви наново цялата бюджетна процедура“.
Проблемите в проектобюджета за 2026 г. се задълбочават, а рисковете от неизпълнение на приходите остават високи. Това коментира икономистът Димитър Чобанов относно рамката, внесена от управляващото мнозинство.
Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.
В полунощ влизат важни промени, свързани с еврозоната. Всяка стока задължително ще е с две цени от утре – в левове и евро.
„Моята теза е, че приемането на България в еврозоната както и приемането ни Шенген няколко месеца преди това, е политическо решение“.
Приходите в бюджета нарастват с 3,2 млрд. лв. или 11,5% спрямо същия период на миналата година, отчете преди дни министърът на финансите Теменужка Петкова. „Приходите, които сме събрали от 1 януари до 31 май 2025 г., са над 31,5 млрд. лв.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
След кратката нощна буря, свързана с бюджета, увеличението на пенсиите по швейцарското правило е възстановено. Останалите параметри на бюджета също са ясно вече. „Това, което се случва, е израз на бюджетен нихилизъм.
И без да сме в еврозоната, България достигна рекордна инфлация за последните 30 години. Това коментира в студиото на „На Фокус” по Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. „Самият факт, че от няколко години си говорим за 3 процента дефицит в бюджета, значи, че сме на ръба.
„За мен свърши преходът. Идва време за обнова – за нови идеи, за нови хора“. Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Кузман Илиев, който септември миналата година основа нова партия – „България може“. „През последните години всички се извъртяха заедно, така че няма табу, което ние не сме нарушили или морална мина, която да не сме взривили“, уточни Илиев.
Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. Това означава умерен ръст от 6-8% и разпределянето му равномерно върху различните разходни сфери.
Към края на тази година макроикономическите показатели на България изцяло ще отговарят на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
„Време е да публикуват това, което имат като проект на бюджета, независимо дали имат аргументи за точния ден, в който трябва да се внесе в НС.
Приходите в бюджета трябва да наваксат ръста на разходите. С 20% нарастват разходите, а с едва около 14% приходите, тези 6% трябва да бъдат обрани.
Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в НС с абсолютен консенсус.
