В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г. Според Петър Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ.
„Мисля, че повечето оценки са, че изтеглянето на бюджета е добра новина, защото имаше нужда да се чуят повече мнения, да се съберат повече предложения, да се обсъдят и евентуално да се извърви наново цялата бюджетна процедура“.
Проблемите в проектобюджета за 2026 г. се задълбочават, а рисковете от неизпълнение на приходите остават високи. Това коментира икономистът Димитър Чобанов относно рамката, внесена от управляващото мнозинство.
Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.
Приходите в бюджета нарастват с 3,2 млрд. лв. или 11,5% спрямо същия период на миналата година, отчете преди дни министърът на финансите Теменужка Петкова. „Приходите, които сме събрали от 1 януари до 31 май 2025 г., са над 31,5 млрд. лв.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
След кратката нощна буря, свързана с бюджета, увеличението на пенсиите по швейцарското правило е възстановено. Останалите параметри на бюджета също са ясно вече. „Това, което се случва, е израз на бюджетен нихилизъм.
И без да сме в еврозоната, България достигна рекордна инфлация за последните 30 години. Това коментира в студиото на „На Фокус” по Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. „Самият факт, че от няколко години си говорим за 3 процента дефицит в бюджета, значи, че сме на ръба.
„За мен свърши преходът. Идва време за обнова – за нови идеи, за нови хора“. Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Кузман Илиев, който септември миналата година основа нова партия – „България може“. „През последните години всички се извъртяха заедно, така че няма табу, което ние не сме нарушили или морална мина, която да не сме взривили“, уточни Илиев.
Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. Това означава умерен ръст от 6-8% и разпределянето му равномерно върху различните разходни сфери.
Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в НС с абсолютен консенсус.
"България ще влезе в еврозоната и ще стане пълноправен член на Шенгенското пространство едва през 2026 г“, твърди в свой доклад "Икономист", цитиран от БНР.
В разгара на летния сезон нашият екип реши да провери какви са цените на основните хранителни стоки и как инфлацията се отразява на джоба ни.
Според икономиста Стоян Панчев инфлацията спада консистентно през последните месеци - с изключение на последните три.
"Имаме процес на намаляване на ръста на цените, но те все пак остават по-високи от нормата и в последните няколко месеца, особено по индекса, който се използва за измерване на инфлацията спрямо останалите европейски страни, дори са нагоре", обясни той пред Actualno.com.
Съгласно данните на държавния информационен портал, който сравнява цените на основните хранителни продукти, за година се наблюдава поскъпване, макар и със стотинки, на хляб тип "Добруджа", яйца, ориз, кайма, пилешко филе и други стоки от малката потребителска кошница.
Снимка: IStock
Цените на олиото и захарта устойчиво вървят надолу през последната година, а при зеленчуците се отчита динамика.
В разгара на летния сезон нашият екип реши да провери какви са цените на основните хранителни стоки и как инфлацията се отразява на джоба ни.
Според икономиста Стоян Панчев инфлацията спада консистентно през последните месеци - с изключение на последните три.
"Имаме процес на намаляване на ръста на цените, но те все пак остават по-високи от нормата и в последните няколко месеца, особено по индекса, който се използва за измерване на инфлацията спрямо останалите европейски страни, дори са нагоре", обясни той пред Actualno.com.
Съгласно данните на държавния информационен портал, който сравнява цените на основните хранителни продукти, за година се наблюдава поскъпване, макар и със стотинки, на хляб тип "Добруджа", яйца, ориз, кайма, пилешко филе и други стоки от малката потребителска кошница.
Снимка: IStock
Цените на олиото и захарта устойчиво вървят надолу през последната година, а при зеленчуците се отчита динамика.
Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в НС с абсолютен консенсус.
"България ще влезе в еврозоната и ще стане пълноправен член на Шенгенското пространство едва през 2026 г“, твърди в свой доклад "Икономист", цитиран от БНР.
Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
И без да сме в еврозоната, България достигна рекордна инфлация за последните 30 години. Това коментира в студиото на „На Фокус” по Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. „Самият факт, че от няколко години си говорим за 3 процента дефицит в бюджета, значи, че сме на ръба.
Приходите в бюджета нарастват с 3,2 млрд. лв. или 11,5% спрямо същия период на миналата година, отчете преди дни министърът на финансите Теменужка Петкова. „Приходите, които сме събрали от 1 януари до 31 май 2025 г., са над 31,5 млрд. лв.
След кратката нощна буря, свързана с бюджета, увеличението на пенсиите по швейцарското правило е възстановено. Останалите параметри на бюджета също са ясно вече. „Това, което се случва, е израз на бюджетен нихилизъм.
Проблемите в проектобюджета за 2026 г. се задълбочават, а рисковете от неизпълнение на приходите остават високи. Това коментира икономистът Димитър Чобанов относно рамката, внесена от управляващото мнозинство.
Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. Това означава умерен ръст от 6-8% и разпределянето му равномерно върху различните разходни сфери.
„Мисля, че повечето оценки са, че изтеглянето на бюджета е добра новина, защото имаше нужда да се чуят повече мнения, да се съберат повече предложения, да се обсъдят и евентуално да се извърви наново цялата бюджетна процедура“.
„За мен свърши преходът. Идва време за обнова – за нови идеи, за нови хора“. Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Кузман Илиев, който септември миналата година основа нова партия – „България може“. „През последните години всички се извъртяха заедно, така че няма табу, което ние не сме нарушили или морална мина, която да не сме взривили“, уточни Илиев.
В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г. Според Петър Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.
В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г. Според Петър Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ.
„Мисля, че повечето оценки са, че изтеглянето на бюджета е добра новина, защото имаше нужда да се чуят повече мнения, да се съберат повече предложения, да се обсъдят и евентуално да се извърви наново цялата бюджетна процедура“.
Проблемите в проектобюджета за 2026 г. се задълбочават, а рисковете от неизпълнение на приходите остават високи. Това коментира икономистът Димитър Чобанов относно рамката, внесена от управляващото мнозинство.
Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.
Главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов представи в предаването „Лице в лице след Новините“ по bTV пакета от предложения за промени в данъчната и осигурителната система, представен днес от КНСБ.
В полунощ влизат важни промени, свързани с еврозоната. Всяка стока задължително ще е с две цени от утре – в левове и евро.
„Моята теза е, че приемането на България в еврозоната както и приемането ни Шенген няколко месеца преди това, е политическо решение“.
Приходите в бюджета нарастват с 3,2 млрд. лв. или 11,5% спрямо същия период на миналата година, отчете преди дни министърът на финансите Теменужка Петкова. „Приходите, които сме събрали от 1 януари до 31 май 2025 г., са над 31,5 млрд. лв.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
След кратката нощна буря, свързана с бюджета, увеличението на пенсиите по швейцарското правило е възстановено. Останалите параметри на бюджета също са ясно вече. „Това, което се случва, е израз на бюджетен нихилизъм.
И без да сме в еврозоната, България достигна рекордна инфлация за последните 30 години. Това коментира в студиото на „На Фокус” по Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. „Самият факт, че от няколко години си говорим за 3 процента дефицит в бюджета, значи, че сме на ръба.
„За мен свърши преходът. Идва време за обнова – за нови идеи, за нови хора“. Това каза в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Кузман Илиев, който септември миналата година основа нова партия – „България може“. „През последните години всички се извъртяха заедно, така че няма табу, което ние не сме нарушили или морална мина, която да не сме взривили“, уточни Илиев.
Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. Това означава умерен ръст от 6-8% и разпределянето му равномерно върху различните разходни сфери.
Към края на тази година макроикономическите показатели на България изцяло ще отговарят на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
„Време е да публикуват това, което имат като проект на бюджета, независимо дали имат аргументи за точния ден, в който трябва да се внесе в НС.
Приходите в бюджета трябва да наваксат ръста на разходите. С 20% нарастват разходите, а с едва около 14% приходите, тези 6% трябва да бъдат обрани.
Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в НС с абсолютен консенсус.
Светът е изправен пред 4 огромни събития в следващите месеци. Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът проф.
"България ще влезе в еврозоната и ще стане пълноправен член на Шенгенското пространство едва през 2026 г“, твърди в свой доклад "Икономист", цитиран от БНР.
В разгара на летния сезон нашият екип реши да провери какви са цените на основните хранителни стоки и как инфлацията се отразява на джоба ни. Според икономиста Стоян Панчев инфлацията спада консистентно през последните месеци - с изключение на последните три. "Имаме процес на намаляване на ръста на цените, но те все пак остават по-високи от нормата и в последните няколко месеца, особено по индекса, който се използва за измерване на инфлацията спрямо останалите европейски страни, дори са нагоре", обясни той пред Actualno.com. Съгласно данните на държавния информационен портал, който сравнява цените на основните хранителни продукти, за година се наблюдава поскъпване, макар и със стотинки, на хляб тип "Добруджа", яйца, ориз, кайма, пилешко филе и други стоки от малката потребителска кошница. Снимка: IStock Цените на олиото и захарта устойчиво вървят надолу през последната година, а при зеленчуците се отчита динамика.
