В студиото на „Лице в лице“ по bTV икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, коментира влиянието на войната в Близкия изток върху световната и българската икономика. „Когато има несигурност, когато се вдигат цените на суровини, в случая на горивата, това води до опасение от забавяне на растежа, опасност от рецесия“, коментира Ганев. Той отбеляза, че растежът на САЩ вече е по-бавен – около 2 пункта на година, докато българската икономика расте с около 3.
Ефектът от войната върху пазарите е пряк, според него. „Има изчисления, които показват, че ако петролът стигне нива от 160-170 долара, това е равно на минаване в рецесия. Спекулативно е, но такива изчисления има“, каза той.
Още: Поскъпването на горивата тласка инфлацията към 5%: Говори Георги Клисурски
По отношение на политическото измерение на конфликта, Ганев коментира, че стратегическата цел може да бъде контрол върху протока, през който минава 20% от световния петрол, с оглед на влиянието върху Китай: „Може би е една от многото причини.“ Той подчерта, че ефектите върху инфлацията и растежа се проявяват при продължителен период на високи цени: „Въпросът е колко ще продължи. И въпросът е може ли да го управлява Тръмп този процес или вече нещата не зависят само от твоите решения.“
Що се отнася до България, Ганев уточни: „Ефектите са реални. В известна степен надделява страхът от това какво може да се случи, колко висока може да отиде тази цена и разходът за бизнеса. Това е по-скоро страх от бъдещо развитие, а не от текущо състояние.“
Още: Заради високите цени: Съседите на България ударно търсят евтино гориво на българска територия
По темата с държавните мерки той добави: „Според мен е добра възможност там, където има регулаторни пречки, държавата да облекчи бизнеса и да облекчи натиска върху цените. Това може да касае временно ТОЛ-системата, такси за дигитални ваучери за храна или други административни пречки.“
Ганев коментира и ефекта върху джоба на българите: „Безспорно има ефект. Най-видим е в транспорта, където горивото е най-голям дял, при храните ефектът е по-малък, защото има дълга верига от производител до потребител. 20% поскъпване на горивата не означава 20% поскъпване на храните.“
