Проблемите в проектобюджета за 2026 г. се задълбочават, а рисковете от неизпълнение на приходите остават високи. Това коментира икономистът Димитър Чобанов относно рамката, внесена от управляващото мнозинство. По думите му, бюджетът не съответства на Закона за публичните финанси.
„Министър Петкова сама призна, че разходите надхвърлят допустимия праг от 40% от БВП. В проекта са 40,8%, дори след приспадане на средствата от ЕС. Друг проблем е заложеният структурен дефицит, който трябва да бъде до 1%, а е планиран на ниво 3% и повече,“ заяви икономистът в предаването “Лице в лице“ по bTV.
Още: Икономист: Законът за „Лукойл“ крие риск от одържавяване и международни дела
Чобанов подчерта, че основните разходни пера – пенсии, социални плащания и възнаграждения в публичния сектор – продължават да растат без ясни реформи. „След като една заплата е вдигната или една пенсия е увеличена, връщане назад няма. Раздуването на разходите е необратимо и опасно,“ предупреди той.
"Част от фирмите вече затварят, растежът в частния сектор се забавя"
Основната критика на икономиста е към приходната част. Заложен е скок от близо 35% в приходите от ДДС – сценарий, който според него е „напълно нереалистичен“. Той припомни, че и през 2024 г. приходите от ДДС са били с около 3 млрд. лв. под планираните, което се признава и от самото Министерство на финансите. „Няма как през 2026 г. тези приходи да нараснат толкова, независимо от мерките за контрол, GPS системи, фискални устройства или СУПТО,“ подчерта Чобанов.
Още: Финансист: Ограничаването на дефицита може би ще включва и увеличаване на данъците
Новите мерки – по-високи осигуровки, въвеждането на СУПТО, по-висок данък дивидент – поставят бизнеса под натиск, смята още експертът. Чобанов изчисли, че работодателите трябва да увеличат заплатите с поне 5,5–6%, само за да компенсират по-високите осигуровки. „Няма гаранция, че това ще се случи. Част от фирмите вече затварят, растежът в частния сектор се забавя,“ каза той.
По думите му България се движи към удвояване на държавния дълг в рамките на няколко години. До края на 2028 г. дългът ще достигне близо 40% от БВП.
Още: Изследване показва, че ако България приеме еврото, цените ще растат още по-бързо
