След 15 август ще бъде решенo какъв ще е статутът на „Царските конюшни“. Това каза пред журналисти министърът на културата Боил Банов след подписване на споразумение за разширяване присъствието на културата, изкуствата и културното наследство в образованието, предаде агенция „Фокус“.
„Най-важното, което се случва около „Царските конюшни“ днес, е подписването на това споразумение.
Когато нещо не съществува, то не е проблем, когато нещо е по-простичко, ще мине – това е мисленето в България според бившия министър на културата Петър Стоянович, който заемаше поста по времето на правителството на Пламен Орешарски.
Добруджанските кулинарни рецепти са част от българското културно наследство. Това заяви за Радио "Фокус" културологът Надежда Иванова.
„Мисля, че връщането към тези старинни, изконни, изпитани рецепти е изключително интересно.
Две години след ремонта на Ларгото в София, който струваше 17 милиона и 700 хиляди лева и целеше да покаже в пълния й блясък Антична Сердика, се появиха множество проблеми – дупки, счупени или разместени плочки, счупени стъкла на куполите, неработещо осветление.
Обявиха най-застрашените обекти в Европа за 2018 г.: следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на Виена в Австрия, паметникът Бузлуджа в България, манастирският комплекс Давид-Гареджа в Грузия, казиното Констанца в Румъния, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.
Културното ни наследство се разграбва от 30 000 активно действащи иманяри и дилъри на високо ниво. Иска се политическа воля, за да се справят институциите с този криминален проблем.
В България са открити над 40 000 артефакта, с което се нареждаме на трето място в Европа по това наследство. Тези културни паметници датират чак от тракийския, елинистичния, римския, византийския и други периоди и оказват сериозно влияние върху българската култура и начин на живот.
Министерството на културата и на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не са създали достатъчни условия за опазването на културното наследство в библиотеката (НБКМ).
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изнесе реч при откриването на Генералната асамблея на Blue Shield International, състояла се във Виена, Австрия на 13 септември т.г., в присъствието на заместник-кмета на Виена Йохан Гуденус и временния президент на Blue Shield International, Карл фон Хабсбург-Лотринген.
„ЮНЕСКО и Blue Shield International споделят обща цел“, заяви генералният директор на публичната пленарна сесия.
„Стремим се да защитим културните ценности и културното наследство на човечеството“, продължи Бокова, подчертавайки, че това е нещо повече от културен въпрос, „това е за подновяване на основните инструменти за изграждане на мир и сигурност.“
Генералният директор на ЮНЕСКО направи преглед на напредъка, постигнат с ратифицирането на Хагската конвенция на ЮНЕСКО от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, от 128 държави, включително и от Обединеното кралство съвсем наскоро, което Ирина Бокова приветства като знак за подновения ангажимент на страната към мандата и работата на ЮНЕСКО.
„Това е истинско свидетелство за ново глобално признание на ролята на културното наследство в съвременните конфликти и нашата роля е да превърнем това ново съзнание в ефективни мрежи, правоприлагащи инструменти и конкретни защитни мерки“, каза Бокова, припомняйки последните програми, водени от ЮНЕСКО за обучение на военни служители, полицейски сили и митнически служители в тази област.
„От 1954 г. до сега изминахме дълъг път и все пак повече от всякога трябва да се стремим към мир“, допълни тя, призовавайки за по-силна координация между всички участници и за по-задълбочено сътрудничество между военни, съдебни, хуманитарни и културни експерти.
Археологическото наследство е под земята и се води публична държавна собственост. Това е и причината археологическите обекти у нас, които са общо около 400 000, по един или друг начин да са обект на посегателство от иманяри и незаконен интерес.
В турския Меджлис се създава специална анкетна комисия със задачата да определи необходимите мерки за защита на културно-историческото наследство и връщане обратно на изнесените незаконно зад граница артефакти, предаде информационната агенция Догу хабер ажансъ (ДХА).
Можем да създаваме устойчив туризъм в България. Това заяви на брифинг в курортния комплекс "Златни пясъци" заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на ОПРР Деница Николова.
Българските органи на реда разкриха нелегален канал за трафик на културно-исторически ценности.
Подробности около проведеното мащабно разследване оповестиха заместник-директорът на ГДБОП старши комисар Стоян Темелакиев, говорителят на Специализираната прокуратура Наделина Йотова, началникът на отдел „Трансгранична организирана престъпност“ комисар Явор Колев, френският офицер за връзка за България Ерик Делвил, българският и турският офицери за връзка към SELEC, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Националният институт за недвижимо културно наследство, свързван с множество скандали в последните години, e на път да се сдобие с постоянен, законово избран директор за пръв път от 6 години.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова участва в първата досега среща на министрите на културата от страните от Г-7, която се провежда на 30 и 31 март във Флоренция, Италия.
Амбициозен проект за над половин милион евро позволява на Пловдив да съхрани в електронен вариант най-ценните си архиви от различните музеи и Народна библиотека "Иван Вазов".
Културното наследство е един от приоритетите по време на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Това бе акцент в словото на зам.-министъра на културата в служебното правителство Боряна Христова днес по време на срещата на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа (ЮИЕ).
Археологическото наследство е под земята и се води публична държавна собственост. Това е и причината археологическите обекти у нас, които са общо около 400 000, по един или друг начин да са обект на посегателство от иманяри и незаконен интерес.
В България са открити над 40 000 артефакта, с което се нареждаме на трето място в Европа по това наследство. Тези културни паметници датират чак от тракийския, елинистичния, римския, византийския и други периоди и оказват сериозно влияние върху българската култура и начин на живот.
Добруджанските кулинарни рецепти са част от българското културно наследство. Това заяви за Радио "Фокус" културологът Надежда Иванова.
„Мисля, че връщането към тези старинни, изконни, изпитани рецепти е изключително интересно.
Културното ни наследство се разграбва от 30 000 активно действащи иманяри и дилъри на високо ниво. Иска се политическа воля, за да се справят институциите с този криминален проблем.
Националният институт за недвижимо културно наследство, свързван с множество скандали в последните години, e на път да се сдобие с постоянен, законово избран директор за пръв път от 6 години.
Когато нещо не съществува, то не е проблем, когато нещо е по-простичко, ще мине – това е мисленето в България според бившия министър на културата Петър Стоянович, който заемаше поста по времето на правителството на Пламен Орешарски.
Можем да създаваме устойчив туризъм в България. Това заяви на брифинг в курортния комплекс "Златни пясъци" заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на ОПРР Деница Николова.
Българските органи на реда разкриха нелегален канал за трафик на културно-исторически ценности.
Подробности около проведеното мащабно разследване оповестиха заместник-директорът на ГДБОП старши комисар Стоян Темелакиев, говорителят на Специализираната прокуратура Наделина Йотова, началникът на отдел „Трансгранична организирана престъпност“ комисар Явор Колев, френският офицер за връзка за България Ерик Делвил, българският и турският офицери за връзка към SELEC, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Обявиха най-застрашените обекти в Европа за 2018 г.: следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на Виена в Австрия, паметникът Бузлуджа в България, манастирският комплекс Давид-Гареджа в Грузия, казиното Констанца в Румъния, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.
Културното наследство е един от приоритетите по време на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Това бе акцент в словото на зам.-министъра на културата в служебното правителство Боряна Христова днес по време на срещата на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа (ЮИЕ).
Министерството на културата и на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не са създали достатъчни условия за опазването на културното наследство в библиотеката (НБКМ).
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова участва в първата досега среща на министрите на културата от страните от Г-7, която се провежда на 30 и 31 март във Флоренция, Италия.
В турския Меджлис се създава специална анкетна комисия със задачата да определи необходимите мерки за защита на културно-историческото наследство и връщане обратно на изнесените незаконно зад граница артефакти, предаде информационната агенция Догу хабер ажансъ (ДХА).
След 15 август ще бъде решенo какъв ще е статутът на „Царските конюшни“. Това каза пред журналисти министърът на културата Боил Банов след подписване на споразумение за разширяване присъствието на културата, изкуствата и културното наследство в образованието, предаде агенция „Фокус“.
„Най-важното, което се случва около „Царските конюшни“ днес, е подписването на това споразумение.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изнесе реч при откриването на Генералната асамблея на Blue Shield International, състояла се във Виена, Австрия на 13 септември т.г., в присъствието на заместник-кмета на Виена Йохан Гуденус и временния президент на Blue Shield International, Карл фон Хабсбург-Лотринген.
„ЮНЕСКО и Blue Shield International споделят обща цел“, заяви генералният директор на публичната пленарна сесия.
„Стремим се да защитим културните ценности и културното наследство на човечеството“, продължи Бокова, подчертавайки, че това е нещо повече от културен въпрос, „това е за подновяване на основните инструменти за изграждане на мир и сигурност.“
Генералният директор на ЮНЕСКО направи преглед на напредъка, постигнат с ратифицирането на Хагската конвенция на ЮНЕСКО от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, от 128 държави, включително и от Обединеното кралство съвсем наскоро, което Ирина Бокова приветства като знак за подновения ангажимент на страната към мандата и работата на ЮНЕСКО.
„Това е истинско свидетелство за ново глобално признание на ролята на културното наследство в съвременните конфликти и нашата роля е да превърнем това ново съзнание в ефективни мрежи, правоприлагащи инструменти и конкретни защитни мерки“, каза Бокова, припомняйки последните програми, водени от ЮНЕСКО за обучение на военни служители, полицейски сили и митнически служители в тази област.
„От 1954 г. до сега изминахме дълъг път и все пак повече от всякога трябва да се стремим към мир“, допълни тя, призовавайки за по-силна координация между всички участници и за по-задълбочено сътрудничество между военни, съдебни, хуманитарни и културни експерти.
Амбициозен проект за над половин милион евро позволява на Пловдив да съхрани в електронен вариант най-ценните си архиви от различните музеи и Народна библиотека "Иван Вазов".
Две години след ремонта на Ларгото в София, който струваше 17 милиона и 700 хиляди лева и целеше да покаже в пълния й блясък Антична Сердика, се появиха множество проблеми – дупки, счупени или разместени плочки, счупени стъкла на куполите, неработещо осветление.
След 15 август ще бъде решенo какъв ще е статутът на „Царските конюшни“. Това каза пред журналисти министърът на културата Боил Банов след подписване на споразумение за разширяване присъствието на културата, изкуствата и културното наследство в образованието, предаде агенция „Фокус“. „Най-важното, което се случва около „Царските конюшни“ днес, е подписването на това споразумение.
Когато нещо не съществува, то не е проблем, когато нещо е по-простичко, ще мине – това е мисленето в България според бившия министър на културата Петър Стоянович, който заемаше поста по времето на правителството на Пламен Орешарски.
Добруджанските кулинарни рецепти са част от българското културно наследство. Това заяви за Радио "Фокус" културологът Надежда Иванова. „Мисля, че връщането към тези старинни, изконни, изпитани рецепти е изключително интересно.
Две години след ремонта на Ларгото в София, който струваше 17 милиона и 700 хиляди лева и целеше да покаже в пълния й блясък Антична Сердика, се появиха множество проблеми – дупки, счупени или разместени плочки, счупени стъкла на куполите, неработещо осветление.
Обявиха най-застрашените обекти в Европа за 2018 г.: следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на Виена в Австрия, паметникът Бузлуджа в България, манастирският комплекс Давид-Гареджа в Грузия, казиното Констанца в Румъния, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед Гримсби във Великобритания.
Културното ни наследство се разграбва от 30 000 активно действащи иманяри и дилъри на високо ниво. Иска се политическа воля, за да се справят институциите с този криминален проблем.
Има избран директор на НИМ, но имам притеснение, че преди да съм разписал, мога да го оповестя. Конкурсът мина вчера (5 февруари).
Собственици на сгради - паметници на културата, които не могат да ги поддържат, да получават от държавата безлихвени или нисколихвени заеми.
В България са открити над 40 000 артефакта, с което се нареждаме на трето място в Европа по това наследство. Тези културни паметници датират чак от тракийския, елинистичния, римския, византийския и други периоди и оказват сериозно влияние върху българската култура и начин на живот.
Министерството на културата и на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не са създали достатъчни условия за опазването на културното наследство в библиотеката (НБКМ).
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изнесе реч при откриването на Генералната асамблея на Blue Shield International, състояла се във Виена, Австрия на 13 септември т.г., в присъствието на заместник-кмета на Виена Йохан Гуденус и временния президент на Blue Shield International, Карл фон Хабсбург-Лотринген. „ЮНЕСКО и Blue Shield International споделят обща цел“, заяви генералният директор на публичната пленарна сесия. „Стремим се да защитим културните ценности и културното наследство на човечеството“, продължи Бокова, подчертавайки, че това е нещо повече от културен въпрос, „това е за подновяване на основните инструменти за изграждане на мир и сигурност.“ Генералният директор на ЮНЕСКО направи преглед на напредъка, постигнат с ратифицирането на Хагската конвенция на ЮНЕСКО от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, от 128 държави, включително и от Обединеното кралство съвсем наскоро, което Ирина Бокова приветства като знак за подновения ангажимент на страната към мандата и работата на ЮНЕСКО. „Това е истинско свидетелство за ново глобално признание на ролята на културното наследство в съвременните конфликти и нашата роля е да превърнем това ново съзнание в ефективни мрежи, правоприлагащи инструменти и конкретни защитни мерки“, каза Бокова, припомняйки последните програми, водени от ЮНЕСКО за обучение на военни служители, полицейски сили и митнически служители в тази област. „От 1954 г. до сега изминахме дълъг път и все пак повече от всякога трябва да се стремим към мир“, допълни тя, призовавайки за по-силна координация между всички участници и за по-задълбочено сътрудничество между военни, съдебни, хуманитарни и културни експерти.
Археологическото наследство е под земята и се води публична държавна собственост. Това е и причината археологическите обекти у нас, които са общо около 400 000, по един или друг начин да са обект на посегателство от иманяри и незаконен интерес.
Ключов проект е опазване на културното наследство. Пряко с него е свързана работата на нашия Национален институт по опазване на културното наследство.
В турския Меджлис се създава специална анкетна комисия със задачата да определи необходимите мерки за защита на културно-историческото наследство и връщане обратно на изнесените незаконно зад граница артефакти, предаде информационната агенция Догу хабер ажансъ (ДХА).
Можем да създаваме устойчив туризъм в България. Това заяви на брифинг в курортния комплекс "Златни пясъци" заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на ОПРР Деница Николова.
Българските органи на реда разкриха нелегален канал за трафик на културно-исторически ценности. Подробности около проведеното мащабно разследване оповестиха заместник-директорът на ГДБОП старши комисар Стоян Темелакиев, говорителят на Специализираната прокуратура Наделина Йотова, началникът на отдел „Трансгранична организирана престъпност“ комисар Явор Колев, френският офицер за връзка за България Ерик Делвил, българският и турският офицери за връзка към SELEC, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Националният институт за недвижимо културно наследство, свързван с множество скандали в последните години, e на път да се сдобие с постоянен, законово избран директор за пръв път от 6 години.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова участва в първата досега среща на министрите на културата от страните от Г-7, която се провежда на 30 и 31 март във Флоренция, Италия.
Амбициозен проект за над половин милион евро позволява на Пловдив да съхрани в електронен вариант най-ценните си архиви от различните музеи и Народна библиотека "Иван Вазов".
Културното наследство е един от приоритетите по време на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Това бе акцент в словото на зам.-министъра на културата в служебното правителство Боряна Христова днес по време на срещата на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа (ЮИЕ).
