България има стари традиции в отглеждането на лозя и в производството на питието на боговете – виното. Счита се, че лозарството на Стария континент се е зародило именно у нас –по поречието на река Марица преди повече от 5 хилядолетия.
Всеки градинар знае, че за да има добра реколта от гроздето, трябва да се грижи правилно за лозята. Една от процедурите в грижата за тях е варосването.
Лозата е увивно растение, което първоначално е растяло по дърветата. Оставено на произвола, то има тенденция да расте хоризонтално, тъй като първите пъпки, които се разпукват, обикновено са тези в самия край на върховете на лозата.
Както всяко нещо, лозата изисква специални грижи, за успешното й отглеждане. В този контекст, въпросът за разстоянието между коловете в лозето често е обект на спорове, а правилното поставяне е от съществено значение за реколтата и качеството на гроздето.
Преди да направите подслон върху лозята, който трябва да ги предпази от влиянието на зимните ветрове и студове, задължително трябва да извършите една процедура.
Опитните лозари знаят, че успешното отглеждане на лозите изисква грижа през цялата година. Една от важните практики, която не трябва да бъде пренебрегвана, е поливането и торенето на лозите през есента.
Германия реши да не вдига ограниченията за размерите на лозовите масиви като мярка за защита на винопроизводителите от падащите цени на виното, предаде ДПА.
Краят на юни е най-доброто време за подхранване на лозята с едно евтино лекарство. Благодарение на този евтин тор ще прибирате реколтата от грозде в кофи.
Лозята трябва да се подхранват периодично, в противен случай добивът на гроздето постепенно ще намалее.
За да не ви разочарова реколтата, лозата трябва да се напръска преди цъфтежа.
Над 55% от обработваемите площи с лозя в България се използват за производство на червено вино. Това съобщи замeстник-министърът на икономиката и индустрията Янко Топалов при откриването на церемония за годишни награди „Златна изба“, организирани от Exporter.bg.
Франция се гордее с виното си и с културата, свързана с него, която е уважавана по цял свят. Преди почти 25 години ЮНЕСКО дори обяви лозята на Сен Емилио в Бордо за част от Световното културно наследство.
Оидиумът е най-разпространената болест по гроздето. Нарича се още брашнеста мана. То засяга всички тъкани на растението, което прави културата негодна за консумация.
Лозята трябва да се подхранват периодично, в противен случай добивът на гроздето постепенно ще намалее.
За да не ви разочарова реколтата, лозата трябва да се напръска преди цъфтежа.
Краят на юни е най-доброто време за подхранване на лозята с едно евтино лекарство. Благодарение на този евтин тор ще прибирате реколтата от грозде в кофи.
Оидиумът е най-разпространената болест по гроздето. Нарича се още брашнеста мана. То засяга всички тъкани на растението, което прави културата негодна за консумация.
Преди да направите подслон върху лозята, който трябва да ги предпази от влиянието на зимните ветрове и студове, задължително трябва да извършите една процедура.
България има стари традиции в отглеждането на лозя и в производството на питието на боговете – виното. Счита се, че лозарството на Стария континент се е зародило именно у нас –по поречието на река Марица преди повече от 5 хилядолетия.
Франция се гордее с виното си и с културата, свързана с него, която е уважавана по цял свят. Преди почти 25 години ЮНЕСКО дори обяви лозята на Сен Емилио в Бордо за част от Световното културно наследство.
Опитните лозари знаят, че успешното отглеждане на лозите изисква грижа през цялата година. Една от важните практики, която не трябва да бъде пренебрегвана, е поливането и торенето на лозите през есента.
Лозата е увивно растение, което първоначално е растяло по дърветата. Оставено на произвола, то има тенденция да расте хоризонтално, тъй като първите пъпки, които се разпукват, обикновено са тези в самия край на върховете на лозата.
Както всяко нещо, лозата изисква специални грижи, за успешното й отглеждане. В този контекст, въпросът за разстоянието между коловете в лозето често е обект на спорове, а правилното поставяне е от съществено значение за реколтата и качеството на гроздето.
Всеки градинар знае, че за да има добра реколта от гроздето, трябва да се грижи правилно за лозята. Една от процедурите в грижата за тях е варосването.
Над 55% от обработваемите площи с лозя в България се използват за производство на червено вино. Това съобщи замeстник-министърът на икономиката и индустрията Янко Топалов при откриването на церемония за годишни награди „Златна изба“, организирани от Exporter.bg.
Германия реши да не вдига ограниченията за размерите на лозовите масиви като мярка за защита на винопроизводителите от падащите цени на виното, предаде ДПА.
България има стари традиции в отглеждането на лозя и в производството на питието на боговете – виното. Счита се, че лозарството на Стария континент се е зародило именно у нас –по поречието на река Марица преди повече от 5 хилядолетия.
Всеки градинар знае, че за да има добра реколта от гроздето, трябва да се грижи правилно за лозята. Една от процедурите в грижата за тях е варосването.
Във всеки сезон на годината градинарите се изправят пред предизвикателството да поддържат здравето и плодородието на своите растения.
Преди да започне цъфтежът е необходимо лозята да се наторят. Това ще помогне не само за укрепване на растението, но и за по-добра реколта.
Правилната резитба на лозята може да насърчи здравословния растеж и да увеличи максимално добива на плодове през вегетационния период.
Лозата е увивно растение, което първоначално е растяло по дърветата. Оставено на произвола, то има тенденция да расте хоризонтално, тъй като първите пъпки, които се разпукват, обикновено са тези в самия край на върховете на лозата.
През първия месец на годината лозарите започват да поглеждат към своите астми и знаят, че не остава още много време до резитбата.
Както всяко нещо, лозата изисква специални грижи, за успешното й отглеждане. В този контекст, въпросът за разстоянието между коловете в лозето често е обект на спорове, а правилното поставяне е от съществено значение за реколтата и качеството на гроздето.
Преди да направите подслон върху лозята, който трябва да ги предпази от влиянието на зимните ветрове и студове, задължително трябва да извършите една процедура.
Опитните лозари знаят, че успешното отглеждане на лозите изисква грижа през цялата година. Една от важните практики, която не трябва да бъде пренебрегвана, е поливането и торенето на лозите през есента.
Германия реши да не вдига ограниченията за размерите на лозовите масиви като мярка за защита на винопроизводителите от падащите цени на виното, предаде ДПА.
Краят на юни е най-доброто време за подхранване на лозята с едно евтино лекарство. Благодарение на този евтин тор ще прибирате реколтата от грозде в кофи.
Лозята трябва да се подхранват периодично, в противен случай добивът на гроздето постепенно ще намалее. За да не ви разочарова реколтата, лозата трябва да се напръска преди цъфтежа.
Над 55% от обработваемите площи с лозя в България се използват за производство на червено вино. Това съобщи замeстник-министърът на икономиката и индустрията Янко Топалов при откриването на церемония за годишни награди „Златна изба“, организирани от Exporter.bg.
Франция се гордее с виното си и с културата, свързана с него, която е уважавана по цял свят. Преди почти 25 години ЮНЕСКО дори обяви лозята на Сен Емилио в Бордо за част от Световното културно наследство.
Опитните градинари отглеждат рози до гроздето не само за декоративни цели. Те имат основателна причина за засаждането на това красиво цвете в лозята.
Оидиумът е най-разпространената болест по гроздето. Нарича се още брашнеста мана. То засяга всички тъкани на растението, което прави културата негодна за консумация.
Средата на месец май е най-подходящият момент за подхранване на лозята. Именно тази процедура оказва най-голямо влияние върху крайната реколта.
Първото пръскане на лозята трябва да се осъществи при появата на зелени връхчета, за да предпазите гроздето от опасни заболявания.
Избата от Съединение New Bloom Winery инвестира в нови 2000 дка лозя, с което увеличава собствените си лозовия масиви на 8000 дка.
