Когато има големи войни, силите на злото се активират навсякъде и докато войниците се бият на бойните полета, понякога някъде наблизо или в тила се случват много странни неща.
Всеки катерач пази нещо мистично и необяснимо в своите спомени. По време на изкачвания на голяма надморска височина алпинистите се приближават до онази тънка линия, която разделя нашия свят от другия. „Снежните барсове“, гурута в алпинизма, разказват пред „Московский комсомолец“ за случаи, на които е невъзможно да се намери рационално обяснение.
Младият писател Александър Шпатов и екипът на читалнята пред Народния театър в София създадоха сайт, в който всички любители на книгите могат да прочетат най-добрите български разкази.
Вече седмици Украйна не успява да се справи с горските пожари, избухнали край Чернобил. Не са установени и причините за огнената стихия: климатични аномалии или умишлени палежи?
Ще ви представим няколко впечатляващи примера за силата на късия разказ. Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Maкaр и юрист по призвание, Даниел Вълчев се оказва не по-малко умел събирач на истории. След антракт от няколко години бившият министър на образованието и науката и професор в СУ "Св.
На 2 септември се навършиха 70 години от рождението на военния историк и дългогодишен директор на Националния военноисторически музей (НВИМ) Петко Йотов.
Измисли свои собствени необикновени думи, напиши история с великани, сънища и мечти и спечели превъзходни награди
По повод 100-годишнината от рождението на британския писател Роалд Дал Книжен център „Гринуич“ и издателство „Ентусиаст“ организират конкурс за разказ за деца от 7 до 10 и от 11 до 14 години.
Ще ви представим няколко впечатляващи примера за силата на късия разказ. Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Автор на най-тъжния суперкратък разказ, писан някога, е Ърнест Хемингуей. По непотвърдена информация той се обзаложил със свои колеги писатели, че е способен да ги разплаче с помощта на само шест думи.
Автор на най-тъжния суперкратък разказ, писан някога, е Ърнест Хемингуей. По непотвърдена информация той се обзаложил със свои колеги писатели, че е способен да ги разплаче с помощта на само шест думи.
През последните няколко десетилетия стойността на магистратурата по бизнес администрация намаля, може би защото академичният свят не може да насмогне на бързото темпо, с което се променя светът на бизнеса.
Да казваш много с малко думи - това е талант, който малцина писатели притежават.
Тези 18 изречения говорят повече от стотици страници и по всяко от тях може да се напише роман.
Майсторството в писането е да кажеш много с малко думи и малцина са писателите, които владеят това умение. Следващите няколко разказа се четат на един дъх, а краят на всеки един от тях е изумителен.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Майсторството в писането е да кажеш много с малко думи и малцина са писателите, които владеят това умение. Следващите няколко разказа се четат на един дъх, а краят на всеки един от тях е изумителен.
През последните няколко десетилетия стойността на магистратурата по бизнес администрация намаля, може би защото академичният свят не може да насмогне на бързото темпо, с което се променя светът на бизнеса.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Автор на най-тъжния суперкратък разказ, писан някога, е Ърнест Хемингуей. По непотвърдена информация той се обзаложил със свои колеги писатели, че е способен да ги разплаче с помощта на само шест думи.
Ще ви представим няколко впечатляващи примера за силата на късия разказ. Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Автор на най-тъжния суперкратък разказ, писан някога, е Ърнест Хемингуей. По непотвърдена информация той се обзаложил със свои колеги писатели, че е способен да ги разплаче с помощта на само шест думи.
Да казваш много с малко думи - това е талант, който малцина писатели притежават.
Тези 18 изречения говорят повече от стотици страници и по всяко от тях може да се напише роман.
Ще ви представим няколко впечатляващи примера за силата на късия разказ. Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Младият писател Александър Шпатов и екипът на читалнята пред Народния театър в София създадоха сайт, в който всички любители на книгите могат да прочетат най-добрите български разкази.
Всеки катерач пази нещо мистично и необяснимо в своите спомени. По време на изкачвания на голяма надморска височина алпинистите се приближават до онази тънка линия, която разделя нашия свят от другия. „Снежните барсове“, гурута в алпинизма, разказват пред „Московский комсомолец“ за случаи, на които е невъзможно да се намери рационално обяснение.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Измисли свои собствени необикновени думи, напиши история с великани, сънища и мечти и спечели превъзходни награди
По повод 100-годишнината от рождението на британския писател Роалд Дал Книжен център „Гринуич“ и издателство „Ентусиаст“ организират конкурс за разказ за деца от 7 до 10 и от 11 до 14 години.
Когато има големи войни, силите на злото се активират навсякъде и докато войниците се бият на бойните полета, понякога някъде наблизо или в тила се случват много странни неща.
Вече седмици Украйна не успява да се справи с горските пожари, избухнали край Чернобил. Не са установени и причините за огнената стихия: климатични аномалии или умишлени палежи?
На 2 септември се навършиха 70 години от рождението на военния историк и дългогодишен директор на Националния военноисторически музей (НВИМ) Петко Йотов.
Maкaр и юрист по призвание, Даниел Вълчев се оказва не по-малко умел събирач на истории. След антракт от няколко години бившият министър на образованието и науката и професор в СУ "Св.
Когато има големи войни, силите на злото се активират навсякъде и докато войниците се бият на бойните полета, понякога някъде наблизо или в тила се случват много странни неща.
Всеки катерач пази нещо мистично и необяснимо в своите спомени. По време на изкачвания на голяма надморска височина алпинистите се приближават до онази тънка линия, която разделя нашия свят от другия. „Снежните барсове“, гурута в алпинизма, разказват пред „Московский комсомолец“ за случаи, на които е невъзможно да се намери рационално обяснение.
Днес ще Ви срещнем с Лиа Неделчева, която е едва на 11 години, а вече е създала цяла книга с разкази, наречена "Лиа във вълшебния свят".
За 14-ти път бяха връчени наградите в конкурса на фондация „Братя Мормареви“ за ученическо творчество – „Бодлите на таралежите“.
Младият писател Александър Шпатов и екипът на читалнята пред Народния театър в София създадоха сайт, в който всички любители на книгите могат да прочетат най-добрите български разкази.
Вече седмици Украйна не успява да се справи с горските пожари, избухнали край Чернобил. Не са установени и причините за огнената стихия: климатични аномалии или умишлени палежи?
Ще ви представим няколко впечатляващи примера за силата на късия разказ. Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Maкaр и юрист по призвание, Даниел Вълчев се оказва не по-малко умел събирач на истории. След антракт от няколко години бившият министър на образованието и науката и професор в СУ "Св.
На 2 септември се навършиха 70 години от рождението на военния историк и дългогодишен директор на Националния военноисторически музей (НВИМ) Петко Йотов.
Жените живеят по-дълго от мъжете. Жените с кучета живеят по-дълго от жените без кучета. Жените с кучета имат любов. Любовта е куче.
Измисли свои собствени необикновени думи, напиши история с великани, сънища и мечти и спечели превъзходни награди По повод 100-годишнината от рождението на британския писател Роалд Дал Книжен център „Гринуич“ и издателство „Ентусиаст“ организират конкурс за разказ за деца от 7 до 10 и от 11 до 14 години.
Ще ви представим няколко впечатляващи примера за силата на късия разказ. Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Автор на най-тъжния суперкратък разказ, писан някога, е Ърнест Хемингуей. По непотвърдена информация той се обзаложил със свои колеги писатели, че е способен да ги разплаче с помощта на само шест думи.
Времето лети и малко по малко забравяме уроците, които сме научили от детските книги. С тези десет цитата ще се опитаме да ви ги припомним.
Автор на най-тъжния суперкратък разказ, писан някога, е Ърнест Хемингуей. По непотвърдена информация той се обзаложил със свои колеги писатели, че е способен да ги разплаче с помощта на само шест думи.
През последните няколко десетилетия стойността на магистратурата по бизнес администрация намаля, може би защото академичният свят не може да насмогне на бързото темпо, с което се променя светът на бизнеса.
Да казваш много с малко думи - това е талант, който малцина писатели притежават. Тези 18 изречения говорят повече от стотици страници и по всяко от тях може да се напише роман.
Майсторството в писането е да кажеш много с малко думи и малцина са писателите, които владеят това умение. Следващите няколко разказа се четат на един дъх, а краят на всеки един от тях е изумителен.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци... Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!... Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал... * * * Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме. Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура. Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война. Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши.
