БСП пак дрънка (оръжие)

БСП-Станишев бързо-бързо и без церемонене се закани да поиска вот на недоверие. Изприказва - през високо интелектуалния си бивш енергиен министър Димитров - и ред глупости за "енергиен глад", "обречени без ток бъдещи поколения" и т.н.

БСП-Първанов пък за пореден път заяви, че ако стане лидер на БСП, задължително ще стане и министър-председател. И вече като такъв ще рестартира проекта "Белене", предизвиквайки всенароден референдум - "за" и "против" него.

После и двете половини на столетницата онемяха. За кратко. Стъписани от начина, по който руската страна (и главно Путин, на когото най-много разчитаха), прие отказа - спокойно и без драми. Стъписани от провала на най-големия им коз - че ще последват финансови претенции, неустойки, съдилища... И като капак на всичко, стъписани са и от договорената 11-процентна отстъпка на цената на газа...

Така става ясно как и двете крила на шизофреничната (преди конгреса си през май) социалистическа партия използва една от най-тежките и конфликтни национални теми - да се строи ли АЕЦ "Белене" при дадените досега огромни средства, или - въпреки това - да не се строи, за своите си партийни цели. Всяко посвоему.

Ако младежът-министър е знаел колко хора му стискат палци - и на ръцете, и на краката - да се провали в Москва, сигурно щеше да се травмира. Но младежът Делян Добрев успя, при това на първата си министерска мисия, при това сред енергийните лъвове на света, при това - от раз. Не само че укроти бесовете, но успя да отстои и изгодни за българската страна условия - напук на злонамерените, които в името на (вътрешно)партийните си цели, лобистките и комисионите проценти винаги са били готови да загробят националните интереси. Няма глоби, няма неустойки, няма международни съдилища... Впечатляващ резултат, постигнат, разбира се, под егидата на Борисов.

За БСП, централата, Москва и т. н. всичко ни е ясно. А как реагираха на отказа от централата и успешните преговори останалите. ДПС

- бидейки парламентарен филиал на социалистите, този път изненадващо ги изостави, като отказа да се включи във вота против отказа от Белене. Иначе ДПС е верна на себе си и обикновено залага на оплюването. Далеч по-интересна е обаче реакцията на Синята коалиция. Тя се опита да се пришие към крайния резултат, като едва ли не го обяви да своя заслуга. И тук човек се пита - да се смее ли, да плаче ли, или просто да си запуши ушите!