Истинските герои на България

Какво значи да си герой – по мое мнение това означава да се бориш за това, което желаеш, с действията си да вдъхновяш и други, да ги караш да бъдат по-добри хора и въпреки всички трудности и препятствия да даваш всичко от себе си и да не забравяш кой си бил и за какво се бориш. Е, на тези условия отговарят предимно българските спортисти.

За свободата, Санчо и салама…

„Мнозина смятат, че свободата е да можеш да правиш каквото си искаш. Това не е свобода. Свободата е да упражняваш власт и да носи...

Прочети повече

Само преди два дни български клубен отбор успя да отстрани италиански в европейски турнир. Именно там, в европейските състезания, се доказва кой колко струва, защото всички гледат и оценяват. А отдавна е ясно, че нашият футбол не струва много – достатъчно е да погледнем бюджети, футболисти и трансфери. Да не говорим за целия батак покрай играта. Но от Разград се пръкнаха герои в зелено, които работят от дълго време упорито и сега берат плодовете на труда си. И вдъхновяват – независимо, че са просто едни ритнитопковци, собственост на поредния герой на Прехода. Който обаче показа повечко акъл от доста други такива герои.

В далечно Мексико един млад българин, с тенис ракета в ръка, за поредна седмица вдъхновява милиони. Милиони българи и милиони хора. А имаше много и много дни, в които Григор Димитров, ако някой не се е сетил за какво говоря, беше подложен на страхотен натиск – че пропилява таланта си, че не постига резултати, че е просто поредният лигльо. Сега трудно ще се намери някой да го каже. Защото с победи като тези в Мексико или в далечна и гореща Австралия той седмица след седмица показва къде е Майка България на картата и ни кара да се гордеем.

Когато обаче една държава е достигнала до фаза, в която вперва поглед в спорта като място за утеха и дори избиване на комплекси, значи нещата не стоят добре. Защото за да са добре, трябва и политиците ни да служат за пример. Ама не за „онзи” пример – както наскоро разбрах, че малката дъщеря на мой познат е питала за плакатите на Алфа и Волен Сидеров: „Тате, кой е този чичко и защо лицето му е навсякъде”. И отговорът е бил: „Той е национален предател и са му сложили плакати, за да го виждат и да знаят хората”.

Ден преди 3-ти март в България е пълно с мижитурки. С предатели, довчера хранили се от една купичка, а днес лаещи яростно и хапещи ръката, която ги е хранела. Хора без кауза и само с една мисъл – власт, пари и известност на всяка цена. Смешници, мислещи си, че телевизионните шоупрограми могат да са заместител на истинското щастие. Клоуни, пълнещи медиите всеки ден с безумствата си. А медиите често забравят кои са истински ценните - защото навсякъде около нас е пълно с герои като Григор, герои като момчетата от "Лудогорец" - но те не се перчат и не се тупат в гърдите достатъчно силно, за да ги видим. Защото позьорството им е чуждо.

Глухари червени, народът винаги е на първо място

Червената чума не иска и не иска да пусне България. След всички номера, с които успява да се опази на власт – пълно преклонение п...

Прочети повече

Затова нека забравим клоуните поне за ден, поне за час. Нека си спомним кои са били истинските герои на България, нека видим и кои са истинските сега. А на фалшивите идоли да плюем – за да запазим самоуважението си, да запазим вярата си, че животът може да е по-добър и да сме наясно как може да е по-добър. Като работим и вярваме в себе си, а не на хора, рисуващи виртуална реалност ден след ден след ден. И лъжещи на килограм.