Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Как Дания може да сложи край на най-доходния бизнес на Путин

25 юни 2024, 10:11 часа • 8510 прочитания

Флаговете, под които ръждясалите нефтени танкери все по-често преминават през европейски води, много трудно могат да бъдат идентифицирани. И това е търсен ефект - тъй като те не са собственост на малки островни държави, а са част от руския флот в сянка, пише германският „Ди Велт".

Изданието припомня, че от декември 2022 година на руския суров петрол са наложени санкции. По цял свят бе въведена пределна цена от 60 долара за барел. За да реализират това, държавите от Г-7 и Австралия забраниха на своите корабоплавателни компании, банки и застрахователни фирми да участват в транспортирането на руско гориво, което се продава на по-висока цена. И тъй като в корабоплаването доминират западните застрахователи, това засяга почти целия търговски флот в света.

Сенчестата флотилия от танкери на Путин

Още: Най-дългият автомобилен и жп тунел в света ще свърже две държави в Европа

Въпреки това Кремъл някак успява да продава петрола си на по-високи цени, пише „Ди Велт". За да постигне това, руската държава си е купила по заобиколни пътища цял собствен флот от стари танкери, които превозват горивото до Индия, Китай или Турция.

САЩ и Великобритания са наложили санкции и на корабите от „флота в сянка" на Москва, но но и Европейският съюз, който най-накрая реши да се задейства: миналата седмица ЕК предложи една част от включващия към 1200 кораби флот да бъде вписана в санкционния списък на Брюксел. Подробности засега няма, но е сигурно, че пакетът е насочен най-вече срещу руския износ на втечнен газ.

Дания изглежда повече не иска да чака влачещия се процес в Брюксел, коментира „Ди Велт". Копенхаген иска да забрани преминаването на танкерите от „флота в сянка" през своите проливи, които са врата към Балтийско море. Това определено би било проблем за Русия, която прокарва именно оттам около една трета от своя износ.

100 милиарда долара печалба на година

Още: 19-ти пакет: Дания обяви новата си помощ за Украйна

Германското издание обяснява, че от началото на войната в Украйна Русия е изградила паралелна морска търговска мрежа, за да заобиколи западните санкции. Корабите тънат в административна мъгла, финансират се по сложни канали и плават под флаговете на чужди държави. Според експертите „флотът в сянка" междувременно се състои от около 1500 кораба, което е 20 процента от всички големи търговски кораби по света. Предполага се, че над 1000 се използват за транспортирането на руски петрол. По думите на експерта по горивата Сергей Вакуленко, цитиран от „Ди Велт", флот от 200 стари танкера би струвал към четири милиарда долара - невисока цена в сравнение със стоте милиарда долара, които Русия е спечелила миналата година от износа на своя нефт.

Борбата на Запада срещу специалния московски флот е трудна по много причини, констатира „Ди Велт". Първо защото те често пътуват под флаговете на трети страни като Либерия, Саудитска Арабия или Обединените арабски емирства, които са склонни да си затварят очите. От друга страна границите между легитимната глобална търговия с нефт и паралелната икономика се размиват. Експертите говорят за „тъмен флот", който еднозначно се причислява към Русия, и за „сив флот", който се движи между двата свята. Това са например корабите, които официално са собственост на някоя фирма от трета страна или често сменят флаговете си, за да прикрият истинския си притежател или произхода на товара.

За да попречи ефективно на руската търговия с горива, Западът трябва да обърне повече внимание на „флота в сянка". Дания и другите държави на Балтийско море трябва да спрат руската сенчеста флотилия от танкери - не само за да намалят приходите на Москва, с които се финансира войната в Украйна, а и защото тези кораби представляват заплаха, защото са стари и лесно могат да предизвикат екологична катастрофа в Балтийско море, която е само въпрос на време, посочва "Ди Велт".

Дания не е сама

Още: Дания обмисля ограничения за руския сенчест флот

Има и друг проблем - руските кораби в датски води отказват да ползват лоцмански услуги, което е не само нарушение на етикета в корабоплаването, но може и да доведе до големи инциденти. За това пише друго германско издание - вестник "Меркур" като се позовава на "Файненшъл Таймс".

Мярката на Дания би била радикална - макар за момента да не е известно как точно смята да подходи Копенхаген срещу руския „флот в сянка". За борбата срещу него са привлечени и други държави от ЕС, информира датският външен министър Ларс Локе Расмусен. Затварянето на проливите е сложно от гледна точка на международното право, но датски юристи са открили „вратичка" - ако корабите са в лошо състояние и обикалят моретата незастраховани, това представлява нарушение на международните правила и норми за предпазване, ограничаване и контрол на замърсяването на моретата от страна на плавателни съдове.

Т.е. правната основа за затварянето на проливите все още не е факт, посочва „Ди Велт". Но е сигурно, че Дания не би предприела тази стъпка без съгласието на други държави, тъй като датските проливи са международни води. Както изглежда - сега Копенхаген смята да се заеме именно с тази важна страна на нещата.

 

Още: Дания става първата членка на НАТО, която ще инвестира в производството на оръжия в Украйна (СНИМКИ)

Източник: Дойче веле

Москва иска "незабавно освобождаване" на рускинята, арестувана в Дания за шпионаж

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес