Отношението към жените у нас – близо до Афганистан

Една от тези държави е Афганистан, но не само. Избрах нея, защото като че ли именно тя се е наложила като нарицателно за хаос и безредие, но най-вече заради ужасяващото отношение в тази страна към жените.

Три жени са убити - защо не се чува демографът Валери Симеонов?

Миналата седмица показните акции на вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов продъниха ушите на хората....

Прочети повече

Домашното насилие у нас не е криминализирано. И това е сериозен проблем. По-сериозен проблем обаче е отношението на обществото към този вид престъпления. И най-вече на една немалка част от мъжете, а дори и на жените.

Новината за показното убийство на Елена от бившия й съпруг, който е имал ограничителна заповед, породи не толкова активни коментира сред мъжката част от българите в социалните мрежи, сравнено с други събития, които дори не са свързани с убийство. В случая по-острите осъдителни реакци бяха предимно от страна на жени и то по-„бойните“ от тях.

В последното си интервю Далай Лама казва: „Сигурен съм, че трябва да разглеждаме световните процеси от гледна точна на степента на развитие на личността. Т.е. на човешко ниво, а не на ниво политически лидери.“

Това важи и за процесите в една държава.

Докато под статия за убийство, като това на Виола или Елена има коментари от рода на: „Щом я е застрелял значи е имало за какво“ и „От пръв поглед - разлика над 20 години, ако не е бил богат да плаща на мръсницата, 100% си е намерила по-изгодна партия. К..воляк колко щеш” и най-безобидния „Добре, че нямам жена“, става ясно, че криминализирането на домашното насилие не е основният проблем.

Путин подписа спорните промени за домашното насилие

Руският президент Владимир Путин подписа спорните поправки в закона, които декриминализират някои видове домашно насилие. Поправките, ...

Прочети повече

У нас все още битува убеждението в стил „за да е мирно в къщата жената трябва да получава по един зад врата на ден“.

Чувала съм поне три пъти следната фраза, казана от мъже: „Никога не съм я удрял. Е, ударих й един шамар, веднъж, но...“ И след това "но" всичко има своето оправдание, защото жената е дала повод.

Чувала съм от жени как „трябва да се търпи“ не точно шамарите, но други унизителни неща, които много лесно биха преминали от психическо към физическо насилие.

Съседи с години слушат побоищата от съседния апартамент, колеги просто поглеждат съчувствено видимите следи от „щом ме бие, значи ме обича.“

Вицовете по темата са безброй.

Русия: Не бий жена си повече от веднъж в годината

Десетки хиляди жени умират годишно от домашно насилие в Русия. Въпреки това Държавната дума е на път да декриминализира деянието, коет...

Прочети повече

После идва ред на мълчанието на политиците - министър-председател, който иначе коментира цветущо какво ли не, министърът на вътрешните работи и просто всички останали държавни лица и представители на институции. Те биха могли да кажат нещо, чисто човешки да изразят мнение, съчувствие или да обещаят дори (поне в това ги бива). Но явно убийствата на жени от техните партньори не са в техния дневен ред.

А когато дойдат на дневен ред, пак ще се стигне до необходимостта от предизвикването на чисто човешка реакция у чиновника, който да осъзнае, че това е проблем и че трябва да си свърши работата и да приложи ефективно всички мерки, които позвалява Закона. Нещо, което не е се е случило с Елена, въпреки всичките сигнали и ограничителна заповед.

Дълъг е пътят на преосмислянето на ценностите, кратък е пътят от шамара до изстрела. И все пак институциите са за това - да го препречат. А до тогава претенциите да сме нещо повече от държави като Афганистан, в това отношение, са напълно кухи.

Автор: Евгения Гигова